Диви патици

Въздухът е просмукан с нощна горска влага и мъждивата светлина от лампите на далечните къщи отвъд долината едва си проправя път до мен. В тежката миризма на мокра шума се чуват приглушените ритмични позиви на водача на ятото. Вслушвам се в подредения мах на крилете им. Звучи като тласъците на гребци в дълга тежка лодка. Летят в концентриран унес.

Иде пролет.

Звукът вече заглъхваше далеч зад дърветата, когато се обади телефона. Писмо от Мауи

Улулици

Липсват ми улулиците. Малко след това време на годината, майка им ги кандърдисваше да се хвърлят с главата надалу от покрива, което щеше да е и първият им полет. Покривът ми е достатъчно висок и имаха време да се окопитят и кацнат на някое от дърветата. С това урокът беше сършил. Не съвсем, защото следваше прибиране в гнедото- на собствен ход трябваше да качат тежките си детски задници от клона до дупката в сачака- и от там до гнездото. Гнездото беше над спалнята ми. Аз имам камина в спалнята, а не плазма. По тази причина, ако трябва да снесеш и да отгледаш малки на топло и безопасно място- край комина над спалнята ми в моето ателие, беше най добрата възможност в местността. Освен това опитът им беше показал, че не им ям мишките в двора. Аз и вашите не ям- вегетарианец съм.

Jazz Broker's Open

Пуша пред кафето, в което пиша. Уж е селско кафе, а млякото е от кутия, а не от крава. Модерна работа. Отсреща от полицията излезе човек с пушка. Аз пушка нямам. Имам компютър и интернет. Излезе точно когато обмислях първото изречение. Първите няколко. 

Довечера трябва да съм на едно джаз парти. Във Washington, DC. Колежката ме кани на своя Jazz Broker's Open Харесал им е проекта ми ARTESTATE.

От първата ми изложба още, изкуството и имотите са свързани за мен. Много просто- продадох си апартамента и така финансирах Терен и Конструкции. Сетне, както знаете, ми я унищожиха. Аз го бях предвидил и бях в Унгария. Излязох на дюшеци- както пише Марио Пузо. И така периодично досега...но пък днес ви пиша...Тука е Така.

ИлианЛалев пък има школа по бокс. Недко Буцев – рекламна агенция. Владо Иванов е професор и счита, че е художник. Да. В свободното си време. Иначе е преподавател. Това е друга професия.

Аз ги слях в едно, защото живота е цялостен и това как, къде и с кого живееш е част от творчеството ти. Художник е възглед, а не професия. И ако някой е наистина художник, успява да повдигне завесата. Следите от повдигането и е акта на изкуството. И след като надзърнеш нищо никога повече не е същото.

Christo

След половинчасово мотане по улиците, стигам до ъгъла на Bismarckstraße, където ме теглят две хубави неща- малко италианско кафене, опряно в хубав, неголям магазин за картини. Докато си седя на масичката с капучиното, поглеждам към витрината. Рамки, дигитални творби и дигитални тиражирани копия на модни автори.. и ооо!?...литографии на Christo! Представяш ли си! И не са скъпи- колко са 2-3 000 евро за такава творба? В квартален магазин за картини!?

Така се почна. Наложи се да си преподреждам не само представите за това как стават нещата, но и програмата за оценка на реалността.

В писмото до мой приятел Жан Клод пишеше, че когато от Париж пристигнали в Ню Йорк, ги посрещнали проблеми и мащаби, за чието съществуване дори не подозирали....и продължава 11 страници по-нататък- Христо не работи със спонсори и с галерии. Той финансира сам проектите си.

Схванахте ли идеята?Christo е марка! Гучи. Долче и Габана. Мерцедес. В това кафе на Bismarckstraße получих първия конкретен отговор и хванах края на кълбото. Уча се от майстор!

Пратили едно момче да интервюира Христо Явашев.

-Защо- рекло му то- не идвате в България?

-Аз имам 10 000 клиента по света, с някои от тях сме приятели, но нямам нито един клиент в България. При кого и защо да дойда?

Отговорът явно не устройвал редакцията и момчето продължило да досажда.

-Виж- казал му Кристо- аз правя 18 000 долара на ден.На теб ти отделих два часа.

Не ходете в Берлин и избягвайте кафенетата и магазините за картини. Опасността да се сблъскате с реалността е значителна! Стойте си в ателието, вдъхновявайте се, четете списания за изкуство, станете даже Master of Art! Чакайте с въжделение галериста, куратора и критика, които ще ви разберат. И продадат!!!И тогава...о тогава няма как да не дойде чичо от Америка. И някой ден ще сте в топ 10 по продажби като Деймиан Хърст. Само че няма да сте марка. Няма да сте свободен майстор. Ще бъдете стоката на някого. И филмът с любовта към изкуството ще е свършил.

Подарък

Тази песен е подарък. Подарък за бивш враг, след това истински приятел, честен и искрен, комуто можеш да се довериш безусловно, а сетне приятел до един праг. Ако не си разбрал, че си минал прага ...

Не че ти или той сте направили нещо укоримо. Не. Просто различна постановка. Само че от това следват два съвсем различни пътя. И няма връщане. 

Всяка гранична ситуация може да се разглежда като риск и шанс. Аз съм артист, регистрирам само шанса, вярвайки, че една нова идея има потенциала да те извлече от каквато и да е ситуация... И така погледнато, рискът е пренебрежим и не влиза в сметката. Неразумно...но кой очаква здрав разум от артист?

Здравият разум- казва Айнщайн- са натрупаните предразсъдъци до 18 годишна възраст.

Когато се спускали в дълбините на Жан Бернар, на 1358 метра под повърхността, моят човек слизал пръв. Той е едър за пещерняк и се сетил там някъде в бездната, където се мушели като червеи, че водейки групата, ако се заклещи, нямало да могат момичетата да направят рекорда. Изчакал уширение и ги пуснал напред. 

-А ако се беше заклинил след тях, как щяха да излязат? И как щеше да се разбере, че са направили рекорд?

-Ами не се сетих.

Ето това е правилният отговор. Когато си в свои води, дори не се сещаш за риска.

Йона, когото сме забравили

Суровата скрита мощ на времето се просмуква в светлината, проникваща през мащабния оберлхит, обхванал в простите си стъклени квадрати целия таван. Залите носят чувството за окончателен ред в познанието и чувствителността. В тях три древни култури са прилежно подредени и някога вечната им мощ и изящество са се спаружили като мумии в сандъци.

Пуша на балкона над стария парк на хотела. Студено утро.Сивото обвило дърветата не е мъгла- по скоро морската влага се носи на талази. От няколко дни, докато пуша, бавно просветлява нещо в мен и броди из Пергамон Музеум Берлин.

Стоя до прост каменен саркофаг от двуречието, щях да го подмина, но ме спря живото чувство от живописното платно до него. Академична работа на художника на експедицията. Документ- фотографията е още черно бяла, изкуството е още изобразително, художник все още е професия, а не страст. В грубите мазки на платното, пустинята диша, въздухът е просмукан от специфичната светлина на тези далечни за германеца земи и възхитата му от един прост, вечен и естествен свят не е служебно задължение. Какъв контраст между усещането за експоната в зала и непосредственото изживяване в неговия свят!

Стената на Ищар е била смайваща и плашеща с глазираните си в синьо като небето печени тухли. Лъвовете нарисувани по тях са изглеждали небесни същества.Чудовищният мащаб на града се е възправял като неземен сън пред вас, ако сте пристигнали на опитомено магаре след дълъг път. Вашият свят, покълнал в оазис под платнището на палатката, се е свил нейде в душата ви. Такова е било внушението на Вратите на Ищар когато и заради което са били създадени. Красота и Мощ.

А този музей е само мощ. И функции. В него старите ни култури (а те не са стари защото покълват всеки ден, с всяко непосредствено чувство и осмисляне) са като Йона в корема на кита.

Ще ви го припомня пророк Йона така, че да го усетите като човек.

След всички приключения, изхвърлен на сушата и след като от нямай къде предал на царя предупредждението да се покае във вретище и пепел- се качил на хълм за да гледа как Господ ще накаже града. Живял в проста палатка и с времето една тиква пораснала по един от коловете. Един ден Йона я видял изсъхнала. Дълбоко покрусен се обърнал към Бог:

-Прати ме -рекъл- да кажа на Царя да се покае -неща не за казване на Цар-и аз се скрих и избягах... Дави ме с кораб... Хвърля ме в устата на риба, изхвърли ме на брега и сега какво!? Щеше да съсипваш града- и какво!? Една само тиква имах и Tи и нея изсуши!

-Ако ти -рекъл Бог- за една тиква така жалиш, аз как да прежаля тоя град!

Вижте- говорят и общуват си като приятели. А ние не. Може би сме като пророк Йона в корема на собствения си Музей. Музей от Функции, Знания и Възприятия.

Louis XIV

трудно понесъл мрънкането на краледворците си ( той е бил крал, а не Цар ) задето фаворизирал художници. Аз мога - пояснил им Kралят- от дванадесет художници да направя дванадесет министри, обаче от дванадесет министри не мога да направя и един художник.

От доста време обмислях следващата, решаваща крачка за развитието на проекта ARTESTATE. По ми беше лесно да го представя в артсредите в щатите, а бях осигурил и подкрепа на артниво, което направо не е за казване.... Направо не е. 

Направих всичко, след което мъчително изчаках реалистичното стечение на обстоятелства.

Проектът е от две равни съставляващи Изкуство и Имоти.Наложи ми се да съм в света на имотите това, което съм в изкуството. Там е брутална икономика, не че в изкуството на това ниво не е. Както и да е. 

Luxury ми го препоръчаха като на партньор и нямаше как да не хвана топката. Е, имаше... Вчера минах чертата. В момента, в професионалната световна мрежа съм с платинен статут. Тавана. ARTESTATE е в реална търговска ситуация. Добре почва годината! 

Така че вдигнахме платната!

Хоризонта зад дърветата

През клоните на дърветата в парка се вижда залива. Корабите са по-скоро силуети. Хоризонтът е размит в студено сиво. Старите дървета бяха почнали да напъпват тези дни, прелетяха на север ята корморани, помислих, че пролетта иде подире им, но застудя.

Стар, ограден със стотина високи липи е и парка на ателието ми. Дърветата са почти същите – от едно време са, но нямам борове. Боровете и брезите са ги садели по черноморието през петдесетте години на миналия век за да напомнят за пейзажи от горите и поляните преди Сибир. Затова и навсякъде са с един размер. По нашите земи, тези райони са с присъща им широколистна растителност... а и с много и всякакви плодни дървета- диви и ашладисани.

Културата ни също е ашладисана. Тръгнало е едно и сетне са прихванати различни калеми от други култури, обхванали ни в своя ареал. Пласт върху пласт, естествените сокове е трябвало да възхождат в различни нови плодове. И ако няма непрестанна грижа, а грижата в природата значи натиск върху естеството, дивото се завръща. Този път наистина диво- просто е останала само глуха съпротива, защото е заличен спомена в живителните сокове за естествено и нормално за нас. И залинява- и се изражда бавно, но последователно.

Чух, че са закрили специалности в Академията, а и в специалност скулптура нещата били на кантар. Нямало желаещи. Нормално. Театъра, живописта, литературата са системно прихващани у нас последните 150 години. Този начин на изказ ни е неприсъщ и ако сега запитате варненци за тридесетте неща, които са им приоритет, скулптурата няма да попадне сред тях.

Така че аз съм насилник...искам да направя скулптурен парк на място без публика, да не говорим за професионална и обективна академична критика. Преди десетина години грамотната публика – тази, която от няколко поколения е отраснала по концертите, галериите и операта се оттече- най-наблизо в София. Сега ако направия скулптурна изложба в парка няма да има съпротива. Няма да има и реакция. Просто трябва да си платя. Пазарно общество.

Учителят и приятелят Любо Прахов правеше пари. Бръкнете в джоба си и извадете малката пластика, публикувана в голям тираж. Вижте я осмислено. Кръгла никелова сплав, трудна за любителско възпроизвеждане. От едната страна има цифрата 1. От другата- вълшебно изграден пластичен портрет на Свети Иван Рилски. Нисък релеф от най-висока проба. Това знание е вече загубено, има само един още скулптор у нас, който още носи това хилядолетно знание. Релефът съдържа и очертава ценностен хоризонт, в чийто ареал цифрата едно има стойност и може да бъде свободно разменена. Ще ви го повторя: в рамката и на базата на установените и споделени стандарти на Културата може да има обмен. Да има обмен, ще рече да има икономика. Икономическите взаимоотношения са специфичен сегмент в Културата.

Не бойте се. Където е текло пак ще тече. Просто болката е естествен процес, който избистря осъзнаването, а с него идва и истината. Истината, творчеството, любовта, разбирането...такива работи.

