Визионерът Цветан Тошков и неговия City in the Sky

Съвременната чувствителност и социални модели на съобщност, икономика и живот още не са изживели тласъка на Героичния Материализъм. Тласъкът, който ни дават визиите на инженер Винкел от 1840 година, приложени по знаменит начин от инженер Айфел, съчетани с триумфа на съвременния капитализъм в градове като Ню Йорк, още пораждат визии и творчески плам. Нещо повече- CarlosSlim Helu - един от най-влиятелните богати хора в света, застъпва становището, че бъдещето на цивилизацията ни е още по-силна концентрация в урбанистиката и изграждането на съответната икономическа и социална инфраструктура.

Аз не споделям този възглед, защото считам, че не отразява сегашните възможности на информационното общество и засилената страст на технологично обвързаната средна класа, към качествен личен и биологично обусловен живот. Считам, че технологиите от 19 и 20 век, породили съответните социални доктрини и колективни мании, предпоставят физически контакт в ограниченото от технологиите на механиката производство. Роденият от тази нужда модел на струпване е крайно ограничена, антибиологична общност от еднотипни, специализирани в тесни професионални, икономически и социални рамки социализирани индивиди. По-просто казано- ефективността в един механизиран производствен цех от 19 век, се определя от физическата големина на трансмисиите между отделните технологични операции. Отдалечеността от местоработата и жилището пък е предпоставена от транспортните възможности. Сместването на останалите обществени функции става в тази функционална рамка. 

Ограниченията на транспортните връзки и необходимостa и възможностa за комуникация формират специфична производствена и икономическата ефективност, нуждаеща се от физическо струпване на големи маси специализиравни индивиди в ограничено функционално пространство. Небостъргачите и комплексите от бетонни блокове са образа на това мислене и равнище на технологии. Този модел за градски живот, съчетан със стремеж към чиста природна среда е в основата на визиите за бъдещето на урбанизираната среда.

Точно такъв е проекта на една уникално красива структура за живеене на Цветан Тошков и неговия проект Cityin the Sky - concept architecture Споделям възхитата си с вас.

Аз лично предпочитам да лежа по корем на поляната и да си работя в компютъра. Резултатите от дейността ми да са някъде по кълбото. Офисът ми е в мрежата и сътрудниците ми не е необходимо да търкат съседни бюра в една канцелария. Считам, че и трябва, и можем да се върнем в естествената си природната среда благодарение на информационните технологии и така да възстановим пораженията от Героичния Материализъм и роденото от него социалното инженерство.