Каква културна ситуация трябва да надмогнем.

На международните изложби, ние с колегите (от Германия например) преодоляваме едно и също жури, плащаме едни и същи такси за участие, a сетне сме на съседни щандове. Това са приликите. Разликата е, че имаме различни стартови позиции, формирани от обществата ни- доколкото тази дума е подходяща за българското. 

Проблемът е в стандарта. Ценителят и купувачът на изкуство от изложенията, обичайно са от средната класа- хората с професии в демократично общество. Като професионалисти, те ценят професионализма. На тях им се заплаща за професионално ниво, и те плащат за ниво  и качество. Нормално.

Без тази широка обществена база, с подpазбиращи се споделени ценности, няма и не може да има обмен на идеи и ценности- казват му пазар.(Запишете си да знаете :)

Бюджетът ми за организация на експозицията на най-големите съвременни български автори е 100 000 евро- и 100 000 евро за онлайн реклама.Това е таванът у нас. За германците това е пода. Проектчето на магистър по изкуствата на Академията в Хамбург, например, е също 100 000 евро. Те почват с това, за което аз се боря сега с цялата колегия зад гърба си. А иначе и колите ни са същите, a и цените на стоките в Кауфланд. Само че, те имат общество зад гърба си. Демократично бих допълнил. Свободният обмен на ценности е основата на това обществото. 

При месечен доход под 3000 евро, вие не можете да участвате в обмена на това ниво, на което са идеите и споделимите ценности, а с това и благата на цивилизацията. Можете само да го гледате по телевизията. Това ви е участието. 

А  децата ви, които издържате за да учат изкуство ще се конкурират с това. 
А защо си мислите, че професорите ще им кажат? Те, ако се справяха, щяха ли да си сменят професията на свободни артисти и да стават преподаватели?

Ще ви го кажа с други думи- продукта и услугите, които вие създавате, не струват 3000 евро на месец и затова не можете да ги размените. Приличното ниво на средната (за България) класа, е 1000 евро на месец. На общинските служители в културния сектор заплатите са може би 500 евро? С толкова пари, максимума който можете да си позволите, са билети от 5-10 евро за концерт. И какъв хонорар ще платите на артиста с тези така спечелени пари? Представяте ли си ТОЗИ артист, какъв достъп до европейския обмен на ценности има с неговите 300 евро на месец заплата, с изстрадани пари, при това субсидирани от бюджета и без които следват кофите с боклука? При доход под 1000 евро на месец, в Европа, не могат да бъдат формирани и да функционират институтите на демократичното общество, а с тях и да се породи и осъществи този творчески обмен, който ни вълнува.

По-нататък бих продължил с практики, които са като вицове. Представяте ли си как изглежда НПОто на застаряващи читалищни деятелки? Шегувам се? Не казвам, че са излишни или правени без любов. Те имат своята публика. Да де, ама те са писали през последните 25 години и бюджетите за култура в местната община и така са формирали базовата културна ситуация. Парите са предимно за поддръжка на сгради и заплати. Артистите са на ентусиазъм. Нямам предвид бюджетниците- изпълнители. Не ви казвам, че това са недостойни хора, или че са неподготвени и недобронамерени. Де да беше така! На техния житейски хоризонт, нашите професионални норми просто не съществуват. Не ми вярвате, знам- преувеличавам. А да сте чули за българско изкуство, представено на международно арт-изложение от бюджетна галерия? Нямам предвид политическите изяви на Външно Министерство, където изложбата е част от протокола и фон на коктейла, при подписване на договорите :) Това е, което трябва да надмогнем сега. Защото Този, дето дава дарбите, не ви гледа гражданството по паспорт.

Културните проекти на това потребителско ниво, са като Проекта Азис. Поетичният образ, който певецът Васко въплащава е циганин-педераст. Социален проект, в духа на евроинтеграцията. Пазарно ориентиран e, проектът е точна оценка на пазара на масови ценности и затова е успешен, а от професионална гледна точка е безупречен, евала на Киро! (Продуцентът). Върха на шоуто беше, когато искаше да го представи в Зала България. Директорът на зала България си подаде оставката заради нахалството. Колега, не е нахалство. Това е оценка на реалността. Това е най-успешния музикален проект у нас. Наградите Грами са за най-много продадени плочи, а не за това което вие и аз смятаме за музика. Да ни е честито!

А сега да се стягаме за работа. Изложбите и успехът по световната арена предстоят. Просто ще стане по друг начин. Както досега.