Miami Jazz

Филмите на фотографите си приличат по похват, защото ползват едни и същи техники и приоми. При все това, някои от тях, гледани на голям екран, имат неотразимото въздействие на пространството в картината. Ето този е такъв. Вижте го тук

Тези хватки ги правят и в поръчковите си клипове - но при все това, така се формира чувствителност към модната кинематографичност. И я ползват да ни ловят за нечий бизнес.

И накрая- не пропускайте вашият личен джаз фестивал в Маями! Сега набира скорост!

Ето..вече имате домейн и сайт за онлайн купона си. Засега го знаем само аз и вие :)

Шегувам се.

Но ако продължите рано или късно ще изглежда така! 

Не се шегувам!

ARTESTATE Project.Статистика.

От 9 февруари до сега, в световната мрежа на професионалните агенции за недвижими имоти, в която съм с най-високия статут- платинен и права да работя по цялото кълбо, съм изпратил 1032 покани да се включат в моята мрежа за съвместна работа. След като са се запознали с моя ARTESTATE Project, откликнаха до сега 211 големи агенции. В българската листа, към втория след мен са проявили интерес 11 агенции. На пазара, от БГса общо 76. Аз сам събирам два пъти повече интерес от всичките тях взети заедно. Освен това пробих и сетне създадох мрежата за около месец. Има някои агенции в този бранш създадени през 1893 година още...Това е положението. Имам да мисля...

Учудващото в случая е, че този бизнес е строго регулиран и отклоненията от правилата и създадените в последните столетия на този бранш стандарти се считат в добрия случай за некомпетентност- което те изхвърля от стаята веднага. В лошия- за мошенничество и схемаджийство- прочее генетично присъщи на нашите родни бизнес практики. Затова и приемането на проекта на художник, при това от ТАКАВА страна (BG) е удивително.

Та с тези уточнения- ако погледнем на процеса като на социологическо проучване сред най-добрите в света агенции имам 20,44% одобрение.

И така. Днес трябваше да пътувам за Саутхeмптън. От там за Ню Йорк. Това гласих, а друго свърших. По пътя...

Изключително съм любопитен за реакциите на нашите изкуствоведи. Това скулптура ли е запита член на държавната комисия, която трябваше да одобри и приеме конструкциите за изложбата ми. Това не е изкуство беше реакцията от 1987 за началата на Черно-Бяло Видимо-Невидимо, Краси Русев, който я представи в Търновския Университет миналата година, го разболяха с атаки...И така до днес...Тука е Така.

От няколко години твърдя че Културата е Икономика- а и Икономиката е Култура- доста притеснително твърдение за нашите ширини. Аз съм художник. Е...и Тръмп не е политик. Старите схващания си отиват- време разделно е. А хубавите неща остават- и стават все по-хубави...Вижте!

Гео Милев. Змей

Мене ме мамо Змей люби!

Остави ме!

- Змей Огнен е моят любовник!

Посред пламък и вихри гръмовни

- змейове с бели жребци,

в златни каляски змеици -

с развени

далече

крила

всяка вечер

той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце

до своята люспеста гръд от червени звезди,

до своето зверско сърце,

мокро в морава кръв:

вземи, изгори ме с пламтящата стръв

на свойте целувки -

грабни ме оттук ти,

отлети,

отнеси ме

- далече, далече, далече -

зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,

в свойто царство без име

- о сън! о чудовище! -

дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:

Там!

О знам:

Ти си Той!

Не отхвърляй едничката моя молба,

изпълни ми едничкото искане -

ах... стой! -

Подир знойна и страшна борба,

в безсъзнание, няма да знам -

и ще чезна - аз гола -

в скверната сладост на твойто притискане

- не, не, не! -

Аз падам надолу

- с мене ти -

летим

през огън и дим, и звезди,

зелени въртопи змии,

настръхнали копия,

- по невидими стръмни пътеки -

трясък и прах,

кисък и звън;

не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:

камбанният звън.

В зората на местност безлюдна

оплаквам връх своите меки

колене

чудовищния труп на моя сън.

Класик

Със доста смесени чувства следя една докторантура в сериозен наш университет. Тя е върху ранното ми творчество. Авангардът в България. Това не ме ласкае. През последните години преживях приключения, надхвърлящи опита ми от дисидентството ми многократно.

Не в това е проблема. Лекомислено е да се посочва публичен скандал за начало на нещо смислено. Аз имах да споделя идеи а не да събарям властта. И до днес ме питат как са ми съборили изложбата а не защо съм работил по този начин. Taка най-добре се игнорират стремежите да се изследват и осмислят значими културни събития от онова време. Например изпълнението на 4,33 и Конструкция на Джон Кейдж в зала България през 1978 година от групата на проф. Добри Палиев.

Това иди-доди. Първата изложба с авангард, както многократно и при всяка възможност припомням, е изложбата с творби на Малевич, Кандински и други световни авангардисти в редакцията на списание Везни открита на 21.09.1921.Кураторът е авангардистът Гео Милев. Проблемът там е, че творчеството му е прочетено епидермално като политически акт. Първокласно изкуство е! И затова има и политическо отражение. Изместен е фокусът към ТЕМАта. Ако темата беше най-важното нещо в изкуството, то това е по скоро публицистика и журналистика- отразяване с похвати на изкуството на обществени събития. Всъщност ТАКА се разбира и изкуството у нас- като изобразително.

:Никола Кожухаров. Мене ме мамо Змей люби 1922

„Социалистическият реализъм, колеги, е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят“- обяснил в далечната 1972 година проф. Дечко Узунов на студентите си какво точно ще учат и правят. Този провинциален възглед, чието място концептуално е в 19 век, все още формира професионалното мислене у нас.

Така погледнато, откъм темата в творбата е изследването на уважаваната от мен МаяГорчева, която ме включи в академичното си изследване за образа на Змея в Българското Изкуство. Ето така моят Воден Змей попадна на същата лавица със „Мене ме мамо Змей Люби“ „Змеьова сватба“ и т.н. значими творби, формиращи българската душевност.

Веселин Димов. Воден Змей 1983

Благодарих и за притеснението да бъда в компанията на П.Ю.Тодоров, Петко Стайнов, Гео Милев и прочие. Понеже стана сложно, ще ви пусна едно любимо парче с етнографска насоченост :) Темата ли е формирала смисъла звученето и композицията!? И какво ще разберете от анализа и?!Вижте. Казва се Децата на Вуду.

Повърхностен е възгледът че изкуството просто интерпретира и пресъздава вече съществуващата реалност... То формира тази чувствителност, която е в основата на възприяттията и създаването на Реалността.

My WorldWide Network.

След първоначалния устрем, вълната от покани и интерес отшумява. До тази сутрин агенциите по кълбото, за които съществуването на проекта ми има смисъл са 172. Към 14 часа станаха 184. Бавно формирам моя ARTESTATE CLUB. Просто сега не трябва да правя грешки. А като качиш един баир- от високото се очертава както по-широк хоризонт- така и повече и по-значими трудности....които са новите възможности. Всъщност работата не свършва- а започва.

Поздравявам ви с една любима банда. Старите приятели трябва да се ценят. 

Оттатък реката

Пуша на моста над реката. Изморих се днес- ще станат към 15 км. Отвъд водата, на поляната, два красиви коня са в пролетно настроение. Много е хубаво- просто и естествено. Така цъфтят и растенията- цветовете които невинно обчаме са половите органи на цветята.

Знаем го. Не сме го осъзнавали.

И изкуството по нашите земи е така непосредствено и очарователно. Много ми харесва, че такива хубави рисунки са по съдове за ежедневна употреба.

Не ги смущават и откровенно еднополови сцени- като тази. Рисунката е изпълнена с ентусиазъм и четката върви леко и уверено.

Искренно и неподправено, две средновековни дами ползват уреди и аксесоари за да изразят нежността си. Между самураите е било практика.

А тази сцена на Йоко Оно и Джон Ленън не ми е харесвала никога. Анди Уорхъл ли е в средата? Не ми се рови в нета по темата. Не знам защо ми стои педалско, извратено и неискренно. Много харесвам облаче Йоко Оно- беше страхотна на Биеналето във Венеция.

Трябва да тръгвам. Чакат ме още няколко километра пеш из ливадите.

На пазара

Моят проект ARTESTATE от десетина дни е на пазара. Пазарът на който съм, обхваща кълбото и се променя непрестанно. При все това има параметри- днес в 9.23, неделя, Март, той е ....не мога да го прочета- цифрата е EUR 1 144 195 815 023. Моят принос е един милион. Капка в морето...

Агенциите са 176 480, от тях в моята мрежа са 128. ARTESTATE CLUB. Обаче пък са страхотни- всичко което сте сънували като места по кълбото- Мауи, Карибите, Нова Зеландия, Майами, Вашингтон, Ню Йорк...Калифорния, Сао Паоло и Мексико, Сидней Непал, Буенос Айрес, Копа Кабана...остров Мавриций, Малайзия...събрал съм само черешките от тортата.

Добро утро! Прегледах си пощата и отивам да пия кафе. Отиването е 5 км. За един час ще го взема. Тренирам внимателно.Взирам се в себе си, защото не знам кое как е сега... Като се върна ще цепя дърва- вместо фитнес. Няма ми я лодката, така че гребането ми липсва.

Бях 7 години на дюшеци. Считано от статията в Ню Йорк Таймс за моя ученик. Победих. Знаете ли как изглежда победата? На където се обърнеш само руини. Всички други са по гръб. Ти си станал, а не би трябвало...Това беше най-бруталното обучение което съм минавал.

Пресякох долината за малко над час, но на моста над реката пуших и гледах. Кална пролетна река. Не е пълноводна като друга година. Виждал съм я в силата и, когато поема в мътни кални потоци цялата низина. Подминавам площада в добро темпо и местното нелегално такси ми подвиква. На пазара е...

В кафето за награда си поръчвам лате. Е, не е като в Лидо ди Жезоло до Венеция, но пък собственичката се върти около мене като пергел. Тя е студентка в Медицинския Университет във Варна, което веднага като седна на масата ми ми обясни...не я бях канил...вън от съмнение, следващото и място ще е на коляното ми.

Възрастна женa притеснено и злобно ме поглежда иззад бара- явно майка и. Веднага е преценила че не съм стока!..Ами да, не съм на 30, косата ми е бяла, а не руса и не съм дошъл с бял мерцедес, а пеш. И тя не става за Саския, ако да е едричка и то единственно защото виждам, че на мястото на либидото ми се е появило чувство за хумор- а това вече е притеснително.

Отне ми здраве и боготство

със своето пиратство.

Сега кат мижатурка жмиш.

Така пише средновековния поет по темата.

Рембранд и Саския 1635 г.

Но съм на пазара на плътта, както си представят светския живот тук. Музата ми ще се забавлява със случката, тя знае какво е светски живот, а мен ме тегли ателието.

Първата ми работа в това ателие е от 2007. Казва се ОЛТАР и е нарисувана по стената и тавана със светлината на три яки прожектора. „Класическа работа“- беше казал Руен.

Само на Руен съм я пращал. Той беше започнал да пише книга за мен и затова я споделих. Отнесе го течението обаче. Момичето му беше подкарало oкеанските острови, както ми обясни на чаша водка в кафето на Съюза. Подводна фотография може би!?..и той не е могъл да го понесе. Кой знае?

Morning Mood

Утрото е като от детска книжка- обаждат се самотни петли, птиците са стаили дъх в очакване на изгрева. Нощната влага е обвила избилите ранни треви, светлината се просмуква в тях и поляната изглежда почти прозрачна. Слънцето надзърна от любимото си място и като видя, че всички го чакаме, доби кураж и поруменяло се показа. След малко ще огрее и долния край на долината, където е стегнат между реката и баира малък провинциален град.

Пия кафе на прозореца. След малко сядам на компютъра. Не знам от къде да започна. Музата ми си откри нов начин да я мисля непрестанно- сега има да качва нововъзникнал житейски баир. Така че да я насърчим с една утринна песен.