Този голям италиански
артист от български произход, определян
като един от тридесетте най-значими
европейски художници, е почти непознат
у нас. Ако ме питате защо,
ще ви отговоря с една история :)
Съпругата на
голям американски художник от български
произход, Христо Явашев, Жан Клод, някъде между 84-86 година беше в България
за да сондира на място възможността
мъжа и да направи изложба у нас. Отговорът
бил простичък:
- Христо не е
художник и затова не може да му се направи
изложба.
Нейното изумление
породило необходимостта от уточнение.
То гласи:
-Художник
е лице, български гражданин, завършил
Художествена Академия и член на СБХ. А
Христо не е нито едно от тези неща. Това
е положението.
Лицето, което
пояснило, е било състудент с Явашев до
3 курс в Академията, затова било на малко
име с американския гражданин, който не
бил художник...но ще затая истината
нататък.
Ето- вече сте по
умни и знаете какво е художник според
устава на СБХ, който имах щастието и
куража през далечната вече 1992 година,
като Председател на Извънредните Kонгреси на Cъюза, да отменя ведно с
тогавашното тоталитарно ръководство...
Ако сте си записали продължавам нататък.
„Преплуване
на Атлантическия океан“ (1979 – 1982)
Пърформънс
След 3-годишна
работа и 12 изложби между Милано и Ню
Йорк в периода 1979 – 1981 г. проектът достига
крайната си точка по време на първото
връщане на кораба „Куин Елизабет 2“ от
военните действия и кризата в Окланд
между 15 и 20 август 1981 г. Проектът е
завършен в басейна на кораба по време
на рейс между Англия и Ню Йорк, траещ 5
дни. В хода на тази самоиронично замислена
акция, художникът се оставя да го пренасят
като златна рибка в аквариум – в малък
контейнер, пълен с вода, той преминава
през митническите пунктове на тръгване
от Лондон, а после и при пристигането
си в Ню Йорк. Всеки ден плува по 4 часа
сутрин и 4 часа следобед в басейна на
борда. Пърформансът е предходен от 12
изложби по темата и театрално представление.
След осъществяването му художникът
издава грамофонна плоча със специално
композирана авторска музика (винилова
плоча на 45 оборота.
Както
виждате българският авангард има здрави
корени. А и далечни. Първата изложба на
авангардни автори, която знам, е на Гео
Милев- в края на септември 1921 година, в редакцията на списанието
му Везни. Големият поет показва колекцията
си от току що създадените творби на
Малевич, Кандински, Татлин...
Тази
изложба няма никакво отражение върху
развитието на изкуството у нас. За
приноса си към авангарда, Гео Милев плаща
с живота си. Не ми се пише защо. Вместо това предлагам да видим как изглежда корабът, наскоро обновиха дизайна.
За пръв път публикувам нещо така лично. Но...защо не! Правописа е запазен-както си е. Бъдник е! Не знам как става обаче като те чуя и почват да ми се правят всякакви неща. Не е това което си мислиш :)
Ям пия и спя. Не можах да се концетрирам и отпусна достатъчно за да вляза в сила. И продължават стари травми да влачат нови случки от същия вид. То е и до място- мястото е поток от вероятности- а не просто пейзаж. Когато съм бивал не в сила а в мощ мечтите се строяват като войници в ясен реален хоризонт от събития...и всичко става ясно и само. А сега трябва да си търся отсрочки и оправдания- но не съвсем. Загатвам го в Муза. Музата е най-ярката проява - и най-видимата.Не ги споделям тея неща за да не ги похабя. Но...видя че върви.
А и практично погледнато- като бизнес- получих писмо-покана от шефа на кралския държавен фонд на Оман с покана да пратя проект - като финансирането е кредит с 2% лихва. Така че ArtEstate Studio е в списъка на най-големите. Обръщението обаче не беше Драги Веселин - а колега- ние сме в Проксио-Фейсбука на големите търговци на имоти. Препоръчаха ме Луксури - като партньор. Симптоматично е- но ти го пиша защото е пояснение за фирмата- ми тя връи!
Ми нямам пари!!! Значи трябва да мина на много хард режим- явно много ми се е събрало за чистене и регенериране.
Говоря ти за себе си- но всъщност коментирам стичането на нещата. Просто инфо. А ти си знаеш че съм тих кротък и притеснителен човек.
Като ти се ще да ме пипнеш и да видиш че съм истински- а не сън и въжделение- звъни и пиши.
Днес щях да пиша за Deloitte Luxemburgи тяхната програма Art&Finance, осъществявана с големите списания за изкуство и разбира се в сътрудничество с Van Gogh Museum, Amsterdam. Писах си тази пролет с Adriano Picinati di
Torchello.
Обаче много ми дойде. Пари, пазари, управление...вярно, това е такава част от занаята, без която има да се чудите къде е чичо от Америка, точно както без английски и компютри. Това е част от културата. Само че, правилното е не да стагнираме творческия импулс в правила, а обратното- да отворим сухарските правила и схеми към простотата на естествения импулс – така както се случва в живота и изкуството. И тогава нещата някакси стават сами.
Филмът в сайта ми е първия
в живота. И сайта ми е реално тавана на
възможностите- а те са много ограничени.
Също така нямам шофьорска книжка. Мнoго
пъти съм имал коли. Понякога няколко.
Когато имам Муза, имам и коли. Сетне
настава мизерия...животът на артиста...Не
знам как става.
Много ме кефи да правя
чисто нови неща. Непрестанно и за пръв
път. Обаче сега имам проблеми. Ще ги
илюстрирам с драматичната творческа
съдба на едно филммейкърско студио.
Като им видях магьосническия подход и
лекотота с която им стават нещата им се
възхитих- най-сетне аха, аха да стана фен
някому....
мизерия ...никакво
въображение..скука. Няма никой ...не са
те.
Двата им филма са
щастливо попадение на вълшебна Муза. Тя
им е надула платната на скапаната лодка.
Малий...това момиче направо не знае какво
става като се появи. В момента в който научи, филмът ще свърши. Но все се надявам някой
път да не е така. Кой знае?
през тази година представям проекта в Luxury. Вчера ми качиха и клипа. Малко дере от компресията, но това е – ще трябва да могат да го стриймват и в Индия.
-We have added the video on your advertising page and it looks really great! :)- писа ми Шарлот, сеньор менажера на изданието - Have a wonderful Christmas season!
Реших да се поогледам сред новите си колеги и партньори. Пропускам Сотби'с (Sotheby's) и Кристи'с (Christie's), искам да ги видя що за хора са. Някои като президента на Varburg Reality, основана в далечната 1896 година, държат сериозен дял от пазара в Ню Йорк, в сегмента луксозни имоти над 5 000 000, където трябва да представя проекта през април, a аз съм направо беден роднина откъм цена и се държа на ниво единствено на върха на четката си! Караме нататък...А ето! Леле какви са отворени! Ето ви един от Борда на Регентите на Луксури!
Спокойно
без предразсъдъци! Единствената причина
да пуснат художник на тепиха е, че носим
неща, които маркират границите на цивилизоваността. Идеите са единствения
реален капитал...В информационната епоха
сме, а не в света, описван в нашето
детинско законодателство като движими
и недвижими вещи. Моето произведение е
един линк.
Линкът движима или недвижима
вещ е бе фатмаци?
А
сега да подкарвам изложбата -имам още
работа до понеделник... Лек ден!
Проектът
ARTESTATE е акт на съвременното
изкуство.
Истинско
изкуство.Истински дом. Истинската ни
природа енай-краткото
описание на концепцията. Аз осъществих
световната премиера в началото на тази
година. Каузата, която защитавам
е,че поради функционализма
и материализма на 20 век, сме допуснали
да пренебрегнем естествената и неотделима
нужда от творчество и изкуство в дома,
без която човек не е пълноценен. Мястото
на изкуството е в дома, не в галерията,
галерията е път, а не цел. Домът е и
поривът, и културата ни. През 20
век, стандарта за пълноценно жилище
отрежда обособени пространства за всяка
физиологична нужда - всекидневна, спалня,
баня, килер, но това не са творческите
– имаме кабинет и библиотека, но никога
обособено галерийно пространство и
студио. Купуваме картини и пластика за
украса на помещенията, без да подчертаем
фундаменталното значение на творческия
акт и затова приемаме изкуството по
скоро като развлечение и отдих, а не
всеки миг в живота като духовна практика.
Целта на проекта ми ARTESTATE е
да възстановява това присъщо ни и
естественно състояние.Ние
обичаме да живеем сред истинска природа,
а истинското изкуство оставяме само за
галериите и фестивалите. Животът ни е
израз на Съзнанието, а не прост набор
от функции.
За
да покажа,че истинското изкуство и
природа са цялостна жизнена среда,
открих подходящо жилище с фантастична
гледка, с огромна тераса на покрива и
разположено на самия бряг на морето в
Бяла, България. Дългият и просторен
коридор напомня галерия и е подходящо
място за излагане на качествено изкуство.
За първия проект подбрах колекция от
известни български художници, представени
както в Националната ни, така и в градски
галерии и частни колекции. Направих
експозицията и представих в Who;s
Who in Luxury Real Estate,изкуството
и дома като
единен визуален обект.
Нарекох този
акт ARTESTATE.
Аз
искам тази нова дума в английския да се
ползва като термин.
ARTESTATE
съчетава всички функции на дома,
отвореното студио и галерията- търсене
на творби и колекции, парти за новата
изложба, споделяне със съмишленици и
приятели, всичко което е изкуството,
споделянето и обмена на ценности.
ARTESTATE е не само вашият дом, но и вашето
OPEN
STUDIO.
Домът
следва нашата човешка природа, обособява
мястото ни в природната и социална
среда, не ни отделя от тях, дава им образ,
приобщава ги и е израз на взаимодействието
ни с и в тях.
Моят
проект е разположен до Кара
дере,
най-вълнуващата
дива природна среда, гори и плажове в
северното черноморие, до него е скалния
масив на Белите
скали,
формирани
в четири геологични периода. Сред диви
гори и плажове, може да се любуваме на
фантастично място за живот, отдих, спорт
и гмуркане в сапфирено чисти води.
Запалете си огън където поискате. После
почистете всичко. Тук трябва да е истинско
и след 2000 години. Вие сте тук поне 2000
години след първите тракийски жители
на Град Бяла. Вижте- красиво, чисто и
истинско е. Носете си смартфона. Сред
дивата природа, на крачка от дома ви,
имате първокласни комуникации. И те са
в вече в природата ни. Правете нови
изложби, аз правя сега втората в пентхауза,
събирайте нови колекции, споделете с
приятели и в мрежата новите си търсения
и настроения.
Изкуството
в първия проект, от февруари тази година,
беше колекция живописни творби, характерни
за втората половина на миналия век в
България, сега приобщавам по-широк ареал
от ценностно пространство.Новата
експозиция подбрах от парижки майстори
на литографията – Жорж Папазов, Салвадор
Дали, Макс Ернст, Фрнсис Пикабия, Анри
Матис, Марк Шагал, Фернан Леже, Пабло
Пикасо и Калдер, защото вие заслужавате
този дом.
Слушам двама луди челисти.
Не мога да не го споделя. Няма какво да
се пише. Дрогиран съм със звците им.
Днес отпечатах 28те
платна на изложбата ми. Не ги погледнах.
Така ще се притеснявам до утре. Чакам и
линка към Луксури. Там е премиерата. И
него ще погледна утре.
Миси Мацолие от тези
млади копозитори на съвременна музика,
които предифинират чувствителността
и усещанията ни за съвременния но
класически в същността си звук.
Приветствана от The New
York Times, като един от "композиторите
последователно изобретателни и
изненадващи, работещи в Ню Йорк,"
Missy Mazzoli е американски композитор и
кийбордист, установена в Бруклин, чиито
творби се простират отвъд линията на
класическата музика и инди, с натрапчив
и иновативен звук. Нейната дебютна опера
Song и вдигна високо топката при премиерата
и през 2012, предизвиквайки голям шум и
възторжени отзиви. Нещо повече, нейните
творби са изпълнявани по целия свят от
Ню Йорк Сити Опера до Операта в Сидни.
В момента работи като композитор в
резиденция с Opera Philadelphia and Gotham Chamber
Opera. Чуйте я:
Родом от България,
Добринка Табакова показва удивителен
талант от най-ранна възраст, като спечели
"Jean-Frédéric Perrenoud Prize " в четвъртия Международен музикален конкурс
във Виена, преди да е навършила 14. Тя е
била приветствана от уважавания
композитор Джон Адамс като "изключително
оригинална и рядко срещана." Възпитаник
на Кралския колеж в Лондон, където
получава докторската си степен по
композиция, произведенията на Добринка
Табакова са били описани като"thoughtful
and approachable" от Gramophone Magazine, с звук, който
е едновременно и познат, и нов. Нейният
дебютен албум String Paths е издаден през
2013 г. и получава Grammy Award nomination for “Best
Classical Compendium in 2014.
Стегнете
се!! Няма да пиша само
за талантливи млади жени :)
А
сега сериозно-вижте- всички пробиват
във възрастта, в която у нас, бащите им
щяха да ги натирят cервитьорки
в Планет, за да видят как излиза
хляба. И сетне ни хляб, ни сцена, ами
Терминал 2. Защото в ранна възраст, някой
тъпак им е казал, че за да има пари, трябва
да има кръв, сълзи и сополи. Запишете
си! Младият артист не трябва да мисли
за пари. А да мислиш за пари в България,
е най-жалката идея, която може да ти
хрумне в страна с лошо управление.
И за представянето на
мой ученик в Германия писаха в Ню Йорк
Таймс. Сега си доучва менажмент и финанси,
защото управлението на творчески и
иновативни проекти е част от занаятa
на артиста в 21 век... Всичко по реда си.
Ако сте решили, че ще направите кариера като
бас китарист се откажете. Няма смисъл. Невинното създание, което според вас е
случайно в студиото на Pasteв Ню Йорк, е най-бруталният Ви противник, който
можете да срещнете.Tal Wilkenfeld
Ако си помислите, че
мачът е нагласен се лъжете. Тя е самата невинност, но когато свири и сандалите
и се вълнуват от извайването на фразата. Пробива още като тинейджър и сърфира
по вълната на най-големите китаристи, които сме чували. Обикаля кълбото с
бандите им. Леко на втори план, на пръв поглед. Ето я с Хърби Хенкок, а сетне свири Фокси Лейди на Джими Хендрикс с бандата на Джеф Бек, със солист Били Гибсън от ZZ Top.
Сега, на 30, ми
изглежда малко уморена, но това е когато не е на сцената...
Имах приятелка от Ротердам, вършееше европейската арена с бандата си перкусионисти. Беше на 28.Знаеш ли, каза ми веднаж, от пет години спя по четири часа само. Трябва непрстанно да печеля награди за да имам покани за концерти. Издържам 17 души банда. Разбираш ли?
Това е положението. Така че, ако искате шоуто да продължи, си купете нещо от сайта на нашата малка австралийска приятелка Tal Wilkenfeld, Ето го >
Някой ден всичко е ново
и за пръв път. Правя нова изложба. За
пръв път си купих литографии на световни
майстори. За пръв път правя световна
премиера Там и Тук едновременно. За пръв
път Тук е Там. За пръв път това
не са различни светове, разделени от
бездна предразсъдъци, формирали личността
и националния ни манталитет. За пръв
път.
