Социалистическият реализъм днес

Що е изкуство

изглежда ясно, като всичко, за което не сме се замисляли. Говорено обаче в университет, отстояващ в годините недвусмислената позиция, че изкуството е ИЗОБРАЗИТЕЛНО, е принципен проблем. Самото разбиране за изкуството като изобразително, ни връща в представите за класическо образование от 18-19 век. Тогава, наред с гръцки и латински, се изучава и музикална и визуална грамотност. Причината е проста- не са били открити грамофона и фотоапарата. Така че, ако отидите на разходка и много ви впечатли пейзажа, единственния начин да си запазите спомена и чувството е да си го нарисувате. Също така, любимият си концерт трябва да си го изсвирите на пианото, цигулката или на каквото е. Купувате си книгата с нотите и ...вие сте грамотен и образован европеец- нали?!

Така прочее става известен Бах- органистът в кварталната църква, който го наследил на поста след стотина години, открил сандъка с нотите му и го издал в модните тогава нотни издателства...а пък балетът и операта тръгват като изкуство във времето, когатo новата буржоазна класа е направила вече пачки, но не е още усвоила аристократичното изживяване на пеенето и танцуването- а как да си аристократичен без ТОВА? Така че, станало като във вица, дето лорда преплувал Ламанша. На датата и часа, обявени за спортното постижение, журналистите открили лорда сред разпънати прибори за пикник на самия бряг. Като дошъл часа, лордът погледнал часовника си и казал кротко на секретаря си- Хайде Джеймс!

Това са и причините, поради които в един град, символ на цивилизацията като Париж, в зората на импресионизма, всички парижани са можели да рисуват доста прилично.. И идеята, че светлината е съставна и че в природата всъщност самото виждане и изобразяване, което са учили не е истинското ...затова и цял Париж обсъжда ожесточено експериментите и във физиката, и в рисуването. Това за тях е засягал същината на ПОЗНАВАТЕЛНИЯ процес.

 А въпросът с изобразяването и пресъздаването е решен преди повече от сто и петдесет години с фотоапарата и грамофона.Оттогава насам въпросът не е можеш ли да го нарисуваш- а защо.

  

Така че, ще ви припомня думите на бай Дечко Узунов когото като питали що е Социалистически реализъм, рекъл на студентите си- "Ами това е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят."
 

Е това колеги, с извинение, е изобразително изкуство..само че кому е нужно? В това е и причината българските художници да не могат смислено да обяснят какво и защо правят- концептуално са неграмотни, поради коeто ако и често да са много добре със занаята, не могат да се пласират на европейския пазар. Е, и не харесват и работата с компютри и на английски.

Срамувам се, че ми се налага да коментирам обстоятелствено азбучни истини. Всъщност, вие трябва да се срамувате.