Знанието на гледащия и Знанието на правещия.

Винаги ходя в чужбина по работа. Никога като турист. Никога не стъпвам в квартал, в който има графити.

Когато си по работа, някой те чака там. Ти значиш нещо за него. Хлябът му зависи от теб. Ти си част от Света му. В неговият свят ти си важна и понякога незаменима част. И така не си в Чужбина. Ти не просто си в къщи, трепета на четката ти не просто дава отражение върху тъканта на живота ТАМ, a поривът ти става част от самия живот – и той има смисъл за тях и за теб.

“Това къща-твойто къща”- ме посрещна на прага на дома си на чист български приятелят ми холандец в Холандия.

 

И в изкуството е така.

В нашата академия доскоро пътя на изкуството свършваше около Ван Гог. След това изкуството беше “Земля в илюминаторе” и “Падмасковние вечера”. Краят на историята беше Ван Гог.

Затова и ще разгледам няколко контрастни истории от неговия живот, за да илюстрирам разликата между двата възгледа за живота и нещата. Всички сме чели, че е бил луд и че е гонил с бръснач в ръка колегата си. Какво преживяване нали! Екшън по всички стандарти. Не е нужно да си художник за да го направиш и ти. У нас туристите правят къде по-големи дивотии. И тези дивотии продават и вестника- и историите на изкуството. 

 

А също са ни пълнили главите с това, че е бил непризнат гения му- известно е, че лекарят от болницата в Арл, който го е лекувал, е затулял с портрета си, подарен му от Ван Гог, дупката в мрежата на кокошарника си. Сега виждате, че доктор Гаше е бил по-луд. Не само той, а и другите от обществото им в цивилизована Франция са одобрявали дивашката му постъпка. Те са били туристи в изкуството. Те не са видели посланието и духът на времето, и предхождащия ги  сетивен и културен модел, обективирани в нова живописна практика. А може би са ги видели…Затова са го вкарали в лудницата в Арл. Затова и у нас са убили Сашо Сладура. И не само него. Вижте драматичната съдба на големите български поети! Смятате ли, че палачите на Гео Милев са обърнали внимание на новите езикови конструкции и породената от тях словесност, в поемите му за организирания бандитизъм у нас през 1923 година? Очевидно, във времето си добре са съзнавали стойноста на експеримента и способноста на резултатите му да променят същността на светоусещането и живота. Разбирали са и едните- и другите. 

Така вече става разбираема- дори и за туриста- следнана история.

На пленер са двамата- Ван Гог и Сезан. Изследват промените в светлината през различното време на деня и затова композициите за деня са еднакви, а цветността е друга.  Сезан е заможен син на банкер и по това време вече има славата на ментор с всеотдайността и праволинейността си в каузата на новата цветна живопис. Та седнали са, опънали стативите и рисуват. По някое време Ван Гог си слага кафява боя на палитрата. Сезан не казва нищо. Просто си изважда револвера, слага го до себе си и продължава да рисува. Правилно- нали! И аз бих го гръмнал за предателството.

Вижте къде е проблема. Kогато рисуваш портрет с молив да речем, това което всъщност вършиш е да оставяш следи от графита по грапавата повърхност на хартията. И така, и така, докато предадеш израза и хванеш характера.

Моят въпрос към вас е- как така казвате, че следи от графит "улавят" характер?

По какво съотношението на черното и бялото внушават прилика и характер с портретувания от плът и кръв, а не от хартия и графит, та му се възхищавате? Артистът е изградил В ГЛАВАТА ВИ съчетания и съотношения от петна и материал, които в съвкупноста си пораждат съпоставимост с друга позната ви група възприятия, носещи името на портретувания. Хванал му е характера нали? Хванал ви е нишките на възприятията.

