„Социалистическият
Реализъм колеги е, да рисуваме
портретите на Другарите така, че да
могат да се познаят“. Професор Дечко
Узунов. 1972г.
Има
почти неуловима граница, отвъд която
нещата вече не са същите. Когато сюжетът
стане само повод за пластичната концепция,
а приликата е по-скоро асоциативна, то
вече виждаме Скулптура, а не илюстрация
с простичка и умозрителна литературна
канава. Тогава Изобразяването на
„изобразителното
изкуство“ (много
смешен тоталитарен термин)
е надхвърлено, и Изразяването е
същността. Затова е и Изкуство. Едва
след това могат да бъдат разгледани и
изследвани творчески и фигурата - и
сюжета. Защото вече са ненужни. Литературата
се занимава с описания, не и пластиката. А скулптурата борави със средства, имащи непосредствено въздействие, надхвърлящи времето и конкретната културна среда.
Има
няколко ранни творби на Величко Минеков
и Валентин Старчев, в които това ясно
се вижда. Образите им имат просто и
директно въздействие, плод на зрял
възглед и ясен пластичен език. Тези
творби са границата, отсам която е
скулптурата, а не примитивната изобразяваща
пропаганда или пък гигантските и плакатни
сценографии от камък и бронз. Не казвам,
че са точно или пък само тези творби.
Нито че са единствените автори. Пропускам
големи майстори като Галин Малакчиев
и Любомир Прахов. И не само. Можете и да
не ги харесвате. Няма как обаче да ги
пренебрегнете - невъзможно е.
Ето
например Жажда на Величко Минеков
А
вижте как прави и следващата крачка в Тъга. Това няма нищо общо със Социалистическия реализъм. Европейска работа е.
Може
би най-впечатляващата ранна творба на
Валентин Старчев е Пиета. Съвсем осъзнато, в самата тема още, се чете съпоставимостта със световното изкуство и Е световна.
Валентин Старчев и самостоятелната му изложба.
Виждате
как пластичния език и на двамата
кореспондира с експресивността или
съзерцателността на прочути световни
майстори от съвременното изкуство, защото вече са излезли на тяхния творчески
хоризонт. А с тях и ние.
Другата
граница очертават творбите на Дан Тенев, отвъд
които скулптурата вече се разширява и
слива със концептуалния свят на
съвременнато изкуство. Все още е
скулптура, обаче. В така очертаната
рамка, според мен, се състои възникването
и съзряването на пластичния език в
нашата скулптура през последните 50 години. Основните, според
мен, автори които го създадоха, се надявам
да мога да представя с първите
основополагащи изложби на Скулптурен
Парк Варна.
Дан Тенев. Куб.
Моля
да бъда разбран правилно- аз не правя
класация. Аз пиша като скулптор- интересуват ме методите на работа и целите които практически стават досегаеми с тях. Вълнува ме как става магията и как я правят няколко ключови артисти.Те не са единствените
скулптoри, очертали
пътя. Те обаче слагат рамката. Пътят е процес. По пътя напред имаме нужда да стъпим на здрава и изследвана почва без предразсъдъци.Това е същината
на опита ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар