На пазара

Моят проект ARTESTATE от десетина дни е на пазара. Пазарът на който съм, обхваща кълбото и се променя непрестанно. При все това има параметри- днес в 9.23, неделя, Март, той е ....не мога да го прочета- цифрата е EUR 1 144 195 815 023. Моят принос е един милион. Капка в морето...

Агенциите са 176 480, от тях в моята мрежа са 128. ARTESTATE CLUB. Обаче пък са страхотни- всичко което сте сънували като места по кълбото- Мауи, Карибите, Нова Зеландия, Майами, Вашингтон, Ню Йорк...Калифорния, Сао Паоло и Мексико, Сидней Непал, Буенос Айрес, Копа Кабана...остров Мавриций, Малайзия...събрал съм само черешките от тортата.

Добро утро! Прегледах си пощата и отивам да пия кафе. Отиването е 5 км. За един час ще го взема. Тренирам внимателно.Взирам се в себе си, защото не знам кое как е сега... Като се върна ще цепя дърва- вместо фитнес. Няма ми я лодката, така че гребането ми липсва.

Бях 7 години на дюшеци. Считано от статията в Ню Йорк Таймс за моя ученик. Победих. Знаете ли как изглежда победата? На където се обърнеш само руини. Всички други са по гръб. Ти си станал, а не би трябвало...Това беше най-бруталното обучение което съм минавал.

Пресякох долината за малко над час, но на моста над реката пуших и гледах. Кална пролетна река. Не е пълноводна като друга година. Виждал съм я в силата и, когато поема в мътни кални потоци цялата низина. Подминавам площада в добро темпо и местното нелегално такси ми подвиква. На пазара е...

В кафето за награда си поръчвам лате. Е, не е като в Лидо ди Жезоло до Венеция, но пък собственичката се върти около мене като пергел. Тя е студентка в Медицинския Университет във Варна, което веднага като седна на масата ми ми обясни...не я бях канил...вън от съмнение, следващото и място ще е на коляното ми.

Възрастна женa притеснено и злобно ме поглежда иззад бара- явно майка и. Веднага е преценила че не съм стока!..Ами да, не съм на 30, косата ми е бяла, а не руса и не съм дошъл с бял мерцедес, а пеш. И тя не става за Саския, ако да е едричка и то единственно защото виждам, че на мястото на либидото ми се е появило чувство за хумор- а това вече е притеснително.

Отне ми здраве и боготство

със своето пиратство.

Сега кат мижатурка жмиш.

Така пише средновековния поет по темата.

Рембранд и Саския 1635 г.

Но съм на пазара на плътта, както си представят светския живот тук. Музата ми ще се забавлява със случката, тя знае какво е светски живот, а мен ме тегли ателието.

Първата ми работа в това ателие е от 2007. Казва се ОЛТАР и е нарисувана по стената и тавана със светлината на три яки прожектора. „Класическа работа“- беше казал Руен.

Само на Руен съм я пращал. Той беше започнал да пише книга за мен и затова я споделих. Отнесе го течението обаче. Момичето му беше подкарало oкеанските острови, както ми обясни на чаша водка в кафето на Съюза. Подводна фотография може би!?..и той не е могъл да го понесе. Кой знае?