сряда, 20 декември 2017 г.

Актове

В еуфорията на отвaрящия се хоризонт към света, след пукването на демокрацията, в кенефа на Националната галерия се изчукаха едни ....абе щом са в галерия какви да са? А щом е националната и под благосклонния поглед на директора и, то са национални артисти...не са някакви така обикновени. И не е било просто акт- а акт на съвременното изкуство.

Един си заковал с гвоздей торбичката...ако схващате...на Червения площад. И понеже го изхвърлиха от там- дойде у нас да ни светне какво е съвременно изкуство. Незабавно, една пък си заши детеродния орган в галерия- и тя артистка. Ами да- артистка е- заши си я в галерия. Ако я беше зашила в съда сигурно щяха да я прогласят за съдия. Знае ли човек?

Един пък си отряза кожата на ...онова...нали се сещате в галерия. Съвременно изкуство е.
Радикални практики било. 

А според мен това е психиатрия.

Отива един куратор в психиатрията и пита лекаря как разбират кой е таман- и кой е издрънчал.
-Ами много просто- отговорил доктора- пълним една вана с вода и слагаме до нея чаена лъжичка и черпак. Който изпразни ваната правилно е нормален.
-Аааа- рекъл куратора- значи ако я изпразни с черпака го пускате психото?
-Не. Прибираме го. Който извади тапата на ваната е в ред.

Вън от съмнение, в пропагандата и рекламата се ползват похвати от инструментариума на артиста.  Това обаче не значи, че социалното е изкуство. Та като видите съвременно изкуство и махнете социалната и политическа компонента, и нещо остане му се порадвайте.. А другото е просто бизнес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар