Как се пише кратка литературна форма

учели, се говори, в Кембридж. Правилата били четири.

Трябва да има:

-нещо възвишено и божественно, защото сме цивилизовани;

-главният герой трябва да бъде благородник, защото сме британци;

-трябва да има някакъв сексуален момент, за да грабне вниманието на редактора;

-и за да бъде интересно и на публиката, трябва да има загадка, по възможност от правно естество.

Най-късият разказ, написан така, гласи:

-Боже мой! Бременна съм, рече графинята. От кого ли?

А сега, едно страхотно изпълнение на Мат Корби.

 .

Artestate традицията в Буркина Фасо

Страхотните традиционни пластики за живеене в Буркина Фасо. Душата на артиста в тези хора е опоетизирала цялостната им жизнена с Rita Willaert.

 

Благодаря на фотографа

Изкуството и домът през погледа на бизнеса

Когато във ВеликоТърновския Университет, чрез книга в номериран тираж от 10 броя за проекта ми Фрактални пейзажи, обхващащ дълъг от 2004 до 2017 период на търсения, представих чрез това, което съм намерил, какво и защо съм търсил. През това бурно и благодатно време в периода 2009-2012 си сътрудничих с „мерцедеса“ на строителните стоманени системи Lindab, като темата беше моя проект за активна къща HiTehHouse. Аз гледах на тях като на партньори и споделих в дълбочина теория структура концептуални проблеми за една цялостна визия. Те се интересуваха от пряко пазарно приложение на идеите ми на българския пазар. Проблемът на нашия пазар е че е пазар на цената. А аз имам нужда от специализиран пазар на марката. Затова и по-нататък продължих сам, изграждайки глобалната си платформа ARTESTATE.

Ето ви и части от описанието, така както е в книгата.

Цялостна визуална среда.

Завръщането на изкуството в дома.

Естествена е необходимостта от актуализиране на наследените от 19 и 20 век стандарти.За да завърна истинското изкуство от галериите в дома, като естествена функционална необходимост, а не като украса, наред с bedroom, bathroom, living room, създадох artroom и проекта го представених във

“Who's Who in Luxury Real Estate” 2016-2017 Edition

и днес е изложен в културния център в град Бяла.

ARTESTATE.

True Art.True Home. Your true Nature.

Творчеството е личностна същност, а не просто целева игра и забавление. Всеки човек е художник, казваше Йозеф Бойс. Идеите и чувствителността са единственният ни истински капитал.

В началото на 20 век, няколко групи художници вдигнаха на гребена на вълната от брутални социални промени, визията си за един модерен, рационален, но духовен свят, в който „Всичко е за Всички“. Bauhaus. De Stiil. Конструктивизмът, от който

и аз тръгнах в ранния си авангард.

И ето, сега живеем в една тотална среда от индустриални структури и продукти,

плод на технологии, с които даже уредите във вашия SmartHome получават и дават непрестанна информация в тоталната информационна мрежа за всеки миг от ежедневието ви.

Изкуството обаче е индивидуален акт и е истинският порив на дълбоката ни същност. Едва от десетина години имаме технологиите, с които можем лично и по свой вкус да трансформираме цялостната си домашна среда в лично изживяване.

За разлика от картината, файлът няма рамка. Рамката е вашето въображение. Ние можем да проектираме артистични образи върху цялостната си жизнена среда и така да персонифицираме индустриалните елементи от които е съставена. С образите и картините, които обичаме, вече е технологично възможно да преосмислим и пресъздадем изцяло и наново непосредственният ни предметен свят- фасадата на жилището ни, стените, настилките, облицовките в банята и кухнята, мебелните плосткости, приборите, съдовете, подовия и стенния текстил, завивките и спалното бельо, дрехите, всички елементи от облеклотo...Вече имаме реална възможност да създадем тази единна и цялостна образност в дома си, която ни харесва и подхраннва същността, характера и базовите ни духовни нагласи. Фрактални импровизации.

Артистични импулси във високотехнологична къща,

експериментирах по времето, когато си партнирах с Lindab Bulgaria. www.lindab.com/bg Проектът беше базиран на техни строителни елементи и конструкции, а трябваше да тръгне

с моята марка HiTechHouse. Предназначен за средната класа, а в Европа това са хората с професиии, го изградих в духа и с директни цитати от модернизма и конструктивизма.

Проектът HiTechHouse бе full design - едноетажна къща от 150-250 м2, с класически конструктивистичен дизайн и e наситена с индивидуален дизайн и съвременно изкуство.

Като коректен човек се позовах на Линдаб не че те са от концептуално значение за проекта ми а защото са били част от пътя. Посочвайки линк към тях разгледах и сайта им където с изненада видях проект в несъмнена концептуална и формална връзка с моя! Моят експеримент беше да облека строителна конструекция в която ползвам техни строителни елементи по мой дизайн и моя търговска марка с живопис. Ето я и нея и приложението и

И сега- след като очевидно идеите ми са си пробили път в един световен бизнес конгломерат как да постъпя?

Линдаб са фирма за стоманени строителни елементи. По времето в което им предложих да ми бъдат подизпълнител не произвеждаха цялостни продукти като къщи - с изключение на едни опити ф Унгария Полша и Румъния- да не говорим за енергоефективните пасивни и автономни . Като строителни компоненти те нямаха огънати греди така че аз си реших проблема с огънатия покрив доста остроумно и с това което вече произвеждаха. Но най-важното е визията подхода и терминологията с които се опитвах да ги приобщя. Техните менажери у нас не бях развойни и дизайнерски експерти- а менажер крайни продажби. Те работеха и мислеха на терена на нашия ограничен и примитивен от концептуална гледна точка пазар..

Извитият покрив ми трябваше и заради естетиката и заради обдухването на сградата. Направих доста симулации на обдухване от типични за района на Варна рози на ветровете.

Та такаааа...ще мисля.

Обява

Виждам в статистиката на блога че е четен най-вече в щатите. Имам нужда от асистент с академичен английски. Ако сте Вие моля да ми се обадите през контактната форма на www.artestate.studio

А сега поздрав за всички които още търкаме жълтите павета! Парчето сякаш е снимано у нас!

В началото на Дългия Път

Много ми харесва началото на пътя. Затова и ще споделя току-що създадените записи в студио PASTE в НюЙорк. Критерият ми за подбор беше да са ги гледали по-малко от сто души. И в НюЙорк дългият път почва с пълвата крачка.

Ето това парче е записано преди 11 часа и са го гледали засега само приятелите им- общо 31 души-

А ето и Роджър Харви с 53 посещения засега.

А ето и едно съвсем класическо звучене с 36 посещения.

А ето ви и Андреас Мое

И накрая изненадата- Карла Бруни в Paste Studios!!! Е това вече е новина...

Хайде колеги! Давайте! Приключението предстои!

Социалистическият реализъм днес

Що е изкуство

изглежда ясно, като всичко, за което не сме се замисляли. Говорено обаче в университет, отстояващ в годините недвусмислената позиция, че изкуството е ИЗОБРАЗИТЕЛНО, е принципен проблем. Самото разбиране за изкуството като изобразително, ни връща в представите за класическо образование от 18-19 век. Тогава, наред с гръцки и латински, се изучава и музикална и визуална грамотност. Причината е проста- не са били открити грамофона и фотоапарата. Така че, ако отидите на разходка и много ви впечатли пейзажа, единственния начин да си запазите спомена и чувството е да си го нарисувате. Също така, любимият си концерт трябва да си го изсвирите на пианото, цигулката или на каквото е. Купувате си книгата с нотите и ...вие сте грамотен и образован европеец- нали?!

Така прочее става известен Бах- органистът в кварталната църква, който го наследил на поста след стотина години, открил сандъка с нотите му и го издал в модните тогава нотни издателства...а пък балетът и операта тръгват като изкуство във времето, когатo новата буржоазна класа е направила вече пачки, но не е още усвоила аристократичното изживяване на пеенето и танцуването- а как да си аристократичен без ТОВА? Така че, станало като във вица, дето лорда преплувал Ламанша. На датата и часа, обявени за спортното постижение, журналистите открили лорда сред разпънати прибори за пикник на самия бряг. Като дошъл часа, лордът погледнал часовника си и казал кротко на секретаря си- Хайде Джеймс!

Това са и причините, поради които в един град, символ на цивилизацията като Париж, в зората на импресионизма, всички парижани са можели да рисуват доста прилично.. И идеята, че светлината е съставна и че в природата всъщност самото виждане и изобразяване, което са учили не е истинското ...затова и цял Париж обсъжда ожесточено експериментите и във физиката, и в рисуването. Това за тях е засягал същината на ПОЗНАВАТЕЛНИЯ процес.

 А въпросът с изобразяването и пресъздаването е решен преди повече от сто и петдесет години с фотоапарата и грамофона.Оттогава насам въпросът не е можеш ли да го нарисуваш- а защо.

  

Така че, ще ви припомня думите на бай Дечко Узунов когото като питали що е Социалистически реализъм, рекъл на студентите си- "Ами това е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят."
 

Е това колеги, с извинение, е изобразително изкуство..само че кому е нужно? В това е и причината българските художници да не могат смислено да обяснят какво и защо правят- концептуално са неграмотни, поради коeто ако и често да са много добре със занаята, не могат да се пласират на европейския пазар. Е, и не харесват и работата с компютри и на английски.

Срамувам се, че ми се налага да коментирам обстоятелствено азбучни истини. Всъщност, вие трябва да се срамувате.

Актове

В еуфорията на отвaрящия се хоризонт към света, след пукването на демокрацията, в кенефа на Националната галерия се изчукаха едни ....абе щом са в галерия какви да са? А щом е националната и под благосклонния поглед на директора и, то са национални артисти...не са някакви така обикновени. И не е било просто акт- а акт на съвременното изкуство.

Един си заковал с гвоздей торбичката...ако схващате...на Червения площад. И понеже го изхвърлиха от там- дойде у нас да ни светне какво е съвременно изкуство. Незабавно, една пък си заши детеродния орган в галерия- и тя артистка. Ами да- артистка е- заши си я в галерия. Ако я беше зашила в съда сигурно щяха да я прогласят за съдия. Знае ли човек?

Един пък си отряза кожата на ...онова...нали се сещате в галерия. Съвременно изкуство е.

Радикални практики било. 

А според мен това е психиатрия.

Отива един куратор в психиатрията и пита лекаря как разбират кой е таман- и кой е издрънчал.

-Ами много просто- отговорил доктора- пълним една вана с вода и слагаме до нея чаена лъжичка и черпак. Който изпразни ваната правилно е нормален.

-Аааа- рекъл куратора- значи ако я изпразни с черпака го пускате психото?

-Не. Прибираме го. Който извади тапата на ваната е в ред.

Вън от съмнение, в пропагандата и рекламата се ползват похвати от инструментариума на артиста.  Това обаче не значи, че социалното е изкуство. Та като видите съвременно изкуство и махнете социалната и политическа компонента, и нещо остане му се порадвайте.. А другото е просто бизнес.

Какво е художник?

Как да разберем дали нещо е изкуство? Ами това несъмнено е.

 Записано е в Ню-Йорк на рожденния ми ден...е не е чак специално за мен..ама аз съм в момента осемдесет и втория радващ се на тая прекрасна певица..така че е почти лично. 

И понеже съм художник- то това което ме кефи няма как да не е изкуство. 

В следващия пост ще ви пиша защо.

Книгата си "Фрактални пейзажи"

в тираж десет броя отпечатах в Пасат Прес във Варна и след малко ще я представям във ВеликоТърновския Университет. 10 часа е, седнах в кафето пред факултета за изящни изкуства, поръчах си кафе Ришар с каничка горещо мляко, сода и малка Плиска. Хемингуей е почвал с джин. Може би...

Събудих се в Синята Къща. Истинска Алафранга, на СБХ е. Отсреща е Царевец. Отстрани, по ската на стария квартал, са накацали прочутите възрожденски търновски къщи. Вали сняг и границата между хълмовете и небето е размита. Романтиката на Търново!

В този миг се сетих, че днес трябва да говоря като авангарден художник за авангардния си проект. Ба'си кича, казах си, оглеждайки пейзажа. Та така. Книгата ми ако беше просто пейзажи на облаци- каквото си е, щеше да е кич. Обаче фрактални ме вади от блатото. Нали?

Фрактални пейзажи

Моята мечта е да върна изкуството в дома, но не като украса, каквото и сега е, а като начин на живот - това е проекта ми ARTESTATE. Идеята е, че поради функционализма на 20 век в дома бяха обособени задължителни функципнални пространства- спалня, баня, кухня, всекидневна, кабинет, (bedroom, bathroom, kitchen, living room, study ) но няма пространство, функционално свързано с изкуството - няма artroom.

Проектът ми Фрактални пейзажи е фокусиран върху идеята, че едва сега имаме технологиите, с които да можем да индивидуализираме цялостната си жизнена среда- а понеже съм художник, живеещ във времето си, ползвам формообразуващите възможности на компютърните технологии. Аз ползвам компютъра по начина, по който се ползват предходни технологии за визуализации- масло, акварел, камък, бронз и т.н. С други думи, безплътните идеи представям чрез цифрови носители – а не чрез хартиени, мраморни или други традиционни практики. Просто авангардът не отхвърля класиката, а я надгражда с похватите на времето си.

Освен това всеки от файловете, които ще видите по-надолу, е мислен и като бaзово изображение, което може да се ползва при оформяне на цялостния облик на един дом- например на фасадата- а сетне и във всички елементи на интериора.

Изкуството сега е в обществените галерии и музеи. То изпълнява общественни, социални и политически функции. Не е начин на живот. Социално или политическо изкуство няма, освен ако не считаме рекламата на стоки, идеи и доктрини за изкуство. Несъмнено, в пропагандата се ползват похвати от инструментариума на артиста. Има една същественна разлика обаче- изкуството няма цел- то е акт на прозрение в света на идеите. А тяхната продажба е просто джамбазлък.

Всеки човек има дарба. Кой си ти- цар или пъдар, та ще застанеш между създаващия и Създателя за да посочваш цел, ред и смисъл? Държавата е човешки инструмент, осъществяващ и охраняващ поривите и достиженията на човека, защото Идеите са естествено присъщото ни битие.

 

Майлс Мосли и Децата на Вуду

Образният свят набрал височина във фермата Уудсток през 1968 година се завръща като осмислени и обобщени ценности. Това е цяла една култура, недвусмислено очертаваща не просто стандарти за изразяване, а цялостна визия за цивилизацията ни. Така казано звучи сложно- така че ги вижте тези майстори на звука. Ще чуете всичко което ви кефи- от Майлс Дейвис до Джими Хендрикс- осмислено и цялостно.

Като казах Джими Хендрикс вижте оркестрация на Децата на Вуду. 

А сега и корените.

Имах щастито да я свиря тази песен във време, в което беше забранено. В края на концерта- бях барабаниста на една вече забравена софийска банда- опънахме яко жиците. Публиката полудя, хвърли вратовръзките и се качи на сцената. След нея се качиха милиционерите и спряха концерта. Велико! Сблъсъка на две култури. Едната държавна. Тази, която я отнесе течението.

Blackbird.

Не бях виждал такъв дух след Джими Хендрикс.

Live Bedroom Recording

Именно! Добре сте прочели- На живо от спалнята.

Мечтата ми е осъществена. Bedroom. Artroom.Основната идея в моя Artestate Project, ако не сте забравили беше, че поради функционализма на двадесети век, стандартите за жилище предвиждат обособено пространство за всяка основна функция- спалня, баня, кухня, всекидневна и т.н. Няма обаче Artroom. Няма място за изкуство.То е в галериите.Не е в дома.

Ето- по същото време, по което писах и публикувах в онлайн изданието на Forbes&LuxuryRealEstate- Who's Who in Luxury Real Estate, в мрежата е избуял творческият свят на една уникална малтийско-австралийска артистка-Tash Sultana. Това е. Дядо и и подарил китара като била на 3 години. Оттогава свири всеки ден. Свири на всичко. В дома си. В спалнята- виждате я как изглежда пространството и. Отраснала със съвременните технологии, тя си записва сама всички инструменти и ефекти в песните си и оттам директно изстрелва музиката си в мрежата. Няма студиа, няма посредници, няма величия по трасето, които да извлекат всичко, омотавайки го в адвокатски схеми и брутален менажмент захранващ Системата с идеите им...не е индустрия при Таш Султана. Чисто изкуство- директно до вас. Мечтата ми се сбъдна.

