Светът на Иван Русев

-Весо! Върви дай узото.

Отидох. Дадох го.

-Иване имаш дарбата на шеф.

-Глупости.

-Ти не се чу какво направи. Ти прати Весо Димов да ти донесе узото.

-Верно. Извинявай.

-Няма нищо. Нямам вода.

-Добре.

Наля ми.

Аз бих му донесъл и жив африкански слон. Когато ми събориха изложбата, Иван ме издирвал седем месеца. Аз не вярвах на никого - бях избягал в Унгария. Като се поуталожи, се върнах. 

И на вас ви се живее, нали?

Отидох при Иван.Той беше шефа на младите художници. Трябваха ни две минути. 

Без него нямаше да има Воден Змей.

Така е и до сега. Дадох му узото.

Схванахте ли какво ви казах?

Стареца ме чака от два дни.

-Обади се, Весо, сутринта от седем – до- аз лягам каъсно- до към 12.

-Отивам да видя Иван.Като се върна.

„-Добре.Чакам те.

Изложбата ми едно време я събориха заради Старчев. Случката е следната

Аз съм пораснал като художник при Любо Прахов, Вальо Старчев, Димитър Даскалов.

Съседни ателиета са.Аз учех при Любо.А сега си отворете учебника по история на изкуството и си прочетете следващите две страници.

Та Старчев дойде да си открие паметника на Георги Димитров.

-В работата му имше интересни пластични находки, казах на Иван.

-А помниш ли, в този на Ленин имаше къде по-добри.Един французин искаше да го купи.

-Какво стана?

-Търкаля се в един двор.Не му го дадоха.

-И какво- чака те Старчев в едно кафе във Варна..

-Да, чака ме да видим Терен и Конструкции.

-Е?

Отидох.Носех снимки.

-Давай -вика Стареца.

-Ами няма къде да ходим-казах му.

-Защо?

-Ами щял да идва другаря Старчев от София и пратили булдозерите.

Мълча две минути.

-Е сега какво, ще ги съдиш ли?

-Какъв ми е шанса да осъдя общинския шеф на БКП във варненски съд?

-Обади се на Светлин.

-Аз предпочитам Светлин още веднъж да не ме спре. За какво да се обадя? Биха ме. Това ли да кажа?

-Прав си . Хубави снимки са станали.

Вежди! Колега! Кажи им на Общината, че съм те осведомил лично.Писна ми от приключения.