Въздухът е просмукан
с нощна горска влага и мъждивата светлина
от лампите на далечните къщи отвъд
долината едва си проправя път до мен. В
тежката миризма на мокра шума се чуват
приглушените ритмични позиви на
водача на ятото. Вслушвам се в подредения мах на
крилете им. Звучи като тласъците на
гребци в дълга тежка лодка. Летят в
концентриран унес.
Иде пролет.
Звукът вече заглъхваше
далеч зад дърветата, когато се обади
телефона. Писмо от Мауи
Няма коментари:
Публикуване на коментар