Класик

Със доста смесени чувства следя една докторантура в сериозен наш университет. Тя е върху ранното ми творчество. Авангардът в България. Това не ме ласкае. През последните години преживях приключения, надхвърлящи опита ми от дисидентството ми многократно.

Не в това е проблема. Лекомислено е да се посочва публичен скандал за начало на нещо смислено. Аз имах да споделя идеи а не да събарям властта. И до днес ме питат как са ми съборили изложбата а не защо съм работил по този начин. Taка най-добре се игнорират стремежите да се изследват и осмислят значими културни събития от онова време. Например изпълнението на 4,33 и Конструкция на Джон Кейдж в зала България през 1978 година от групата на проф. Добри Палиев.

Това иди-доди. Първата изложба с авангард, както многократно и при всяка възможност припомням, е изложбата с творби на Малевич, Кандински и други световни авангардисти в редакцията на списание Везни открита на 21.09.1921.Кураторът е авангардистът Гео Милев. Проблемът там е, че творчеството му е прочетено епидермално като политически акт. Първокласно изкуство е! И затова има и политическо отражение. Изместен е фокусът към ТЕМАта. Ако темата беше най-важното нещо в изкуството, то това е по скоро публицистика и журналистика- отразяване с похвати на изкуството на обществени събития. Всъщност ТАКА се разбира и изкуството у нас- като изобразително.

:Никола Кожухаров. Мене ме мамо Змей люби 1922

„Социалистическият реализъм, колеги, е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят“- обяснил в далечната 1972 година проф. Дечко Узунов на студентите си какво точно ще учат и правят. Този провинциален възглед, чието място концептуално е в 19 век, все още формира професионалното мислене у нас.

Така погледнато, откъм темата в творбата е изследването на уважаваната от мен МаяГорчева, която ме включи в академичното си изследване за образа на Змея в Българското Изкуство. Ето така моят Воден Змей попадна на същата лавица със „Мене ме мамо Змей Люби“ „Змеьова сватба“ и т.н. значими творби, формиращи българската душевност.

Веселин Димов. Воден Змей 1983

Благодарих и за притеснението да бъда в компанията на П.Ю.Тодоров, Петко Стайнов, Гео Милев и прочие. Понеже стана сложно, ще ви пусна едно любимо парче с етнографска насоченост :) Темата ли е формирала смисъла звученето и композицията!? И какво ще разберете от анализа и?!Вижте. Казва се Децата на Вуду.

Повърхностен е възгледът че изкуството просто интерпретира и пресъздава вече съществуващата реалност... То формира тази чувствителност, която е в основата на възприяттията и създаването на Реалността.