В еуфорията на
отвaрящия се хоризонт към света, след
пукването на демокрацията, в кенефа на
Националната галерия се изчукаха едни
....абе щом са в галерия какви да са? А щом
е националната и под благосклонния
поглед на директора и, то са национални
артисти...не са някакви така обикновени.
И не е било просто акт- а акт на съвременното
изкуство.
Един си заковал
с гвоздей торбичката...ако схващате...на
Червения площад. И понеже го изхвърлиха
от там- дойде у нас да ни светне какво е
съвременно изкуство. Незабавно, една
пък си заши детеродния орган в галерия-
и тя артистка. Ами да- артистка е- заши
си я в галерия. Ако я беше зашила в съда
сигурно щяха да я прогласят за съдия.
Знае ли човек?
Един пък си
отряза кожата на ...онова...нали се сещате
в галерия. Съвременно изкуство е.
Радикални
практики било.
А според мен това е
психиатрия.
Отива един
куратор в психиатрията и пита лекаря
как разбират кой е таман- и кой е издрънчал.
-Ами много
просто- отговорил доктора- пълним
една вана с вода и слагаме до нея чаена
лъжичка и черпак. Който изпразни ваната
правилно е нормален.
-Аааа- рекъл
куратора- значи ако я изпразни с
черпака го пускате психото?
-Не. Прибираме
го. Който извади тапата на ваната е в
ред.
Вън от съмнение, в пропагандата и рекламата се ползват похвати от инструментариума на артиста. Това обаче не значи, че социалното е изкуство. Та като видите съвременно изкуство и махнете социалната и политическа компонента, и нещо остане му се порадвайте.. А другото е просто бизнес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар