Храм от Светлина.

Обичам класическият, български начин на живот- градска къща с дюкян и жилищен етаж, съчетана със стопанство и лятна къща нейде в пустошта, където са стадата и земледелието. Сегашната несъзнавана версия на модела - апартамент в центъра, вила край морето, не ми хересва и предпочитам голяма сграда в близко село, който имот да отговаря на тибетското правило за отшелническа обител- нито много далеч, нито много близо до града.Това е ателие все пак.

На южният вход на Варна, откъм Бургас е Харамията, на 8-9 километра от центъра. Там СБХ имахме леярна с голям двор, където си правех конструкциите. Пътят минаваше покрай езерото, сетне през горите и село Звездица. Харесваше ми. И така, един ден се оказах пред вратата на кмета. Почуках и влязох.

-Добър ден.

-По какъв въпрос?

-Аз съм скулптор. Откъм източния край на Звездица има голяма, хубава поляна, между гората и селото. Искам да си купя три декара и да си построя ателие.

-Ние даваме шестотин квадрата на две семейства- ти искаш сам три декара.

-Разгледах селото. Видях, че нямате паметник на загиналите във войните.

-Ела в понеделник.

Отидох.

-По плана за демографската структура и социалното развитие, имаме норматив за 3% интелeктуалци. Ние сме шестотин души. Така че ми водиш двадесет души художници, членове на творческия ви съюз. Аз ще отцепя от поляната парцели за една улица. Ще бъде улицата на художниците.

На улицата на художниците, в дома ми, с Цецо Кръстев и Владо Иванов, десет години по-късно създадохме Клуб ВарТна.

От спалнята ми на тавана има гледка над поляната и горите към езерото и града. Нощем, сиянието от светлините прави видим смога над града, като таван е, и по него се плъзга светло петно от лъча на прожектор. Години го гледах, докато се реша да довърша визията в Храм от Светлина.