Оттатък реката

Пуша на моста над реката. Изморих се днес- ще станат към 15 км. Отвъд водата, на поляната, два красиви коня са в пролетно настроение. Много е хубаво- просто и естествено. Така цъфтят и растенията- цветовете които невинно обчаме са половите органи на цветята.

Знаем го. Не сме го осъзнавали.

И изкуството по нашите земи е така непосредствено и очарователно. Много ми харесва, че такива хубави рисунки са по съдове за ежедневна употреба.

Не ги смущават и откровенно еднополови сцени- като тази. Рисунката е изпълнена с ентусиазъм и четката върви леко и уверено.

Искренно и неподправено, две средновековни дами ползват уреди и аксесоари за да изразят нежността си. Между самураите е било практика.

А тази сцена на Йоко Оно и Джон Ленън не ми е харесвала никога. Анди Уорхъл ли е в средата? Не ми се рови в нета по темата. Не знам защо ми стои педалско, извратено и неискренно. Много харесвам облаче Йоко Оно- беше страхотна на Биеналето във Венеция.

Трябва да тръгвам. Чакат ме още няколко километра пеш из ливадите.