Йона, когото сме забравили

Суровата скрита мощ на времето се просмуква в светлината, проникваща през мащабния оберлхит, обхванал в простите си стъклени квадрати целия таван. Залите носят чувството за окончателен ред в познанието и чувствителността. В тях три древни култури са прилежно подредени и някога вечната им мощ и изящество са се спаружили като мумии в сандъци.

Пуша на балкона над стария парк на хотела. Студено утро.Сивото обвило дърветата не е мъгла- по скоро морската влага се носи на талази. От няколко дни, докато пуша, бавно просветлява нещо в мен и броди из Пергамон Музеум Берлин.

Стоя до прост каменен саркофаг от двуречието, щях да го подмина, но ме спря живото чувство от живописното платно до него. Академична работа на художника на експедицията. Документ- фотографията е още черно бяла, изкуството е още изобразително, художник все още е професия, а не страст. В грубите мазки на платното, пустинята диша, въздухът е просмукан от специфичната светлина на тези далечни за германеца земи и възхитата му от един прост, вечен и естествен свят не е служебно задължение. Какъв контраст между усещането за експоната в зала и непосредственото изживяване в неговия свят!

Стената на Ищар е била смайваща и плашеща с глазираните си в синьо като небето печени тухли. Лъвовете нарисувани по тях са изглеждали небесни същества.Чудовищният мащаб на града се е възправял като неземен сън пред вас, ако сте пристигнали на опитомено магаре след дълъг път. Вашият свят, покълнал в оазис под платнището на палатката, се е свил нейде в душата ви. Такова е било внушението на Вратите на Ищар когато и заради което са били създадени. Красота и Мощ.

А този музей е само мощ. И функции. В него старите ни култури (а те не са стари защото покълват всеки ден, с всяко непосредствено чувство и осмисляне) са като Йона в корема на кита.

Ще ви го припомня пророк Йона така, че да го усетите като човек.

След всички приключения, изхвърлен на сушата и след като от нямай къде предал на царя предупредждението да се покае във вретище и пепел- се качил на хълм за да гледа как Господ ще накаже града. Живял в проста палатка и с времето една тиква пораснала по един от коловете. Един ден Йона я видял изсъхнала. Дълбоко покрусен се обърнал към Бог:

-Прати ме -рекъл- да кажа на Царя да се покае -неща не за казване на Цар-и аз се скрих и избягах... Дави ме с кораб... Хвърля ме в устата на риба, изхвърли ме на брега и сега какво!? Щеше да съсипваш града- и какво!? Една само тиква имах и Tи и нея изсуши!

-Ако ти -рекъл Бог- за една тиква така жалиш, аз как да прежаля тоя град!

Вижте- говорят и общуват си като приятели. А ние не. Може би сме като пророк Йона в корема на собствения си Музей. Музей от Функции, Знания и Възприятия.