Утрото е като от детска
книжка- обаждат се самотни петли, птиците
са стаили дъх в очакване на изгрева.
Нощната влага е обвила избилите ранни
треви, светлината се просмуква в тях и
поляната изглежда почти прозрачна.
Слънцето надзърна от любимото си място
и като видя, че всички го чакаме, доби
кураж и поруменяло се показа. След малко
ще огрее и долния край на долината,
където е стегнат между реката и баира
малък провинциален град.
Пия кафе на прозореца.
След малко сядам на компютъра. Не знам
от къде да започна. Музата ми си откри
нов начин да я мисля непрестанно- сега
има да качва нововъзникнал житейски
баир. Така че да я насърчим с една утринна
песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар