Christo

След половинчасово мотане по улиците, стигам до ъгъла на Bismarckstraße, където ме теглят две хубави неща- малко италианско кафене, опряно в хубав, неголям магазин за картини. Докато си седя на масичката с капучиното, поглеждам към витрината. Рамки, дигитални творби и дигитални тиражирани копия на модни автори.. и ооо!?...литографии на Christo! Представяш ли си! И не са скъпи- колко са 2-3 000 евро за такава творба? В квартален магазин за картини!?

Така се почна. Наложи се да си преподреждам не само представите за това как стават нещата, но и програмата за оценка на реалността.

В писмото до мой приятел Жан Клод пишеше, че когато от Париж пристигнали в Ню Йорк, ги посрещнали проблеми и мащаби, за чието съществуване дори не подозирали....и продължава 11 страници по-нататък- Христо не работи със спонсори и с галерии. Той финансира сам проектите си.

Схванахте ли идеята?Christo е марка! Гучи. Долче и Габана. Мерцедес. В това кафе на Bismarckstraße получих първия конкретен отговор и хванах края на кълбото. Уча се от майстор!

Пратили едно момче да интервюира Христо Явашев.

-Защо- рекло му то- не идвате в България?

-Аз имам 10 000 клиента по света, с някои от тях сме приятели, но нямам нито един клиент в България. При кого и защо да дойда?

Отговорът явно не устройвал редакцията и момчето продължило да досажда.

-Виж- казал му Кристо- аз правя 18 000 долара на ден.На теб ти отделих два часа.

Не ходете в Берлин и избягвайте кафенетата и магазините за картини. Опасността да се сблъскате с реалността е значителна! Стойте си в ателието, вдъхновявайте се, четете списания за изкуство, станете даже Master of Art! Чакайте с въжделение галериста, куратора и критика, които ще ви разберат. И продадат!!!И тогава...о тогава няма как да не дойде чичо от Америка. И някой ден ще сте в топ 10 по продажби като Деймиан Хърст. Само че няма да сте марка. Няма да сте свободен майстор. Ще бъдете стоката на някого. И филмът с любовта към изкуството ще е свършил.