43 години скулптурни експозиции на Парк Авеню в Ню Йорк

Създадени през далечната 1972 година, временните експозиции на скулптура по Парк Авеню в Ню Йорк са уникална възможност за срещи с актуалните автори и произведения на изкуството. Изложенията са организирани и представени от две партниращи си организации- Скулптурния комитет на Фонда за Скулптура и Програмата на Паркове&Отдих на кметството на Ню Йорк. Изложенията са под егидата на двете организации, в сътрудничество с избраните артисти, техните галерии и/или други организации, свързани c изкуствата. Изложбите са обикновено с времетраене 2-4 месеца. Скулптурaтата може да бъде инсталирана в подходите на моловете или в двата края на всеки мол, а в зависимост от сезонните насаждения и конкретните произведения, поставянето на скулптура също може да бъде разрешено в рамките на цветни лехи, с одобрение от фонда за Park Avenue. Моля, имайте предвид, че зрителите не са насърчавани да ходят по моловете и скулптурите са виждат и разглеждат от улицата, от пешеходни пътеки и тротоари, така че художниците трябва да приемат тази гледна точка и да го имат предвид, когато планират поставянето на тяхното произведение. Инсталациите могат да бъдат предложени за моловете на север от Grand Central, от 46-ата улица до 96-та улица; обаче повечето проекти са организирани между 50-и 57-ата улици, тъй като тези места са търговски, а не жилищни и са в зелена паркова среда. Има бетонни саксии (които могат да бъдат преместени в някои случаи), както и живи плетове, декоративни дървета, сред които са вентилационните отвори на метрото.

Тези творби са сред големия поток от туристи и пазаруващи, и разбира се се продават. Цените варират според автора и галерията, която го предтсатавя, но за стотина хиляди долара можете да си купите прилична творба на известен артист. Обичайно експозициите са организирани от галерии и фондации, но и самостоятелни артисти биха могли да се представят, като кандидатстват за наградата от 10 000 долара на името на дългогодишния куратор на тази арт зона. През 2012 беше чествана четиридесет годишнината на тези изложения по Парк Авеню.

Нашият Кристо ползва тази добре смазана машина за да предствави творбата си в Централ Парк, което му даде повод да разходи кмета Руди Джулиани с Майбаха си.

В последните години бяха представени знаменити автори като-

2015 Santiago Calatrava.July - November 2015

2014 Ewerdt Hilgemann, Moments in a Stream. August – early November, 2014

Alice Aycock, Park Avenue Paper Chase. March – July, 2014

2013 Albert Paley, July – November, 2013 .Alexandre Arrechea March – June, 2013

"С поглед нагоре", на Том Фридман е висока 33,3 фута. Тази създадена от неръждаема стомана скулптура може да се види на Парк Авеню (в 53-та улица) през средата на юли 2016 г. Изложбата е представена от галерия Лихтинг Августин, Ню Йорк и галерия Стивън Фридман, Лондон, заедно със Скулптурния Фонд за Парк Авеню в синергия с Консултативния комитет за Програмата за Изкуство на Ню Йоркските паркове.

Night Presence IV на Louise Nevelson е единствената постоянно монтирана творба на Парк Авеню (в 93-та улица). По Програмата за опазване на Общоградските Паметници, наскоро реставрираха тази емблематична фигура.

Комитетът по Скулптура (Sculpture Advisory Comittee) е ръководен от Чарлз Бергман,(Ескуайър), а сред членовете му са емблематични имена като Линда Блумбърг, Самуел Сакс II, Ричард Олдънбърг, Роналд Спенсър, (Ескуайър).

Park Avenue не винаги е бил най-престижния адрес, който е днес. В действителност, влакове са фучали нагоре-надолу по булеварда на нивото на улицата преди 1900 г. Преминаването от парно на електрическо задвижване, е направило възможно скърцането и свиренето на релсите да бъде преместено под земята и широките медиани в центъра (сега наричани моловете) да са създадени над тях. С течение на годините, ширината на моловете е намалена, за да поместят повече ленти за градското движение.

Ранните фотографии показват трева и прости насаждения. През 1950 г. г-жа Алберт D. Ласкер, ранен привърженик на градското разкрасяване, у нас помпозно му викат естетизация на градската среда, започнала засаждането на бегонии, лалета и цъфтящи дървета в някои от моловете, за да докаже на града, че растенията могат да оцелеят сред целия трафик и замърсяването. Тя по-късно е успяла да убеди департамента на Ню Йоркските паркове, да поемe отговорност за тяхното текущо засаждане и поддръжка.

През 1970 г. отдел паркове наема ландшафт архитекта Клара Кофи за редизайн на моловете. Тя отстранява оградите и високи живи плетове, допълва съществуващите дървета и със затревени и залесени зони в края на всеки мол.

Към 1980 г., поддържащите моловете изпаднали в сериозни трудности. Градът вече не бил в състояние да продължи поддържането им без подкрепа от общността. Ronald D. Spencer, а след това и президента на Карнеги Хил са обмислили договореност за поддръжката между сградите на север от 86-а улица, при което те биха заедно допринaсяли с определена сума за Park Avenue, за да има кой да плати годишните разходи по засаждането и поддръжка на моловете.

Това е накратко историята. 

Цени и аукциони.

Най -високата начална цена, на текущи аукциони, през август 2016, е на Джорджо ди Кирико, творбата му e от 1968 година I GRANDI ARCHEOLOGI. Тя не е голяма-175 x 113.5 x 101 cm. от бронз е и я продава Giorgio de Chirico foundation and and foundry. Цената е един милион евро.  Като я продадат, ще ви кажа и докъде е стигнало наддаването. 

Много ми харесва мнението на продавача-вижте го: Very rare never been on Auction. Piece Unique. certificated and archieved at GIORGIO DE CHIRICO FOUNDATION. Very interesting Price....факт е, че е много интересна цената- затова и публикувам творбата.

А иначе цените в момента са нормални- вижте двама случайно подбрани автори Johann Eyfells- с творбата Seven Cubes от 1980 година пак е от бронз и е 30.48 x 30.48 x 30.48 cm. Стартовата цена е 100 000 долара.

а другият автор, който ви избрах, е Ewerdt Higemann от Швейцария. И неговата творба Imploded Pyramid е за 100 000, но евро. Е, по-голяма e, за открито пространство, a и е 300 x 150 x 150 cm. Скулптурата е създадена през 2000 г. в галерия на Roland Aphold по повод изложбата му.

В Ню Йорк, през 2014 и под егидата на Фонда за скулптура към Ню Йоркските паркове, авторът представя серия от седем монументални скулптури по Парк Авеню. Сeга скулптурата му стои в Базел. При продажба в чужбина, доставката, митниците и ДДС се поемат от продавача. Сегашната цена на галерията е 120 000 евро.

Основният извод е, че ако искате да изкарате един милион евро от скулптура, трябва да сте я направили най-късно през средата на миналия век. Сега вече знаем номера!

Анди Уорхъл. Електрически стол.

Ескимосите имат 72 думи означаващи различните състояния на водата. Ние имаме по-малко вода, пара, лед, сняг, суграшица, градушка, мъгла... в нашите условия това е достатъчно. Превод обаче, на най-обикновен ескимоски разказ ще ни затрудни.Нямаме съпоствим възприятиен опит и свързаната с него лексика.

Тибетците имат 17 думи за различните състояния на ума. Ще ви издам тайната, как нашите преводачи се справят -превеждат от английски! Хипотезата, при така пре-предадената информация е, че вие имате сходни възприятия с англичанина. Твърдението е, че това синьо, което е в главата ви, е същото cиньо, което е в главата на англичанина, което вън от съмнение е имал предвид тибетският лама, даващ конкретни и специфични насоки с текста си, на конкретни ученици, при конкретни практики, примерно в 15 век. Мога да твърдя обаче, че синьото, което никога не сте виждали, е по-синьо от това, което едва ли ще видите.

Има неща в текстовете, които са прости и разбираеми.Тибетският учител по медитация ще ви провери и ще ви каже каква е базовата ви умствена нагласа- конкретно или абстрактно интерпретиране на възникващата в ума ви чрез възприятията реалност. Едно и също събитие, при абстрактни интерпретационни нагласи ще виждате като светлини и същото събитие бихте видяли като сцени и герои от културната ви група. Забележете разликата- вие в даден етап от медитацията ще виждате или светлини, или сцена, като реалността около нас. За да не се объркате -ощипете се и си пипнете компютъра например. Да да сега! Спокойно, всичко е наред, вие не висите в една бездна от съзнателни енергии, а си седите на компютъра.Това е вашата конкретна реалност. А друг медитатор ще я вижда като светлинни полета във взаимодействие. По темата с директното виждане и прякото познание си припомнете Кастанеда, ако друго не се сещате.

Човек вижда това което знае. Така че, докато сте си папали попарката, са ви качили и правилния софтуер. С него визуализирате по същия начин и същия свят като мама. Не е смешно.

Защо ви занимавам ли? Много просто- чудя се как да ви покажа една серия отпечатъци на Анди Уорхъл от драматичната му тема Електрически стол. Купете си ги- мисля че още ги има в Саачи.

Каква културна ситуация трябва да надмогнем.

На международните изложби, ние с колегите (от Германия например) преодоляваме едно и също жури, плащаме едни и същи такси за участие, a сетне сме на съседни щандове. Това са приликите. Разликата е, че имаме различни стартови позиции, формирани от обществата ни- доколкото тази дума е подходяща за българското. 

Проблемът е в стандарта. Ценителят и купувачът на изкуство от изложенията, обичайно са от средната класа- хората с професии в демократично общество. Като професионалисти, те ценят професионализма. На тях им се заплаща за професионално ниво, и те плащат за ниво  и качество. Нормално.

Без тази широка обществена база, с подpазбиращи се споделени ценности, няма и не може да има обмен на идеи и ценности- казват му пазар.(Запишете си да знаете :)

Бюджетът ми за организация на експозицията на най-големите съвременни български автори е 100 000 евро- и 100 000 евро за онлайн реклама.Това е таванът у нас. За германците това е пода. Проектчето на магистър по изкуствата на Академията в Хамбург, например, е също 100 000 евро. Те почват с това, за което аз се боря сега с цялата колегия зад гърба си. А иначе и колите ни са същите, a и цените на стоките в Кауфланд. Само че, те имат общество зад гърба си. Демократично бих допълнил. Свободният обмен на ценности е основата на това обществото. 

При месечен доход под 3000 евро, вие не можете да участвате в обмена на това ниво, на което са идеите и споделимите ценности, а с това и благата на цивилизацията. Можете само да го гледате по телевизията. Това ви е участието. 

А  децата ви, които издържате за да учат изкуство ще се конкурират с това. 
А защо си мислите, че професорите ще им кажат? Те, ако се справяха, щяха ли да си сменят професията на свободни артисти и да стават преподаватели?

Ще ви го кажа с други думи- продукта и услугите, които вие създавате, не струват 3000 евро на месец и затова не можете да ги размените. Приличното ниво на средната (за България) класа, е 1000 евро на месец. На общинските служители в културния сектор заплатите са може би 500 евро? С толкова пари, максимума който можете да си позволите, са билети от 5-10 евро за концерт. И какъв хонорар ще платите на артиста с тези така спечелени пари? Представяте ли си ТОЗИ артист, какъв достъп до европейския обмен на ценности има с неговите 300 евро на месец заплата, с изстрадани пари, при това субсидирани от бюджета и без които следват кофите с боклука? При доход под 1000 евро на месец, в Европа, не могат да бъдат формирани и да функционират институтите на демократичното общество, а с тях и да се породи и осъществи този творчески обмен, който ни вълнува.

По-нататък бих продължил с практики, които са като вицове. Представяте ли си как изглежда НПОто на застаряващи читалищни деятелки? Шегувам се? Не казвам, че са излишни или правени без любов. Те имат своята публика. Да де, ама те са писали през последните 25 години и бюджетите за култура в местната община и така са формирали базовата културна ситуация. Парите са предимно за поддръжка на сгради и заплати. Артистите са на ентусиазъм. Нямам предвид бюджетниците- изпълнители. Не ви казвам, че това са недостойни хора, или че са неподготвени и недобронамерени. Де да беше така! На техния житейски хоризонт, нашите професионални норми просто не съществуват. Не ми вярвате, знам- преувеличавам. А да сте чули за българско изкуство, представено на международно арт-изложение от бюджетна галерия? Нямам предвид политическите изяви на Външно Министерство, където изложбата е част от протокола и фон на коктейла, при подписване на договорите :) Това е, което трябва да надмогнем сега. Защото Този, дето дава дарбите, не ви гледа гражданството по паспорт.

