Летящите апарати, по-тежки от въздуха, са безспорен триумф на Героичния Материализъм. Постановката Да покорим Природата е основната идея. Защо? И да летим. Добре! Но защо срещу природата? Да доминираме?Защо? За да сме герои!?Защо?
Инструментът
е приставка и приложение
към дизайна на човешкото тяло. Нашият
европейски светоглед изначално залага
на създаване на инструменти, разширяващи
хардуера и софтуера на човешкия дизайн.
Началото на културата ни е умението да
палим огън, за да поддържаме параметрите
на температурния си баланс, да си строим
колиба- поради липса на черупка и да
удряме с тояга поради липса на рога и
копита. И така, и така, докато постъпателната
ни еволюционна верига от инструменти
и технологии стигне до интернет. В
парадигмата на Героичния Материализъм
и тялото, и ума са инструменти. И човека
даже.Защо?
В
един друг подход, в основата лежи идеята
за разширяване чрез осъзнаване
на човешките възможности до пълното
сливане с Tоталното
Съзнание и Духа.
Там Интернет
е образа
на Акаша.
Базовият софтуер е определена система
от практики в познанието, или както е
известно, Йога. Сетне с напредването на
практиките и осмислянето, индивидуализирате
системата с ваши приставки и
приложения. Летенето
с физическото си тяло, със все гащите и
шапката, е просто страничен ефект -
прочетете биографията на Миларепа.
Така че, когато някой ни поставя цел и
ни посочва начин, да го питаме Защо?Защото
Властта е способността да
определяш цели. Управлението
е умението и способността да я осъществяваш
чрез начин.
Аз
съм художник, което
е вид социално
премлив вид Йога и
не правя ценностна разлика между двете
доктрини и произлезлите от тях цивилизации.
Защо да летим? Много просто! Защото
ни харесва.Затова.
Ето, вижте летящия хотел на един от
най-влиятелните британски дизайнери NickTalbot от
2010 година. Той е и добър менажер -
проектите които управлява са за над три
милиона паунда всеки.
Четох преди време, че най-очарователният
син на Жул Верн, Ричард Брансън,
му възложил интериора на леталото на Върджин Галактик Лудата
глава Сър Брансън опита да обиколи
кълбото с балон за по-малко 80 дни.
Защо
да е леталото по-тежко от въздуха? Какво
не ви харесва в това? Кой самолет ще ви
предложи това чувство за простор удобство
и комфорт?
Най
ми харесва обаче SolarShip.
Преди
няколко години спечелиха финансиране
от Канадското правителство за проекта
си. Както знаете от училище още, Канада
има огромна и рядко населена територия
с безбрежни гори и образовано население.
Транспортните проблеми които проектът
SolarShip
блестящо
решава са:
- Просто ефективно и достъпно ндивидуално транспортно средство;
- Не се нуждае от пътна и енергийна инфраструктура;
- Има неограничен обсег на плаване;
- Управлява и поддържа се по-просто от автомобил;
- Съпоставимо е с камион е като товароносимост;
- Напълно екологично;
- Ползването му доставя удоволствие, без да пречи никому;
Аз
си писах с екипа по времето, когато вече
бяха в етап на комерсиализация и имаха
три модела - най-малкия беше с до 1 тон
товар, 4 пътници и 1000 километра обсег, а
най-големия беше 20 тона товар и неограничен
обсег на плаване. Зададох им няколко
конкретни въпроса, на които ми отговориха
с повдигане на вежди.
Революционното за мен се вижда в съпоставката с присъщите ни представи и ежедневие... Добър джип от два тона харчи 10 литра бензин на 100 километра разстояние. Аз тежа заедно с компютъра 100 килограма. За да пропътувам 100 километра машината ще изгори за мен едва 5% от горивото. 95% изгаря тази транспортна, икономическа, социална и политическа система . Да не пропуснем разходите и усилията за пътища, комуникации и енергия. За правителства. За войни. Ужас.И на тази ефективност, като добавим утопията, че всичко е за всички, как да няма война за ресурси? Но да не се питаме защо.
Екипът на СоларШип
Кой инвестира в СоларШип?
Клипът
на Локхийд Мартин се казва Няма
Път- Няма проблем.
Говоря
за летене, а с това “защо това, защо онова” стана
доста тежка писаницата. Полета на Вдъхновението е необходим на моята Муза защото има изпити. Да я
подкрепим с Полета на фантазиите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар