Как се пише кратка литературна форма

учели, се говори, в Кембридж. Правилата били четири.

Трябва да има:

-нещо възвишено и божественно, защото сме цивилизовани;

-главният герой трябва да бъде благородник, защото сме британци;

-трябва да има някакъв сексуален момент, за да грабне вниманието на редактора;

-и за да бъде интересно и на публиката, трябва да има загадка, по възможност от правно естество.

Най-късият разказ, написан така, гласи:

-Боже мой! Бременна съм, рече графинята. От кого ли?

А сега, едно страхотно изпълнение на Мат Корби.

 .

Artestate традицията в Буркина Фасо

Страхотните традиционни пластики за живеене в Буркина Фасо. Душата на артиста в тези хора е опоетизирала цялостната им жизнена с Rita Willaert.

 

Благодаря на фотографа

Изкуството и домът през погледа на бизнеса

Когато във ВеликоТърновския Университет, чрез книга в номериран тираж от 10 броя за проекта ми Фрактални пейзажи, обхващащ дълъг от 2004 до 2017 период на търсения, представих чрез това, което съм намерил, какво и защо съм търсил. През това бурно и благодатно време в периода 2009-2012 си сътрудничих с „мерцедеса“ на строителните стоманени системи Lindab, като темата беше моя проект за активна къща HiTehHouse. Аз гледах на тях като на партньори и споделих в дълбочина теория структура концептуални проблеми за една цялостна визия. Те се интересуваха от пряко пазарно приложение на идеите ми на българския пазар. Проблемът на нашия пазар е че е пазар на цената. А аз имам нужда от специализиран пазар на марката. Затова и по-нататък продължих сам, изграждайки глобалната си платформа ARTESTATE.

Ето ви и части от описанието, така както е в книгата.

Цялостна визуална среда.

Завръщането на изкуството в дома.

Естествена е необходимостта от актуализиране на наследените от 19 и 20 век стандарти.За да завърна истинското изкуство от галериите в дома, като естествена функционална необходимост, а не като украса, наред с bedroom, bathroom, living room, създадох artroom и проекта го представених във

“Who's Who in Luxury Real Estate” 2016-2017 Edition

и днес е изложен в културния център в град Бяла.

ARTESTATE.

True Art.True Home. Your true Nature.

Творчеството е личностна същност, а не просто целева игра и забавление. Всеки човек е художник, казваше Йозеф Бойс. Идеите и чувствителността са единственният ни истински капитал.

В началото на 20 век, няколко групи художници вдигнаха на гребена на вълната от брутални социални промени, визията си за един модерен, рационален, но духовен свят, в който „Всичко е за Всички“. Bauhaus. De Stiil. Конструктивизмът, от който

и аз тръгнах в ранния си авангард.

И ето, сега живеем в една тотална среда от индустриални структури и продукти,

плод на технологии, с които даже уредите във вашия SmartHome получават и дават непрестанна информация в тоталната информационна мрежа за всеки миг от ежедневието ви.

Изкуството обаче е индивидуален акт и е истинският порив на дълбоката ни същност. Едва от десетина години имаме технологиите, с които можем лично и по свой вкус да трансформираме цялостната си домашна среда в лично изживяване.

За разлика от картината, файлът няма рамка. Рамката е вашето въображение. Ние можем да проектираме артистични образи върху цялостната си жизнена среда и така да персонифицираме индустриалните елементи от които е съставена. С образите и картините, които обичаме, вече е технологично възможно да преосмислим и пресъздадем изцяло и наново непосредственният ни предметен свят- фасадата на жилището ни, стените, настилките, облицовките в банята и кухнята, мебелните плосткости, приборите, съдовете, подовия и стенния текстил, завивките и спалното бельо, дрехите, всички елементи от облеклотo...Вече имаме реална възможност да създадем тази единна и цялостна образност в дома си, която ни харесва и подхраннва същността, характера и базовите ни духовни нагласи. Фрактални импровизации.

Артистични импулси във високотехнологична къща,

експериментирах по времето, когато си партнирах с Lindab Bulgaria. www.lindab.com/bg Проектът беше базиран на техни строителни елементи и конструкции, а трябваше да тръгне

с моята марка HiTechHouse. Предназначен за средната класа, а в Европа това са хората с професиии, го изградих в духа и с директни цитати от модернизма и конструктивизма.

Проектът HiTechHouse бе full design - едноетажна къща от 150-250 м2, с класически конструктивистичен дизайн и e наситена с индивидуален дизайн и съвременно изкуство.

Като коректен човек се позовах на Линдаб не че те са от концептуално значение за проекта ми а защото са били част от пътя. Посочвайки линк към тях разгледах и сайта им където с изненада видях проект в несъмнена концептуална и формална връзка с моя! Моят експеримент беше да облека строителна конструекция в която ползвам техни строителни елементи по мой дизайн и моя търговска марка с живопис. Ето я и нея и приложението и

И сега- след като очевидно идеите ми са си пробили път в един световен бизнес конгломерат как да постъпя?

Линдаб са фирма за стоманени строителни елементи. По времето в което им предложих да ми бъдат подизпълнител не произвеждаха цялостни продукти като къщи - с изключение на едни опити ф Унгария Полша и Румъния- да не говорим за енергоефективните пасивни и автономни . Като строителни компоненти те нямаха огънати греди така че аз си реших проблема с огънатия покрив доста остроумно и с това което вече произвеждаха. Но най-важното е визията подхода и терминологията с които се опитвах да ги приобщя. Техните менажери у нас не бях развойни и дизайнерски експерти- а менажер крайни продажби. Те работеха и мислеха на терена на нашия ограничен и примитивен от концептуална гледна точка пазар..

Извитият покрив ми трябваше и заради естетиката и заради обдухването на сградата. Направих доста симулации на обдухване от типични за района на Варна рози на ветровете.

Та такаааа...ще мисля.

Обява

Виждам в статистиката на блога че е четен най-вече в щатите. Имам нужда от асистент с академичен английски. Ако сте Вие моля да ми се обадите през контактната форма на www.artestate.studio

А сега поздрав за всички които още търкаме жълтите павета! Парчето сякаш е снимано у нас!

В началото на Дългия Път

Много ми харесва началото на пътя. Затова и ще споделя току-що създадените записи в студио PASTE в НюЙорк. Критерият ми за подбор беше да са ги гледали по-малко от сто души. И в НюЙорк дългият път почва с пълвата крачка.

Ето това парче е записано преди 11 часа и са го гледали засега само приятелите им- общо 31 души-

А ето и Роджър Харви с 53 посещения засега.

А ето и едно съвсем класическо звучене с 36 посещения.

А ето ви и Андреас Мое

И накрая изненадата- Карла Бруни в Paste Studios!!! Е това вече е новина...

Хайде колеги! Давайте! Приключението предстои!

Социалистическият реализъм днес

Що е изкуство

изглежда ясно, като всичко, за което не сме се замисляли. Говорено обаче в университет, отстояващ в годините недвусмислената позиция, че изкуството е ИЗОБРАЗИТЕЛНО, е принципен проблем. Самото разбиране за изкуството като изобразително, ни връща в представите за класическо образование от 18-19 век. Тогава, наред с гръцки и латински, се изучава и музикална и визуална грамотност. Причината е проста- не са били открити грамофона и фотоапарата. Така че, ако отидите на разходка и много ви впечатли пейзажа, единственния начин да си запазите спомена и чувството е да си го нарисувате. Също така, любимият си концерт трябва да си го изсвирите на пианото, цигулката или на каквото е. Купувате си книгата с нотите и ...вие сте грамотен и образован европеец- нали?!

Така прочее става известен Бах- органистът в кварталната църква, който го наследил на поста след стотина години, открил сандъка с нотите му и го издал в модните тогава нотни издателства...а пък балетът и операта тръгват като изкуство във времето, когатo новата буржоазна класа е направила вече пачки, но не е още усвоила аристократичното изживяване на пеенето и танцуването- а как да си аристократичен без ТОВА? Така че, станало като във вица, дето лорда преплувал Ламанша. На датата и часа, обявени за спортното постижение, журналистите открили лорда сред разпънати прибори за пикник на самия бряг. Като дошъл часа, лордът погледнал часовника си и казал кротко на секретаря си- Хайде Джеймс!

Това са и причините, поради които в един град, символ на цивилизацията като Париж, в зората на импресионизма, всички парижани са можели да рисуват доста прилично.. И идеята, че светлината е съставна и че в природата всъщност самото виждане и изобразяване, което са учили не е истинското ...затова и цял Париж обсъжда ожесточено експериментите и във физиката, и в рисуването. Това за тях е засягал същината на ПОЗНАВАТЕЛНИЯ процес.

 А въпросът с изобразяването и пресъздаването е решен преди повече от сто и петдесет години с фотоапарата и грамофона.Оттогава насам въпросът не е можеш ли да го нарисуваш- а защо.

  

Така че, ще ви припомня думите на бай Дечко Узунов когото като питали що е Социалистически реализъм, рекъл на студентите си- "Ами това е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят."
 

Е това колеги, с извинение, е изобразително изкуство..само че кому е нужно? В това е и причината българските художници да не могат смислено да обяснят какво и защо правят- концептуално са неграмотни, поради коeто ако и често да са много добре със занаята, не могат да се пласират на европейския пазар. Е, и не харесват и работата с компютри и на английски.

Срамувам се, че ми се налага да коментирам обстоятелствено азбучни истини. Всъщност, вие трябва да се срамувате.

Актове

В еуфорията на отвaрящия се хоризонт към света, след пукването на демокрацията, в кенефа на Националната галерия се изчукаха едни ....абе щом са в галерия какви да са? А щом е националната и под благосклонния поглед на директора и, то са национални артисти...не са някакви така обикновени. И не е било просто акт- а акт на съвременното изкуство.

Един си заковал с гвоздей торбичката...ако схващате...на Червения площад. И понеже го изхвърлиха от там- дойде у нас да ни светне какво е съвременно изкуство. Незабавно, една пък си заши детеродния орган в галерия- и тя артистка. Ами да- артистка е- заши си я в галерия. Ако я беше зашила в съда сигурно щяха да я прогласят за съдия. Знае ли човек?

Един пък си отряза кожата на ...онова...нали се сещате в галерия. Съвременно изкуство е.

Радикални практики било. 

А според мен това е психиатрия.

Отива един куратор в психиатрията и пита лекаря как разбират кой е таман- и кой е издрънчал.

-Ами много просто- отговорил доктора- пълним една вана с вода и слагаме до нея чаена лъжичка и черпак. Който изпразни ваната правилно е нормален.

-Аааа- рекъл куратора- значи ако я изпразни с черпака го пускате психото?

-Не. Прибираме го. Който извади тапата на ваната е в ред.

Вън от съмнение, в пропагандата и рекламата се ползват похвати от инструментариума на артиста.  Това обаче не значи, че социалното е изкуство. Та като видите съвременно изкуство и махнете социалната и политическа компонента, и нещо остане му се порадвайте.. А другото е просто бизнес.

Какво е художник?

Как да разберем дали нещо е изкуство? Ами това несъмнено е.

 Записано е в Ню-Йорк на рожденния ми ден...е не е чак специално за мен..ама аз съм в момента осемдесет и втория радващ се на тая прекрасна певица..така че е почти лично. 

И понеже съм художник- то това което ме кефи няма как да не е изкуство. 

В следващия пост ще ви пиша защо.

Книгата си "Фрактални пейзажи"

в тираж десет броя отпечатах в Пасат Прес във Варна и след малко ще я представям във ВеликоТърновския Университет. 10 часа е, седнах в кафето пред факултета за изящни изкуства, поръчах си кафе Ришар с каничка горещо мляко, сода и малка Плиска. Хемингуей е почвал с джин. Може би...

Събудих се в Синята Къща. Истинска Алафранга, на СБХ е. Отсреща е Царевец. Отстрани, по ската на стария квартал, са накацали прочутите възрожденски търновски къщи. Вали сняг и границата между хълмовете и небето е размита. Романтиката на Търново!

В този миг се сетих, че днес трябва да говоря като авангарден художник за авангардния си проект. Ба'си кича, казах си, оглеждайки пейзажа. Та така. Книгата ми ако беше просто пейзажи на облаци- каквото си е, щеше да е кич. Обаче фрактални ме вади от блатото. Нали?

Фрактални пейзажи

Моята мечта е да върна изкуството в дома, но не като украса, каквото и сега е, а като начин на живот - това е проекта ми ARTESTATE. Идеята е, че поради функционализма на 20 век в дома бяха обособени задължителни функципнални пространства- спалня, баня, кухня, всекидневна, кабинет, (bedroom, bathroom, kitchen, living room, study ) но няма пространство, функционално свързано с изкуството - няма artroom.

Проектът ми Фрактални пейзажи е фокусиран върху идеята, че едва сега имаме технологиите, с които да можем да индивидуализираме цялостната си жизнена среда- а понеже съм художник, живеещ във времето си, ползвам формообразуващите възможности на компютърните технологии. Аз ползвам компютъра по начина, по който се ползват предходни технологии за визуализации- масло, акварел, камък, бронз и т.н. С други думи, безплътните идеи представям чрез цифрови носители – а не чрез хартиени, мраморни или други традиционни практики. Просто авангардът не отхвърля класиката, а я надгражда с похватите на времето си.

Освен това всеки от файловете, които ще видите по-надолу, е мислен и като бaзово изображение, което може да се ползва при оформяне на цялостния облик на един дом- например на фасадата- а сетне и във всички елементи на интериора.

Изкуството сега е в обществените галерии и музеи. То изпълнява общественни, социални и политически функции. Не е начин на живот. Социално или политическо изкуство няма, освен ако не считаме рекламата на стоки, идеи и доктрини за изкуство. Несъмнено, в пропагандата се ползват похвати от инструментариума на артиста. Има една същественна разлика обаче- изкуството няма цел- то е акт на прозрение в света на идеите. А тяхната продажба е просто джамбазлък.

Всеки човек има дарба. Кой си ти- цар или пъдар, та ще застанеш между създаващия и Създателя за да посочваш цел, ред и смисъл? Държавата е човешки инструмент, осъществяващ и охраняващ поривите и достиженията на човека, защото Идеите са естествено присъщото ни битие.

 

Майлс Мосли и Децата на Вуду

Образният свят набрал височина във фермата Уудсток през 1968 година се завръща като осмислени и обобщени ценности. Това е цяла една култура, недвусмислено очертаваща не просто стандарти за изразяване, а цялостна визия за цивилизацията ни. Така казано звучи сложно- така че ги вижте тези майстори на звука. Ще чуете всичко което ви кефи- от Майлс Дейвис до Джими Хендрикс- осмислено и цялостно.

Като казах Джими Хендрикс вижте оркестрация на Децата на Вуду. 

А сега и корените.

Имах щастито да я свиря тази песен във време, в което беше забранено. В края на концерта- бях барабаниста на една вече забравена софийска банда- опънахме яко жиците. Публиката полудя, хвърли вратовръзките и се качи на сцената. След нея се качиха милиционерите и спряха концерта. Велико! Сблъсъка на две култури. Едната държавна. Тази, която я отнесе течението.