Прибрах се преди два
часа по криволичещите улици на стар
курорт до морето и внимавах да уцеля
сградата -студен вятър брули, примесен
с влага и дребен дъжд, като в старата
Холандия. Успях от един път. Прибрах се
в новото си студио за пръв път. Климатиците
бяха издути и в коридора бях оставил да
свети. Развих от хартията новите чаши
и чинии. Извадих виното от хубавата
кръгла картонена кутия- не много старо
мерло (няма нужда да е
много старо, букета излиза след третата
година) отворих го с новата
отварачка и запалих свещ, сетне сипах
в две нови чаши. Едната за мен. Другата
е, защото не е хубаво да си пиеш хубавото вино сам.
До изложбата има две
седмици- трябва да отпечатам на тежка
скъпа хартия Turner работите
на Матис, Пикасо, Шагал, Калдер и другите
майстори, както и пейзажите отдивите
Кара Дере и Белите Скали.
Ще ги сложа в кутия – като ръчно правена
книга, в малък номериран и подписан
тираж. Не повече от 50 броя. Дано да
стигнат. Дали ще останат за Ню Йорк? Не
съм ходил в Ню Йорк. И това ще е ново.
В Luxury ще
ги кача през седмицата. Няма да ми е за
пръв път да съм в Кой Кой е. Не е това
важното. Важното е, че разбрах как да
има смисъл за другите това, което ме
вълнува. Може би в това е успеха. Не знам. За пръв
път.
И в най-смелите си мечти не съм си представял, че някой ден ще мога не просто да гледам по музеите, а да включа в свой проект творби на автори катo Салвадор Дали, Макс Ернст, Франсис Пикабия, Марк Шагал, Пикасо, Калдер, Анри Матис, Фернан Леже... А и че ще купя от щатите чак, работа на Жорж Папазов. Ами ето я. После следват Дали и другите.
За пръв път бях в Атина.
Моят приятел Георгиус Прусалис, който
уреди първата ни изложба отвъд желязната
завеса, ни развеждаше из града с моя
учител Любо Прахов. Изложбата вървеше,
бяха я оценили като най-добрата
скулптурна изложба за последните десет
години, от което
преживях културен шок. Аз си знаех,
че обитавам социалното и културно гето
на Европа и исках да си споделям идеите в
свободния (по тоговашните
ми представи) свят. Да
бъда най-добрия, значеше че имам принцпна
грешка. Бяхме се боричкали със службите
7 години (за някаква си
изложба както ми изглежда сега)
и...шок! Извиниха ни се, че репортажът по
телевизията в централните новини щял
да е на второ място, защото пристигнал
външния министър на Англия. Мелина
Меркури, тогава Mинистър
на Културата, искаше да ми купи 4 работи
от изложбата и преживявах челния сблъсък
с представите cи за нормално
и цивилизация. В джоба ми беше поканата
за Залцбургската Академия и Кюнстлерхаус,
имах препоръките и застъпничеството
на великия Карл Прантл, който ме промотирал
като една звезда от Източна Европа и
трябваше да решавам- късам
въжето и съм в орбита, или се прибирам
в кошарката, дундуркана от службите,
бях ги пробил след 7 години приключения...аз
излитам, а в BG
остават семейството, близките....нали
разбирате. Много по-късно разбрах, че
близки са ти тези, които застанат до
тебе защото споделяте общи ценности, а
не тези с които си се родил.
Пролет,
утро, пъшкаме по стълбите към Партенона.
Стълбището качва хълм на първата
площадка, завива вдясно и се устремява
към заветния архитектурен образ, познат
ни от букварчетата и фронтоните на
ренесанса. Площадката опира в обширна
мраморна скала, в която преди хилядолетия
са вкопани стъпала, изтрити вече в
полиран объл улей от стъпките на тези,
които са изкатервали скалата към нещо
по-важно от парадно извисяащия се храм.
