Ценителят, аматьора и професионалиста.

Най ми харесва ценителя. Това е човек с друга професия, често уникално добър в нея, който така яко го е понесло течението на живота, та не e сколасал да доизгради в правилното време практиките на рисуването, свиренето и жеста. Ясното съзнание за един по-добър, или ако не, то поне по-честен и открит свят, стои като надежда, че някой ден, все пак ще го направи. Ще стои на брега на реката. Пред него ще е статив. Той ще потъва в бездънно синьото на небето и всичко, ама всичко ще бъде бездънно синьо и в него ще потъне с цялото си сърце и душа, и всеки жест ще го прави равен със Създателя, и той ще е като скитник, завърнал се в бащината къща.

Това разбира се е само блян. Иначе той се събира с други като него и страстно ще обсъждат последните творби на един техен любим артист, когото обожават, пият с него и му изкупуват всичко! с дълбокото чувство за вина и скрита страст, присъщи на системно изневеряващия съпруг.

Без ценителя сме загубени. Добре, че хората не са чели Йозеф Бойс... и не са научили, че всички са художници.А са. И ние с какво щяхме да си храним децата тогава?

Аматьорът е обикновено завършил Академия.Ако е жена е страхотно, защото изградена в мечти, артистични практики и ArtLive, тя ще възпита децата си с любов, страст, отдаване и безусловно следване на ценностите и етиката на цивилизоваността. В галериите рядко ще срещнете жена над 35, освен ако не е галеристката и приятелките и. Отзад винаги стои Мъж.

Ако е мъж, работата е като това, което виждате. Претенции, борби, интриги лицемерие и якото его на недоказания. Пръстът е на потока от събития и се следва всеки трепет на посоката, за да може да изяви себе си. Основният проблем е да им пусне филма, който му е в главата- и тогава ще го разберат, и той ще успее, и чичо от Америка няма да е сам, а ще са много чичовци, и те ще видят как той е най-добрия, но неразбран, но като изкара пари, тогава, да тогава ще нарисува, каже и изиграе всичко онова, което разтърсва душата му, и те ще са в краката му. И светлините на рампата няма да изгасват, и той ще е като...като...като...вие кажете като кого.

Най ми харесва тази драма в Луи дьо Финес.

Нисък, възрастен вече театрален актьор, над 50, осъзнава, че няма фацата на стройния, a и млад и неотразим Хамлет. Тогава киното е голямата работа. И забележете- и ако стане известен, ама много известен, ако и да е нисък, грозен и плешив, няма начин да не му дадат ролята. Хамлет плешив! Представяте ли си! Нали така- големите могат всичко. Всичко, което знае, хвърля в боя. Няма друг бой. Последния. Няма милост!

Смазващ е. Ха бъди смазващ около Фернадндел, Ален Делон и Жан Габен. Ако ви стиска- давайте! И тогава вече единственото, което ще бъде на прицела ви, ще бъде какво се случва в главата на зрителя, а не вие какво си мислите.И всеки нюанс, внушаван в главата на зрителя ще бъде изпипан като филигран и всяко ваше действие ще има неотразимостта на добротата, човечността на знанието, разбирането и окончателноста, на всяко действие и преценка на добър мозъчен хирург, който се прибира в къщи при жена си, хвърля уморен чантата и казва на жена си- днес имах особен, но много интересен случай. Мисля, че се справих.

Ето, това е професионалиста.