Фигура права, единия крак напред.

Както вече казах, пораснах като художник покрай Димитър Даскалов, Валентин Старчев и Любо Прахов. Учех при Любо. При Вальо Старчев учеше Марко Марков. При Крум Дамянов бяха Иван Русев, Емо Попов, Ангел Станев, Тодор Тодоров и мисля Иван Славов.

-Виж сега Весо, твоя проблем не е от вчера. Този проблем с китката можеш да видиш в

Египет- виж къде. Показва ми албума. В Асиро-Вавилон нещата са други. Ето ги. Гърците пренебрегват проблема, но те както виждаш и главите им не гледат. Гледат очите, по-сетне в римския портрет.Та и твоя проблем с китката, виж го как са го направили. Виж ренесанса (забравил съм автора). Виж как го реших пък аз в Кракра Пернишки. Начинът на формообразуване е израз на духовни стойности, на твоя личен опит в този свят.Никой не може да ти реши проблема. Това е вечен проблем, но той си е твой. Оправяй се.

Отиде до масата, остави ме объркан на статива и си сипа Академик Неделчев. Академик Неделчев беше тогавашна гроздова. Сипа си и чаша вода.Любо е учил при Марко Марков.

-Последните шест месеца от живота си Марко ходеше по ателиетата на учениците си, говорехме си и ни се радваше- разправя ми Любо. Марко е учил при Бурдел. Аз смятам че правеше глава по-добре от него. Така трябва. Някой ден учителите се учат от учениците си. Бурдел е учил и Арно Брекер. Презирали са- казва- Арно Брекер, защото е работил за нацистите. Дал е образ на въжделенията им-pазправя ми Любо. Пием ракия с вода.

Един ден - казва- ходили двамата, Роден и Бурдел, да гледат изложбата на един млад италианец. Модиляни. "Знаеш ли, драги ми Роден, струва ми се, че двамата с тебе сме последните скулптoри на тази земя"-рекъл разочарован Бурдел.

Преди две години разгледах внимателно Арно Брекер. Голям артист. Германците си го знаят и са му направили музей. 

Също така, след войната със закон е забранено на държавата да се меси в дейността на художници, журналисти, учени и писатели. Има защо. Когато гледам Катедралата от Cветлина на Алберт Шпеер ми се огъват краката. Страшни са. И пряко- и преносно.

Аз не съм много по история на изкуството и бях пропуснал тези творби. Едва когато правих моя Храм от Cветлина и издирвах подходящи прожектори по кълбото, един колега от Нова Зеландия- този дето е правил светлинните ефекти на Властелина на Пръстените, ми прати снимки от 1936 г. Онемях.

Моята работа Храм от Светлина тогава беше поръчана за фестивала Джуле от кметството в Амстердам-2004. Много щях да се издъня. Добре че не съм знаел. Формално-да но моето убеждение тогава а и сега е, че всеки човек и всяко същество имат дарба. Дарбата е като кредит от банка. Плаща се цял живот. Кои сте вие, та да пришивате тежненията на деня на големия артист? Лепваме му етикета и почваме да мачкаме.

-Което Господ е направил човек да не разваля- казваше Любо.

Искам в галерията си да покажа възземването и еволюцията на пластичния език у нас след Галин Малакчиев. Десетина автора, които надмогнаха проходилките на сюжета и фигурата. Тяхният език е достатъчно богат, за да внушат усещане и присъствие без каквато и да е литературна канава. Надявам се да ми помогнат да го направя.