И ние последвахме този Път, а не официалния.
Изкатерихме улея и се озовахме върху
заравнена и също полирана от ходене,
голяма над два декара мраморна скала,
надвиснала над обширно равно пространство.
-Това е Агората-
каза Георгиус. А долу е пазара.
-А защо толкова много
хора са се покатервали тука, та са
изоблили и излъскали със стъпките си
скалата?
-Тука са се качвали
като на трибуна тези, които са искали
да споделят идеите си и да спорят с
опонентите, а отдолу посетителите на
пазара са се тълпяли да ги слушат.
И на Шекспир Театъра
е на пазара.
Онемях. От тука бяха
прозряли, и оповестили, и разпространили
визиите и заблудите, които още следваме.
Значи споделянето на възгледи е
фундамента, оформил функциите и
стремежите, които познаваме чрез
визуализациите на материалната ни
среда. Второто, но неотделимо в процеса
формирал цивилизацията ни е, че това е
ставало на мястото за обмен на
материализираните вече ценности-градския
пазар. Тук са се стичали създателите и
на идеи и на стоки за да ги оценяват и
разменят.
Учителят на Сорос, в
речта си пред Дойче Банк, разказва как
един богат атинянин от това време, се
сетил да записва речите на стичащите
се от целия тогавашен свят философи и
организирал скрипторий (първото
издателство за ръчно преписвани книги).
Преписите продавал и разпространявал
така фиксираните в книга тези и идеи.
Появили се събирачите на преписи и
създали библиотеки. ( Столетия
по-късно любимия ми Монтен споделя с
гордост че има над 50 книги, но че му
стигат всъщност 12. Изброява ги.)
Значи на Агората възниква
практиката парите да са маркери за
текущата разменна стойност на ценностите
и знанието.
Функционалната
обвързаност на E-Bay и
Pay Pall следва същия модел.
Европа е
това-
свободен обмен на свободно създавани
и свободно разпространявани и обменяни
ценности.
В края на втората световна война
(в която
дядовците ни с оръжие в ръка се опитваха
да наложат на останалата част от света
възгледите си за цел и смисъл на живота)
в резултат на победата
на англосаксонския модел, се формират
двe глобални
структури- на индустриалците и на
банкерите. Финансистите през 1973,
възползвайки се от шока на петролните
пазари издърпаха черджето на индустриалците,
изкупиха марките на предприемачите и
направиха глобалното село, на което да
продават все по-усложнени от финансовото
инженерство фикции. Възпитаха си
политическо представителство, чиито
професионални администратори
преразпределиха активите на средната
класа и предприемачите върху инертните
но политизирани за целта тълпи. Ефектът
за САЩ е, че държавната администрация
сега управлява почти 50% от БВП, докато
по времето на възникващата Хипи Култура-
1964, Държавната администрация е разпределяла
едва 17%.
Тези практики,
както си знаем, тръгват с това да
вземат от този, който може и да дадат на
този, който не. Практиките
циклично и през контролирани кризи да
се преразпределят активите не е български
патент.
Тръмп обаче
им дръпна черджето. Той яде попарата с
инвестициите си съвпаднали с началото
на глобалната политическа (благозвучно
наречена банкова криза)
и сега има да си връща. Неговия
търговски партньор по продажбите на
имоти Киосаки го е светнал, че истинският
собственик на активите му (чрез
политики и регулации)
е всъщност правителството- не той. Е, няма как
да ги кефи. Сега са на ход предприемачите.
Това ми подсказва избора на Тръмп.
Кой знае? Ние
участваме в избора. За нас той е правилния
отговор на въпроса: какво аз и вие искаме-
Европейски Германия и/или Русия, или
Германска Европа и/или Русия.
