Творбата на Аниш Капур
на Биеналето във Венеция 2011, в базиликата
Свети Георги, е може би най-изящната и
лирична монументална творба, която съм
срещал.Тиха и нежна като сън, авторът
подрежда леко и изящно ламинарните
струи на въздуха и пространството във
възходящ строен и чист енергиен поток,
ограждайки го с леки и плавни турбуленции.
Прехода от меки криви огледални отражения
на околния свят в другите му, все пак
материални творби, към тази възхождаща
към чистото съзнание творба, е като урок
по ментална чистота. Прост.Ясен и
недвусмислен.
Вижте
как вълната от емоции и породените от
тях завихряния размиват яснотата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар