в тираж десет броя отпечатах в Пасат Прес във Варна и след малко ще я представям във ВеликоТърновския Университет. 10 часа е, седнах в кафето пред факултета за изящни изкуства, поръчах си кафе Ришар с каничка горещо мляко, сода и малка Плиска. Хемингуей е почвал с джин. Може би...
Събудих се в Синята Къща. Истинска Алафранга, на СБХ е. Отсреща е Царевец. Отстрани, по ската на стария квартал, са накацали прочутите възрожденски търновски къщи. Вали сняг и границата между хълмовете и небето е размита. Романтиката на Търново!
В този миг се сетих, че днес трябва да говоря като авангарден художник за авангардния си проект. Ба'си кича, казах си, оглеждайки пейзажа. Та така. Книгата ми ако беше просто пейзажи на облаци- каквото си е, щеше да е кич. Обаче фрактални ме вади от блатото. Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар