За пръв път.

Някой ден всичко е ново и за пръв път. Правя нова изложба. За пръв път си купих литографии на световни майстори. За пръв път правя световна премиера Там и Тук едновременно. За пръв път Тук е Там. За пръв път това не са различни светове, разделени от бездна предразсъдъци, формирали личността и националния ни манталитет. За пръв път.

Прибрах се преди два часа по криволичещите улици на стар курорт до морето и внимавах да уцеля сградата -студен вятър брули, примесен с влага и дребен дъжд, като в старата Холандия. Успях от един път. Прибрах се в новото си студио за пръв път. Климатиците бяха издути и в коридора бях оставил да свети. Развих от хартията новите чаши и чинии. Извадих виното от хубавата кръгла картонена кутия- не много старо мерло (няма нужда да е много старо, букета излиза след третата година) отворих го с новата отварачка и запалих свещ, сетне сипах в две нови чаши. Едната за мен. Другата е, защото не е хубаво да си пиеш хубавото вино сам.

До изложбата има две седмици- трябва да отпечатам на тежка скъпа хартия Turner работите на Матис, Пикасо, Шагал, Калдер и другите майстори, както и пейзажите от дивите Кара Дере и Белите Скали. Ще ги сложа в кутия – като ръчно правена книга, в малък номериран и подписан тираж. Не повече от 50 броя. Дано да стигнат. Дали ще останат за Ню Йорк? Не съм ходил в Ню Йорк. И това ще е ново.

В Luxury ще ги кача през седмицата. Няма да ми е за пръв път да съм в Кой Кой е. Не е това важното. Важното е, че разбрах как да има смисъл за другите това, което ме вълнува. Може би в това е успеха. Не знам. За пръв път.