Хоризонта зад дърветата

През клоните на дърветата в парка се вижда залива. Корабите са по-скоро силуети. Хоризонтът е размит в студено сиво. Старите дървета бяха почнали да напъпват тези дни, прелетяха на север ята корморани, помислих, че пролетта иде подире им, но застудя.

Стар, ограден със стотина високи липи е и парка на ателието ми. Дърветата са почти същите – от едно време са, но нямам борове. Боровете и брезите са ги садели по черноморието през петдесетте години на миналия век за да напомнят за пейзажи от горите и поляните преди Сибир. Затова и навсякъде са с един размер. По нашите земи, тези райони са с присъща им широколистна растителност... а и с много и всякакви плодни дървета- диви и ашладисани.

Културата ни също е ашладисана. Тръгнало е едно и сетне са прихванати различни калеми от други култури, обхванали ни в своя ареал. Пласт върху пласт, естествените сокове е трябвало да възхождат в различни нови плодове. И ако няма непрестанна грижа, а грижата в природата значи натиск върху естеството, дивото се завръща. Този път наистина диво- просто е останала само глуха съпротива, защото е заличен спомена в живителните сокове за естествено и нормално за нас. И залинява- и се изражда бавно, но последователно.

Чух, че са закрили специалности в Академията, а и в специалност скулптура нещата били на кантар. Нямало желаещи. Нормално. Театъра, живописта, литературата са системно прихващани у нас последните 150 години. Този начин на изказ ни е неприсъщ и ако сега запитате варненци за тридесетте неща, които са им приоритет, скулптурата няма да попадне сред тях.

Така че аз съм насилник...искам да направя скулптурен парк на място без публика, да не говорим за професионална и обективна академична критика. Преди десетина години грамотната публика – тази, която от няколко поколения е отраснала по концертите, галериите и операта се оттече- най-наблизо в София. Сега ако направия скулптурна изложба в парка няма да има съпротива. Няма да има и реакция. Просто трябва да си платя. Пазарно общество.

Учителят и приятелят Любо Прахов правеше пари. Бръкнете в джоба си и извадете малката пластика, публикувана в голям тираж. Вижте я осмислено. Кръгла никелова сплав, трудна за любителско възпроизвеждане. От едната страна има цифрата 1. От другата- вълшебно изграден пластичен портрет на Свети Иван Рилски. Нисък релеф от най-висока проба. Това знание е вече загубено, има само един още скулптор у нас, който още носи това хилядолетно знание. Релефът съдържа и очертава ценностен хоризонт, в чийто ареал цифрата едно има стойност и може да бъде свободно разменена. Ще ви го повторя: в рамката и на базата на установените и споделени стандарти на Културата може да има обмен. Да има обмен, ще рече да има икономика. Икономическите взаимоотношения са специфичен сегмент в Културата.

Не бойте се. Където е текло пак ще тече. Просто болката е естествен процес, който избистря осъзнаването, а с него идва и истината. Истината, творчеството, любовта, разбирането...такива работи.

А сега искам да споделя звук и сън с когото трябва...Може би така напъпва пролетта. Не знам.