По сетне чак Салвадор Дали и Луис Бунюел ще манипулират чувствителността и възприятията с бръснача и окото в началото на прочутия си основополагащ филм. Те извеждат Тази Случка с Ван Гог в техника. Ето, в това е магията. Това е вече ДРУГА история. Как се прави това , надградено с откритията в техниките на всяко поколение, е същинската история на изкуството и тя се учи само с четка в ръка, с учител, и в ателие. Това е постановката в изграждането. А за туристите са сценките на "изобразяването" и "пресъздаването," с фигурата и сюжета. Казват му изобразително изкуство. Проходилките на фигурата и сюжета могат да се разкажат с думи и да се изиграят от всеки. Не е непбхпдимо да познажаш основите на пластичния език. Достатъчно е да се разпознава героя и композицията да илюстрира правилно социалната или идеологическата задача. Този вид  "пресъздаване" е историята на изобразитено изкуство от учебниците ни. Изкуствоведът в тях е като гид на туристи.

“Погледнете наляво! Вижте как Ван Гог си реже ухото с бръснач”.

“Вижте и сюрреализма през 1929 година! Гледайте сцената с бръснача в Un Chien Andalou
“Колко затрогващо го е казал авторът!Каква душевност! Сюрреализмът!”

Благодаря. Няма как хем да е социално- хем да е изкуство. Няма обслужвашо проникновение.

Под булото на фигурата и сюжета, чиято манифестация наричахме Социалистически Реализъм, редица български автори продължиха търсенията и откритията във езика на скулптурата и изкуството. Тази истинска история мисля да представя в един програмен проект на Скулптурен Парк Варна. За да илюстрирам безспорния факт, че една и съща лирика и музика звучат убедително и с - и без сюжетен фон и визуална интерпретация, за да видите че сюжета и музицирането са разични и само асоциативно свързани неща ще ви пусна няколко различни версии на One Dich на Ramstein.

                                                        One Dich.Ramstein

Ето я същата лирика и същата музика, но без сюжетен фон.

 

Ако с това съм успял ще направя още една крачка към истината- нека съпоставим музицирането в портрета при учителя на моя учител Марко Марков и при Арно Брекер. И двамата са ученици на Бурдел. В съпоставката им ще се откроят похватите наследени от тяхния учител по пластичен език.Аз лично не съм на тяхното ниво в портрета, имах собствени изследвания, които сега учите в Академията и не сколасах за всичко. Знам обаче този и тези, които могат по-добре от мен да го направят. Ще се опитам да ви ги представя в серия изложби.  

Най-общо това ще бъде равносметката за последните 50 години Скулптура у нас. Ще видите най-добрите. Без да ме интересува кой в кой отбор е бил и какви са социално-политическите етикети на времето, което те трябваше да преодолеят за да оцеляват като артисти, и в едно трудно за изкуството време да пре-предадат знанията и техниките и на изразяването, и на обективирането на възгледи и убеждения чрез занаята на скулптурата. 

Защо Весо е тръгнал да представя нещата от миналото ли? Ако анализа и съпоставката стават едва сега, то кое точно е минало? А и за разлика от вестника и теевизора има вечни стойности, и изследването на начините на визуализация и изразяване, в и чрез пластичен език е тънката нишка на знанието познато ни от пещерата Ласко, която не е прекъснала за вас благодарение именно на тях. Ако Тънката нишка на цивилизацията прекъсне тук и сега, то децата ви ще отидат ТАМ, където някой ще ги чака още от Големия Разлом на Фукуяма, и те ще бъдат част от живота му, и част от културата му, и част от възприятията му. А вие ще сте просто група туристи на една забравена ог живота гара.

И най-накрая, но не по важност. Ако ПРИЛИКАТА беше целта на 20 годишното обучение в изкуство и скулптура- то да закрием Академията и да си купим 3D скенер и 3D принтер. А студентите да пратим да берат ягоди в Шотландия. За какво са ни? Чувам че закриват специалности. Да побързаме-а?

А сега за Музата ми, която е По Пътя, a и не мисли да бере ягоди в Шотландия: