Експонат

-Добро утро. Кафе.

-Късо или дълго?

-Силно.

В Амстердам, като кажеш „силно“ ти предлагат и други работи. Аз обичам други блага на цивилизацията. Например „Плиска“. „Чудния свят на коняка Плиска“- kазваше учителя и приятеля Любо Прахов. Това беше алюзия за книгата на Драган Тенев „Чудния свят на изкуството“. В Холандия нямат Плиска и бродейки в утринната ледена мъгла трябва да си нося малко шише с уиски за да се подсилвам с топлина.

-А!- виждам на рафта зад продавачката малка, плоска, джобна стъклена бутилка Плиска.
 -Дайте ми таз Плиска,,, моля.

Поглеждат ме озадачено- едва 8 часът е.

-Кой беше поетът, дето казва, че най-добре е живял във времето, когато ходел с томче Шекспир в единия джоб на шлифера и бутилка уиски в другия?- вдигам погледа на продавачката.

Кафето е готово и тя ми го слага на тезгяха. Не е Байрон. Байрон е ходел с два пистолета- във всеки джоб на палтото по един. Поет и рицар, разбирам го.

Вън е студено, февруари е. Дъските на пейката пред магазина са замръзнали, сядам и си сипвам коняк в кафето. Наоколо минават експонати. Не ме поглеждат въобще- отиват към мястото си в експозицията.

Някога, толкова някога, когато едва ли ви се вярва, че го е имало, поради познавателната си страст и концептуална неудовлетвореност, попаднах на текст от Ленин. От 1917. Било е едва началото. Изданието беше от 1923. Старо. Пожълтели страници. Автентично. Вода пийте само от извора... Та там, Вождът на Революцията посочва врага." Истинският враг, казва той, не носи пушка и военни ботуши. Той е сив човечец с костюмче, риза и връзка, минава по улицата всеки ден, по едно и също време. Отива до бюро във канцелария. И там, със всичко което пише, казва и прави, възражда точно това минало, което революцията трябва да премахне."Голям цар! Концептуално е перфектен! Лазят ви тръпки- нали?

Та така. За Mузея ще ви кажа друг път. Утро е още. Сипвам си малко Плиска в кафето.