Културните проекти на това потребителско ниво, са като Проекта Азис. Поетичният образ, който певецът Васко въплащава е циганин-педераст. Социален проект, в духа на евроинтеграцията. Пазарно ориентиран e, проектът е точна оценка на пазара на масови ценности и затова е успешен, а от професионална гледна точка е безупречен, евала на Киро! (Продуцентът). Върха на шоуто беше, когато искаше да го представи в Зала България. Директорът на зала България си подаде оставката заради нахалството. Колега, не е нахалство. Това е оценка на реалността. Това е най-успешния музикален проект у нас. Наградите Грами са за най-много продадени плочи, а не за това което вие и аз смятаме за музика. Да ни е честито!

А сега да се стягаме за работа. Изложбите и успехът по световната арена предстоят. Просто ще стане по друг начин. Както досега.

Христо Явашев като Christo

Тази творба е опакования ни и заснет от АниЛейбовиц сънародник.

Прочут фотаграф и голям артист, срещата между двамата е родила запомняща се портретна скулптура.

Не знам какво са си говорили с Явашев, но пък е забавен разговора и с кралица Елизабет II по повод постановката за портрета. „Махнете труфилата“ казала на кралицата, имайки предвид короната, с което предизвикала конфузни реакции и недвусмислено недоволство. Тежкото, драматично и властно излъчване на Кралицата от портрета, настина не са нуждае от външните атрибути на властта.

Вижте страницата на Ани Лейбовиц с корици на Вог.

50 години съвременна българска скулптура

Ние учехме занаята в ателиетата на, Валентин Старчев, Крум Дамянов и Величко Минеков. Те са отраснали като личности и артисти благодарение на Академик Любомир Далчев и професор Марко Марков. Отзиви за проекти на мой ученик ще срещнете както в Ню-Йорк Таймс, така и в университетски издания за съвременно изкуство.

Моят учител Любомир Прахов беше ученик на професор Марко Марков. Марко, както и Арно Брекер, имат сходна съдба- учили са при Бурдел и са работили в тоталитарни социалистически общества. Ако се вгледате в похватите на ниския релеф в българските монети, а и на немската марка и евро, ще установите с изненада приемственоста на школата. Тоталитарният режим е просто екстремен период в изкуството и цивилизацията. На седемдесет и осем годишна възраст, в края на тоталитарния режим у нас, Академик Далчев избяга в САЩ. В интервюто му по ББС, което слушах, отвъд завесата го питаха:

-Какво Ви липсваше, Академик Далчев, в Народна Република България, та се решихте на такава крайна стъпка? -Пита го журналистката.

-Искам да умра като Cвободен Xудожник- отговори Далчев.

Този Дух и пътят му през последните 50 години в българската скулптура искам да представя с тези основополагащи за Скулптурен Парк Варна изложби. Това е Духът на Европа.

Пластичния език

в Съвременната Българска Скулптура

през творчеството на:

Професор Крум Дамянов

Професор Валентин Старчев

Професор Величко Минеков

Професор Ангел Станев

Професор Емил Попов

Професор Иван Славов

Иван Русев

Альоша Кафеджийски

Професор Стефан Лютаков

Професор Пламен Братанов

Професор Георги Чапкънов

Снежана Симеонова

Огнян Петков

Дан Тенев

Кирил Мескин

Веселин Димов

Академик Вежди Рашидов

Dan Tenev&Karlheinz Stockhausen

Проект на Веселин Димов и Дан Тенев

Варненският Монмартър

Най-ранната алтернативна творческа съобщност в България,

Гаражистите, 1975-1980, от които възникна творческата общност Вулкан:

Димитър Трайчев

Мария Зафиркова

Добринка Банова

Николай Николов

Георги Лечев

Венелин Иванов

Петьо Маринов

Веселин Димов

Тони Игнатов

Стойчо Никифоров

Кирил Янев

Тодор Тачев

Тези изложби ще представят най-значимите за мен автори от две поколения български скулптори, които запазиха, развиха и препредадоха тънката нишка на цивилизацията, творейки от тъмната страна на желязната завеса. Създаден зад булото на фигурата и сюжета, изграденият от тях пластичен език не носи сянката на духовното тоталитарно робство и е част от съвременната европейска скулптура.

50 години съвременна българска скулптура.

„Социалистическият Реализъм колеги е, да рисуваме портретите на Другарите така, че да могат да се познаят“. Професор Дечко Узунов. 1972г.

Има почти неуловима граница, отвъд която нещата вече не са същите. Когато сюжетът стане само повод за пластичната концепция, а приликата е по-скоро асоциативна, то вече виждаме Скулптура, а не илюстрация с простичка и умозрителна литературна канава. Тогава Изобразяването на „изобразителното изкуство“ (много смешен тоталитарен термин) е надхвърлено, и Изразяването е същността. Затова е и Изкуство. Едва след това могат да бъдат разгледани и изследвани творчески и фигурата - и сюжета. Защото вече са ненужни. Литературата се занимава с описания, не и пластиката. А скулптурата борави със средства, имащи непосредствено въздействие, надхвърлящи времето и конкретната културна среда.

Има няколко ранни творби на Величко Минеков и Валентин Старчев, в които това ясно се вижда. Образите им имат просто и директно въздействие, плод на зрял възглед и ясен пластичен език. Тези творби са границата, отсам която е скулптурата, а не примитивната изобразяваща пропаганда или пък гигантските и плакатни сценографии от камък и бронз. Не казвам, че са точно или пък само тези творби. Нито че са единствените автори. Пропускам големи майстори като Галин Малакчиев и Любомир Прахов. И не само. Можете и да не ги харесвате. Няма как обаче да ги пренебрегнете - невъзможно е. 

Ето например Жажда на Величко Минеков

А вижте как прави и следващата крачка в Тъга. Това няма нищо общо със Социалистическия реализъм. Европейска работа е.

Може би най-впечатляващата ранна творба на Валентин Старчев е Пиета. Съвсем осъзнато, в самата тема още, се чете съпоставимостта със световното изкуство и Е световна. 

Валентин Старчев и самостоятелната му изложба.

Виждате как пластичния език и на двамата кореспондира с експресивността или съзерцателността на прочути световни майстори от съвременното изкуство, защото вече са излезли на тяхния творчески хоризонт. А с тях и ние.

Другата граница очертават творбите на Дан Тенев, отвъд които скулптурата вече се разширява и слива със концептуалния свят на съвременнато изкуство. Все още е скулптура, обаче. В така очертаната рамка, според мен, се състои възникването и съзряването на пластичния език в нашата скулптура през последните 50 години. Основните, според мен, автори които го създадоха, се надявам да мога да представя с първите основополагащи изложби на Скулптурен Парк Варна.

Дан Тенев. Куб.

Моля да бъда разбран правилно- аз не правя класация. Аз пиша като скулптор- интересуват ме методите на работа и целите които практически стават досегаеми с тях. Вълнува ме как става магията и как я правят няколко ключови артисти.Те не са единствените скулптoри, очертали пътя. Те обаче слагат рамката. Пътят е процес. По пътя напред имаме нужда да стъпим на здрава и изследвана почва без предразсъдъци.Това е същината на опита ми.

Портрет На Христо Явашев

Видях преди малко да продават в Саачи този цифров отпечатък (мастилено-струен принтер)
в тираж 6 броя. Портрет на Christo за 545$ парчето. Тази хубава хрумка е дело на Роберто Ворбиж и е една от серия портретни творби, предлагащи любопитно заиграване с популярни за портретуваните пластични хватки. Учил е и в Холандия, и в САЩ, а и му личи- както по вкуса към детайла, присъщ на старата холандска школа, така и по начина на представяне, придобит в Чикаго. Ето го и портретa Christo!