 

Естественно след взрива в мрежата, тръгва и световното турне. 

Баща и напуска работа за да и помага.Така се прави. 

Записва и при любимото ми музикално издателсво Paste Studios в Ню Йорк. 

Сега вече може...Но най-ми харесва атмосферата в тях.

Творчество от този калибър предполага широк интелектуален и емоционален хоризонт. Имайки предвид това, че е едва на двадесет, водещия в местно мелбълнско радио я пита зa емоционалния и живот. 
-Аз ходех с бръсната глава до тринадесет годишна възраст и носех момчешки дрехи. И сега често го правя. Не виждам защо човек трябва да се асоциира с анатомията си.  
-Хората трябва не да бъдат зависими един от друг а да са в синергия-пояснява своя предишна връзка.

Ето затова завършвам със SYNERGY. Tash Sultana!

 Моите хора са вече тук и направо се вдигат в орбита- така че, духайте го педали!

Мисловни Конструкции.

В изследването си за Елбетицата, д-р ТачоТанев дава описание на небесните наблюдения и структури в старобългарския календар, а с това и на старобългарската представа за Времето.Тя лежи върху идеята за взаимодействащи си циклични, но неравномерно подредени нелинейни структури.Например, небесния екватор минава през 28 звезди от 5 и 6 та величина- като те две по две са срещулежащи, но са на различни разстояния една до друга.Така се формират съседни групи от по две или по три звезди, а взаимодействията им формират вида и последователността на един неравноделен ход на ритъма на събитията и времето. Любопитно е, че тези звездни двойки са относително малки звезди- като Слънцето са - и повечето не могат да бъдат наблюдавани с просто око.

Представата ни сега и в Европа, е както в класическата физика и е за линейно- постъпателен, равномерен ход на времето. Виждате, че старобългарските представи са по-близо като визия до модерната физика и максимално далеч от балкантуристката етнография на БАН. Вълнуващо изследване по темата четох преди години от Цветан Тодоров. Беше откровение.
.
А сега си представете, че се опитвате да изразите чрез символна геометрична структура две теории- за големия взрив, където от точката на сингулярност възниква една Вселена, а другата е процеса, при който от една клетка, чрез сливане на генетична информация, се поражда живот възхождащ до цялостно осъзнаване на Света.

А сега си представете, че имате хипотезата, че тези два процеса формират взаимодействие с ясно построена структура, която във вътрешен план изразява и Е зараждането на живот чрез Съзнание, а във външен- зараждамето на Вселената. Също така си представете, че докато построявате с линия и пергел, всъщност извършвате и ДВАТА процеса едновременно.... Всяко ваше действие Е самите процеси, което е един процес.... На това лежи ритуала.Обединената представа на тази обща и Eдинна теория за Съзнанието отвътре и отвън е Велика Янтра. В човека тя се асоциира с теменната чакра.

Моля да ми простите, че така налудничаво изглеждат нещата, но това е поради надменното ни отношение към предходните ни култури. Ние сме върха на развитието. Нали? Аз получавах научните списания на САЩ и СССР. В руското Наука и Жизнь имаше статия от екип към Московския Университет- Института по Математика, в което публикуваха тригодишните си изследвания върху геомертичното построение на Велика Янтра и бяха поразени от това, че не са се справили. Нещо повече- те даваха някакво построение, подходящо за практически ритуални нужди, но си казваха чистосърдечно, че то е математически некоректно. А то и не е възможно да бъде- парадигмата в Янтра е друга. „Никога -завършва статията- не бяхме подозирали, чe в дълбока древност е имало толкова дълбоки и сложни пострoения, надхвърлящи възможностите на съвременната наука“.

Аз по това време изследвах геометричните структури на нашите шарки и захапах куката. Това е. След няколко години денонощно чертане направих пирамидата от въздух. Пирамида от въздух е моят прочит на вертикалната Ос.

Слънцестоенето. Силата. Съзнанието.

Тези неща трябва да се правят, а не да се говорят. В Ерминиите има изискване, Зографът да е праведен мъж, който преди да започне изписването Трябва да пости една година. Аз постих три- 1986-1989. Възстанових загубените практики по строеж на Велика Янтра. Обзет от тези настроения и нагласи построих почти безплътната Пирамида от Въздух.

На 21 юни, 1989, по изгрев, в поляната да зала Христо Ботев, София, бях очертал в тревата с бяла мозайка кръг с голям диаметър. Той беше отворен откъм мястото откъдето Слънцето ще влезе към центъра. Бях вписал квадрат в кръга- забих 4 колчета, за всяко от които завързах тънко бяло въже. Въжетата се събираха и свързваха с централното, където ги бях завързал за метереологичен балон. Дължината им беше такава, че като се вдигне балонът да ги опъне за да очертаят четирите ръба на Пирамидата. Положени на земята- от върховете на квадрата- към центъра очертаваха кръст.Бяха по-дълги от проекцията- разбира се и затова ги бях завъртял около колчето в спирала, която се развиваше при вдигането на въжето от центъра. Централното Въже беше Мировата Ос.

Когато Слънцето започна да се показва, аз започнах да пълня балона. с хелий-Helios. Той се вдигна и дошлите за ритуала твърдяха, че са виждали стените на пирамидата като от течно стъкло. Аз бях в центъра и гледах нагоре. Не съм ги видял. Аз изживях друго. Всеки- неговото си. Беше групов медитативен акт... Един от зрителите- доста възрастен познавач на И Дзин (преподавател по-сетне в Нов Български Университет по тази дисциплина) сподели, че е наблюдавал в небето тези движения и структури, които аз на земята съм правил.

В практиките на съвременното изкуство се родеят традиционни и авангардни визии, по начин разширяващ обхвата на възприятията и така на света. Известен е случая от предтурския период в духовната ни култура, когато в килията на исихаста Теодосий Търновски влезли непредпазливо и ненавременно. Видели го издигнат над пода в молитвена поза....може би така?

Храм от Светлина.

Обичам класическият, български начин на живот- градска къща с дюкян и жилищен етаж, съчетана със стопанство и лятна къща нейде в пустошта, където са стадата и земледелието. Сегашната несъзнавана версия на модела - апартамент в центъра, вила край морето, не ми хересва и предпочитам голяма сграда в близко село, който имот да отговаря на тибетското правило за отшелническа обител- нито много далеч, нито много близо до града.Това е ателие все пак.

На южният вход на Варна, откъм Бургас е Харамията, на 8-9 километра от центъра. Там СБХ имахме леярна с голям двор, където си правех конструкциите. Пътят минаваше покрай езерото, сетне през горите и село Звездица. Харесваше ми. И така, един ден се оказах пред вратата на кмета. Почуках и влязох.

-Добър ден.

-По какъв въпрос?

-Аз съм скулптор. Откъм източния край на Звездица има голяма, хубава поляна, между гората и селото. Искам да си купя три декара и да си построя ателие.

-Ние даваме шестотин квадрата на две семейства- ти искаш сам три декара.

-Разгледах селото. Видях, че нямате паметник на загиналите във войните.

-Ела в понеделник.

Отидох.

-По плана за демографската структура и социалното развитие, имаме норматив за 3% интелeктуалци. Ние сме шестотин души. Така че ми водиш двадесет души художници, членове на творческия ви съюз. Аз ще отцепя от поляната парцели за една улица. Ще бъде улицата на художниците.

На улицата на художниците, в дома ми, с Цецо Кръстев и Владо Иванов, десет години по-късно създадохме Клуб ВарТна.

От спалнята ми на тавана има гледка над поляната и горите към езерото и града. Нощем, сиянието от светлините прави видим смога над града, като таван е, и по него се плъзга светло петно от лъча на прожектор. Години го гледах, докато се реша да довърша визията в Храм от Светлина.

Porsche Design Tower Miami

Това е вила в Малокай на остров Мауи. Цената и е $7 025 063. Много такива има. Една от друга по-примамливи. 

Новината обаче за мен е:

The development team of Porsche Design Tower Miami celebrated the brokers who have been instrumental in launching Porsche Design’s first foray into residential real estate.

Оставям ви да гледате. Вчера си купих колело и отивам да го пробвам.

Купонът продължава

У нас винаги, когато направя нещо смислено – следва ситуация, в която накъдето се обърна има само зъби.Така изглежда успехът. Винаги съм имал подкрепа отвън. Винаги атаки у нас. Така погледнато- кои са моите хора?

 Ще ви издам една тайна- тоталитаризмът не е държавно устройство- а манталитет. Драмата у нас е, че на момчетата и момичетата, които сега градят съвременна България много им личи, че във времето в което е трябвало да четат книги, да ходят по концерти и да следят темпа на времето в световните списания за наука, изкуство и култура, е трябвало да оцеляват на улицата. И така, за наслада на родителите и приятелите си са станали дребни провинциални схемаджии. Или си търсят добър господар. Затова учат езици. Да имат кинти за деня. Целта.

Робът се стреми към свобода.

Свободният – към съвършенство.

В това вярват предците ни. Аз също.

Спокойно- купонът си върви.

Miami Jazz

Филмите на фотографите си приличат по похват, защото ползват едни и същи техники и приоми. При все това, някои от тях, гледани на голям екран, имат неотразимото въздействие на пространството в картината. Ето този е такъв. Вижте го тук

Тези хватки ги правят и в поръчковите си клипове - но при все това, така се формира чувствителност към модната кинематографичност. И я ползват да ни ловят за нечий бизнес.

И накрая- не пропускайте вашият личен джаз фестивал в Маями! Сега набира скорост!

Ето..вече имате домейн и сайт за онлайн купона си. Засега го знаем само аз и вие :)

Шегувам се.

Но ако продължите рано или късно ще изглежда така! 

Не се шегувам!

ARTESTATE Project.Статистика.

От 9 февруари до сега, в световната мрежа на професионалните агенции за недвижими имоти, в която съм с най-високия статут- платинен и права да работя по цялото кълбо, съм изпратил 1032 покани да се включат в моята мрежа за съвместна работа. След като са се запознали с моя ARTESTATE Project, откликнаха до сега 211 големи агенции. В българската листа, към втория след мен са проявили интерес 11 агенции. На пазара, от БГса общо 76. Аз сам събирам два пъти повече интерес от всичките тях взети заедно. Освен това пробих и сетне създадох мрежата за около месец. Има някои агенции в този бранш създадени през 1893 година още...Това е положението. Имам да мисля...

Учудващото в случая е, че този бизнес е строго регулиран и отклоненията от правилата и създадените в последните столетия на този бранш стандарти се считат в добрия случай за некомпетентност- което те изхвърля от стаята веднага. В лошия- за мошенничество и схемаджийство- прочее генетично присъщи на нашите родни бизнес практики. Затова и приемането на проекта на художник, при това от ТАКАВА страна (BG) е удивително.

Та с тези уточнения- ако погледнем на процеса като на социологическо проучване сред най-добрите в света агенции имам 20,44% одобрение.

И така. Днес трябваше да пътувам за Саутхeмптън. От там за Ню Йорк. Това гласих, а друго свърших. По пътя...

Изключително съм любопитен за реакциите на нашите изкуствоведи. Това скулптура ли е запита член на държавната комисия, която трябваше да одобри и приеме конструкциите за изложбата ми. Това не е изкуство беше реакцията от 1987 за началата на Черно-Бяло Видимо-Невидимо, Краси Русев, който я представи в Търновския Университет миналата година, го разболяха с атаки...И така до днес...Тука е Така.

От няколко години твърдя че Културата е Икономика- а и Икономиката е Култура- доста притеснително твърдение за нашите ширини. Аз съм художник. Е...и Тръмп не е политик. Старите схващания си отиват- време разделно е. А хубавите неща остават- и стават все по-хубави...Вижте!

Гео Милев. Змей

Мене ме мамо Змей люби!

Остави ме!

- Змей Огнен е моят любовник!

Посред пламък и вихри гръмовни

- змейове с бели жребци,

в златни каляски змеици -

с развени

далече

крила

всяка вечер

той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце

до своята люспеста гръд от червени звезди,

до своето зверско сърце,

мокро в морава кръв:

вземи, изгори ме с пламтящата стръв

на свойте целувки -

грабни ме оттук ти,

отлети,

отнеси ме

- далече, далече, далече -

зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,

в свойто царство без име

- о сън! о чудовище! -

дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:

Там!

О знам:

Ти си Той!

Не отхвърляй едничката моя молба,

изпълни ми едничкото искане -

ах... стой! -

Подир знойна и страшна борба,

в безсъзнание, няма да знам -

и ще чезна - аз гола -

в скверната сладост на твойто притискане

- не, не, не! -

Аз падам надолу

- с мене ти -

летим

през огън и дим, и звезди,

зелени въртопи змии,

настръхнали копия,

- по невидими стръмни пътеки -

трясък и прах,

кисък и звън;

не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:

камбанният звън.

В зората на местност безлюдна

оплаквам връх своите меки

колене

чудовищния труп на моя сън.

Класик

Със доста смесени чувства следя една докторантура в сериозен наш университет. Тя е върху ранното ми творчество. Авангардът в България. Това не ме ласкае. През последните години преживях приключения, надхвърлящи опита ми от дисидентството ми многократно.

Не в това е проблема. Лекомислено е да се посочва публичен скандал за начало на нещо смислено. Аз имах да споделя идеи а не да събарям властта. И до днес ме питат как са ми съборили изложбата а не защо съм работил по този начин. Taка най-добре се игнорират стремежите да се изследват и осмислят значими културни събития от онова време. Например изпълнението на 4,33 и Конструкция на Джон Кейдж в зала България през 1978 година от групата на проф. Добри Палиев.

Това иди-доди. Първата изложба с авангард, както многократно и при всяка възможност припомням, е изложбата с творби на Малевич, Кандински и други световни авангардисти в редакцията на списание Везни открита на 21.09.1921.Кураторът е авангардистът Гео Милев. Проблемът там е, че творчеството му е прочетено епидермално като политически акт. Първокласно изкуство е! И затова има и политическо отражение. Изместен е фокусът към ТЕМАта. Ако темата беше най-важното нещо в изкуството, то това е по скоро публицистика и журналистика- отразяване с похвати на изкуството на обществени събития. Всъщност ТАКА се разбира и изкуството у нас- като изобразително.

:Никола Кожухаров. Мене ме мамо Змей люби 1922

„Социалистическият реализъм, колеги, е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят“- обяснил в далечната 1972 година проф. Дечко Узунов на студентите си какво точно ще учат и правят. Този провинциален възглед, чието място концептуално е в 19 век, все още формира професионалното мислене у нас.

Така погледнато, откъм темата в творбата е изследването на уважаваната от мен МаяГорчева, която ме включи в академичното си изследване за образа на Змея в Българското Изкуство. Ето така моят Воден Змей попадна на същата лавица със „Мене ме мамо Змей Люби“ „Змеьова сватба“ и т.н. значими творби, формиращи българската душевност.

Веселин Димов. Воден Змей 1983

Благодарих и за притеснението да бъда в компанията на П.Ю.Тодоров, Петко Стайнов, Гео Милев и прочие. Понеже стана сложно, ще ви пусна едно любимо парче с етнографска насоченост :) Темата ли е формирала смисъла звученето и композицията!? И какво ще разберете от анализа и?!Вижте. Казва се Децата на Вуду.

Повърхностен е възгледът че изкуството просто интерпретира и пресъздава вече съществуващата реалност... То формира тази чувствителност, която е в основата на възприяттията и създаването на Реалността.

My WorldWide Network.

След първоначалния устрем, вълната от покани и интерес отшумява. До тази сутрин агенциите по кълбото, за които съществуването на проекта ми има смисъл са 172. Към 14 часа станаха 184. Бавно формирам моя ARTESTATE CLUB. Просто сега не трябва да правя грешки. А като качиш един баир- от високото се очертава както по-широк хоризонт- така и повече и по-значими трудности....които са новите възможности. Всъщност работата не свършва- а започва.

Поздравявам ви с една любима банда. Старите приятели трябва да се ценят.