Планината на Джорди Пантебре

Изложбата Photos paysages d'Andorre, de Jordi Pantebre е била от 03/12/2012 до 15/12/2012 в Страсбург и се състояла от 17 фотографии на планините на Андора. Експозицията е включвала и лириката на d’Andreu Escalesе. Организирана от Андора - тогава ротационния председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Tези 17 фотографски платна на планините на Андора, са плод на 30 годишен труд.Планините на Джорди Пантебре.30 години.17 снимки.

Беше 10-11 януари, 10 часа, сутринта, минус 25. Дордрехт. Звъня на вратата. Думкам. Никой. Отивам до прозореца и продължавам. Пердето дръпна сънен, стресиран и изумен човек, комуто казах:

-Слънце. Давай.

-Не съм пил кафе.

-После.Обличай се. Не забравяй фотоапарата.Трети ден чакам слънце.

Изфучахме до галерията.Вътре, през отвор колкото десет стотинки, пробит в напълно затъмнените с черно, плътно фолио прозорци, се носеше мощен лъч. Виждали сте го. Магическо Пространство Тангра.

-Аз съм в Холандия от години. Никой не си е позволявал да дойде в къщи без да се уговорим.Шокиран съм. Но добре че дойде.Стана страхотна работа.

Джорди беше подписал за да получи убежище декларация, че няма да се занимава с политика в Холандия. Не можеше да понася, че  не исках да се занимавам с политика. Той беше изгонен от Франция „с пистолет опрян в главата“ както казваше, докато подписвал декларацията, че няма да влиза повече в страната.А бил във Франция, защото го изхвърлили от Испания. заради двучасов филм, направен за репресиите срещу баските.

Филм не е точната дума. Джорди тогава експериментираше с полиекранна прожекция на фотография. Върху голям екран текат 6 снимки едновременно, но всяка стои различно време, образувайки така различни смислови връзки и комбинации с останалите. Страшно плътна визия. Шесте диапроектора, с по 2 000 кадъра всеки, управляваше с компютър. 1985 година. Беше снимал за Дали, докато бил студент.

Джорди беше аташиран към мен да заснеме процеса и създаването на изложбата ми, защото си приличахме според холандците. На мене пък комунистите ми бяха съборили изложбата и въпреки това бях продължил да работя. Бях протестирал срещу налаганите ми ограничения до Министъра на Вътрешните работи през 1984.Пазя писмото.

Във вестниците пишеха за проблемите ми с властите. Една звезда от Балканите! Дисидент! Тогава бяха модни дисидентите. Моята изложба беше поредната от дванадесет, представящи българската култура по междудържавен договор.Почваше с тракийското златно съкровище и така, и така, до авангарда в България. До мен.

На откриването на тържествата, след като благодарил в края на словото си, министър-председателя Люберс заявил, че всичко е прекрасно, с изключение на това дето го няма Веселин Димов.

Тук стана лудница.

..При тези условия няма да ходя никъде.

.. Добре, няма проблеми.. бяха ме отписали.

..ако все пак се върнеш в близките шест месеца, обезателно ми звънни преди това.

-Така става.

Удържа на думата си.

Нали разбирате- млада жена, майка, брат.

Една година бях с аритмия.И не само.

Ето така станах вегетарианец, ако сте се питали защо.

Българкият посланик не беше поканен за откриването на изложбата ми.

Кметът на Дордрехт научи от мен 2 часа преди откриването, че съм го поканил.

Аз представям България. Няма как да не дойде. Имал бил програма.

Дойдоха цялото кралско войнство.

Авангардният холандски композитор близо два часа пя, свири и танцува шамански мотиви на тема Тангра.Това беше откриването.Като свършиха всички речи, отстраних преводачката на посолството ни от микрофона. В неловката тишина благодарих на моите зрители и обясних на моя си немски, че протестирам за това, че съм бил манипулиран и от българските, и от холандските власти с политически мотиви.

-Джорди ела утре сутринта в 4.30 с пикапа пред къщи. Арестите у нас ги правят в 5. Не знам тук как е.Кажи на Маргреет в 4.45 да запали колата. Слизам от твоята, пресичам градинката и тръгвам с нея.Ти се прибираш.

В 4.55 летяхме по шосето към Амстердам. Маргреет Хуисман е изящен артист и човек. Стройна и аристократична, имаше мекотата на движенията на скъпа сиамска котка.

С Джорди имахме страхотно посрещане на слънцето в пустите местности на село Топола до Балчик.Повече не се видяхме.