А сега искам да споделя звук и сън с когото трябва...Може би така напъпва пролетта. Не знам.

В Лабиринта на Музея

-Мариней, що е Телевизия?

Марин е адвокатът ми, той е адвокат и на РегистърБГ и аз редовно тествам чрез него ничията земя между терминология от 19 век, правни норми от средата на миналия и актуалните юридически практики и схеми. Регистър БГ е монополиста, който би било добре да е един от темелите в информационното общество. Това, което за него е право, за мен е поле на по нашенски неустановени и неясни културни и познавателни стандарти.Та така.

Вижда ме че го гледам лукаво и мълчи.

-Ще oпростя въпроса с конкретна практика. Как се запорира Телевизия от Частен Съдебен Изпълнител? От това може и да схванем що е Телевизия. 
-Какво имаш предвид? 
-Ами виж- влизат едни хамали, предвождани от Частен Съдебен Изпълнител и охранявани от полиция, по време на предаване, започват да разкачат и изнасят компютрите. През това време операторите предават на живо новината в реално време. Жестоко шоу!

Пада голям смях.

-Ето вече знаем! Телевизията е компютър! Движима вещ. Вещно право. Сетне ЧСИто продава петте компютъра и връща седемте милиона дълг. Кое му е проблема на Това право- корупцията или концептуалната и познавателна неадекватност? Те живеят в 19 век, Марине.

Сипваме си по още едно.

-Бях написал преди време едни книги или по скоро текстове и ги съхранявах на CD. Това книги ли са - защото книга значи хартия. А те са на CD.

-Книги на електронен, а не на хартиен носител.

-Схванах идеята. Значи скулптурата е обичайно и традиционно върху бронзов или мраморен носител.

Пак пада голям смях и си сипваме по още едно. Значи вижте, там където в биографиите ми пише „Весо живее на село,“ сиреч от години не съм участвал в обичайния галериен живот, съм създавал творчеството си на ментален носител.

Такива работи в Музея. Ако кръгът Мисъл си беше свършил работата, нямаше да е така.

Може би!? А сега по-добрата страна от тази чувствителност.

Експонат

-Добро утро. Кафе.

-Късо или дълго?

-Силно.

В Амстердам, като кажеш „силно“ ти предлагат и други работи. Аз обичам други блага на цивилизацията. Например „Плиска“. „Чудния свят на коняка Плиска“- kазваше учителя и приятеля Любо Прахов. Това беше алюзия за книгата на Драган Тенев „Чудния свят на изкуството“. В Холандия нямат Плиска и бродейки в утринната ледена мъгла трябва да си нося малко шише с уиски за да се подсилвам с топлина.

-А!- виждам на рафта зад продавачката малка, плоска, джобна стъклена бутилка Плиска.
 -Дайте ми таз Плиска,,, моля.

Поглеждат ме озадачено- едва 8 часът е.

-Кой беше поетът, дето казва, че най-добре е живял във времето, когато ходел с томче Шекспир в единия джоб на шлифера и бутилка уиски в другия?- вдигам погледа на продавачката.

Кафето е готово и тя ми го слага на тезгяха. Не е Байрон. Байрон е ходел с два пистолета- във всеки джоб на палтото по един. Поет и рицар, разбирам го.

Вън е студено, февруари е. Дъските на пейката пред магазина са замръзнали, сядам и си сипвам коняк в кафето. Наоколо минават експонати. Не ме поглеждат въобще- отиват към мястото си в експозицията.

Някога, толкова някога, когато едва ли ви се вярва, че го е имало, поради познавателната си страст и концептуална неудовлетвореност, попаднах на текст от Ленин. От 1917. Било е едва началото. Изданието беше от 1923. Старо. Пожълтели страници. Автентично. Вода пийте само от извора... Та там, Вождът на Революцията посочва врага." Истинският враг, казва той, не носи пушка и военни ботуши. Той е сив човечец с костюмче, риза и връзка, минава по улицата всеки ден, по едно и също време. Отива до бюро във канцелария. И там, със всичко което пише, казва и прави, възражда точно това минало, което революцията трябва да премахне."Голям цар! Концептуално е перфектен! Лазят ви тръпки- нали?

Та така. За Mузея ще ви кажа друг път. Утро е още. Сипвам си малко Плиска в кафето.