В Лабиринта на Музея

-Мариней, що е Телевизия?

Марин е адвокатът ми, той е адвокат и на РегистърБГ и аз редовно тествам чрез него ничията земя между терминология от 19 век, правни норми от средата на миналия и актуалните юридически практики и схеми. Регистър БГ е монополиста, който би било добре да е един от темелите в информационното общество. Това, което за него е право, за мен е поле на по нашенски неустановени и неясни културни и познавателни стандарти.Та така.

Вижда ме че го гледам лукаво и мълчи.

-Ще oпростя въпроса с конкретна практика. Как се запорира Телевизия от Частен Съдебен Изпълнител? От това може и да схванем що е Телевизия. 
-Какво имаш предвид? 
-Ами виж- влизат едни хамали, предвождани от Частен Съдебен Изпълнител и охранявани от полиция, по време на предаване, започват да разкачат и изнасят компютрите. През това време операторите предават на живо новината в реално време. Жестоко шоу!

Пада голям смях.

-Ето вече знаем! Телевизията е компютър! Движима вещ. Вещно право. Сетне ЧСИто продава петте компютъра и връща седемте милиона дълг. Кое му е проблема на Това право- корупцията или концептуалната и познавателна неадекватност? Те живеят в 19 век, Марине.

Сипваме си по още едно.

-Бях написал преди време едни книги или по скоро текстове и ги съхранявах на CD. Това книги ли са - защото книга значи хартия. А те са на CD.

-Книги на електронен, а не на хартиен носител.

-Схванах идеята. Значи скулптурата е обичайно и традиционно върху бронзов или мраморен носител.

Пак пада голям смях и си сипваме по още едно. Значи вижте, там където в биографиите ми пише „Весо живее на село,“ сиреч от години не съм участвал в обичайния галериен живот, съм създавал творчеството си на ментален носител.

Такива работи в Музея. Ако кръгът Мисъл си беше свършил работата, нямаше да е така.

Може би!? А сега по-добрата страна от тази чувствителност.