Държавата и общината (а напоследък и неправителствени организации, разпределящи общински и държавни средства) са едновременно най-големия производител (чрез акта на възлагане) и най-големия клиент на изкуство с професионални или имитиращо професионалните стандарти качества. Това е самозадоволяващ се процес, който има за цел да представи една нетворческа среда като нормална и „пазарна“. Галерията е мястото на представянето. Свършената работа е подбор по зададена тема, представяне на събраното и отразяването му в медиите. Тази система функционира с регулациите на икономически екип, който отпуска парите и след това приема разходите. Сравнителният анализ на свършената работа има докаже, че резултатите от похарчените пари са съпоставими с международната практика и че така погледнато представеното е изкуство. Ще ви кажа - щом е в галерия е изкуство. Иначе може и да е свинщина. Социално изкуство му викат. Преди не много време подобен акт беше "куриран" в Национолнаната галерия.
Единствената разлика между това „творчество“ и нормалното е, че при тази постсоциалистическа практика, творческият резултат и художествен принос, който би трябвало да е резултат от творчески процес, е предварително, преди творческия акт описано и резултата му заложен като известен и съпоставим с международната практика.
Това е да откриеш Америка преди да си тръгнал и да докажеш преди тръгването, че то така са я открили (риск дали ще бъде открита няма, открита е ) и няма риск за начинанието по откриването. Ами ако не я откриеш, ще вземат да те уволнят- нали? Жена, деца, семейство? Абсурдът е очевиден, но е единствената реално съществуваща практика, осъществяваното чрез Държавата и Общините управление на културен процес. Експертният потенциал, необходим при него е икономическите умения да се заложат в Бюджета „едни пари,“ а сетне правомерно от одиторска гледна точка, а не от изкуствоведска, да се усвоят и разходват.
Една смешна случка от преди години прекрасно илюстрира практиката. За международен музикален фестивал, организаторите решили да откраднат (усвоят правомерно :) един милион лева. За да мине номера, в счетоводството на бюджетиращата организация трябвало насреща на сумата да напишат хонорари и разходи на световно известен цигулар, който шефа на икономистите поне да е чувал, за да звучи свръхразхода убедително. Писали, че концерт ще изнесе Йехуди Менухин. Отпуснали парите. Фалът станал, когато известна журналистка, един месец преди концерта на Йехуди Менухин, се обадила в офиса му за да помоли за интервю, предхождащо пристигането му в България. Изненадала се, че Маестрото дори не е чувал, че има такъв фестивал, камо ли че е ангажиран за него. Възмутената журналистка описа случая във вестника.
Ще се запитате какво е станало с парите!? Ами парите вече били отпуснати! Усвоили ги :)
За проверяващите писали, че Маестрото е болен и така концерта се провалил. Тука има и един коварен детайл. Бюджетирането у нас е прецедентно- сиреч ако веднаж ти е минал номера, той става успешна практика на посветените. Разбрахте ли? Ще ви кажа. На следващата година вече не било нужно да се търси световно известен цигулар за схемата. Просто преписали бюджета от миналата година.
Бюджетите за култура на средно ниво се преписват с вариации от поне четиридесет години.
Пазар на изуство, както виждате у нас няма.Има пазар на схеми. Не очаквайте така култивираните експерти на представителни за властта пространства, като градските и държавните галерии да организират пазар, да не говорим да се преборят за вашето изкуство на международния.
Много беше смешен шефа на Института по Биотехнологии, чийто дизайнерски отдел създадох. Той пишеше бюджет така- "През настъпващата година ще създадем три гениални открития, петнадесет талантливи иновации и около четиридесет нормални научни приноса в научно-изследователската си дейнот". След тази бомбастика попълваха цифрите. Даваха му ги, защото беше наш човек.Ето това исках да ви кажа. То е описано още седем години след Октомврийската революция от Илф И Петров. Та там, над на шубера на лафката е окачен лозунг, на който с червени букви пише- БИРА САМО ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ПРОФСЪЮЗА.
Социализмът е едно от най-големите достижения на цивиизацията ни. При него подборът е по принадлежност, а не по качества. Тази свобода от естествения подбор и съпроводената с него свобода от отговорност за последствията от действията е победата на Социализма над Здравия Разум.
А „здрав разум,“ както ви казва Айнщайн, са натрупаните предразсъдъци до 18 годишна възраст. Спокойно. Купонът тече. Много сте задръстени бе! Я си папайте кинтите и слушайте батко си к'во ви казва!?
А сега сериозно. Творецът в този вид творчество види се не е артиста. Артистът е само изпълнител. Той е на заплата- бюджетник. Той има длъжността артист. Всъщност е изпълнител, а не автор и изпълнява произведения на вече известни автори. Тези произведения са обикновенно чужди и така, и темите им, и времето им, и творчеството им, и идеите им нямат нищо общо с нашата реалноcт- и така са политически и социално беззъби. Но пък както в схемата с Йехуди Менухин можеш да попълниш с квазитворческа псевдокултурна дейност европейските стандарти за разходи за култура в нормална европейска страна.
Пари за АВТОРИ – художници, драматурзи, писатели и всякакви други създаващи изкуство не са предвидени. Правилно, нали? Вземат да напишат нещо, което да промени схемата! А и културата владее умовете. Тя е не просто инструмент на властта, а самата власт. Другото е администриране. Ще си я внесем културата. Отвън. Правилната култура. Не нашата. Ние със собствените си ресурси възпроизвеждаме чужда потенция.Чуждо творчество. А ние ще сме просто изпълнители. Елегантно- нали?!
Културата и Свободата са естествени човешки права. Културата е пораждане и култивиране на ценности и свободния им обмен. Единственият истински капитал са идеите и творчеството.
Предприемачът е човек, чиито идеи и практика пораждат възможности. Артистът е иновативен предприемач, който има потенцията непрестанно да генерира възможности. Осъществяването на възможностите е икономиката на културата. Културата на икономиката. Изкуството е личното съприкосновение с Духа и Истината, което можем да изживеем заедно, което е Културата.
Имате ли 5 стотинки? Погледнете ги- от едната страна има картинка- викат и релеф. От другата има цифра. Без картинката, цифрата нищо не струва. Картинката е образа на властта, в рамките на чийто патримониум стандарта на обмена на ценности е обезпечен. Ценноста е Култура. Културата е власт. Властта определя целите "оценявайки" ги. А цифрата е количествен, а не качествен измерител на съпоставимостта с друга ценност. Свободният обмен на съпоставими ценности е фундамента на обществото ни. Без култура и без свобода то е невъзможно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар