За пръв път бях в Атина.
Моят приятел Георгиус Прусалис, който
уреди първата ни изложба отвъд желязната
завеса, ни развеждаше из града с моя
учител Любо Прахов. Изложбата вървеше,
бяха я оценили като най-добрата
скулптурна изложба за последните десет
години, от което
преживях културен шок. Аз си знаех,
че обитавам социалното и културно гето
на Европа и исках да си споделям идеите в
свободния (по тоговашните
ми представи) свят. Да
бъда най-добрия, значеше че имам принцпна
грешка. Бяхме се боричкали със службите
7 години (за някаква си
изложба както ми изглежда сега)
и...шок! Извиниха ни се, че репортажът по
телевизията в централните новини щял
да е на второ място, защото пристигнал
външния министър на Англия. Мелина
Меркури, тогава Mинистър
на Културата, искаше да ми купи 4 работи
от изложбата и преживявах челния сблъсък
с представите cи за нормално
и цивилизация. В джоба ми беше поканата
за Залцбургската Академия и Кюнстлерхаус,
имах препоръките и застъпничеството
на великия Карл Прантл, който ме промотирал
като една звезда от Източна Европа и
трябваше да решавам- късам
въжето и съм в орбита, или се прибирам
в кошарката, дундуркана от службите,
бях ги пробил след 7 години приключения...аз
излитам, а в BG
остават семейството, близките....нали
разбирате. Много по-късно разбрах, че
близки са ти тези, които застанат до
тебе защото споделяте общи ценности, а
не тези с които си се родил.
Пролет,
утро, пъшкаме по стълбите към Партенона.
Стълбището качва хълм на първата
площадка, завива вдясно и се устремява
към заветния архитектурен образ, познат
ни от букварчетата и фронтоните на
ренесанса. Площадката опира в обширна
мраморна скала, в която преди хилядолетия
са вкопани стъпала, изтрити вече в
полиран объл улей от стъпките на тези,
които са изкатервали скалата към нещо
по-важно от парадно извисяащия се храм.
И ние последвахме този Път, а не официалния.
Изкатерихме улея и се озовахме върху
заравнена и също полирана от ходене,
голяма над два декара мраморна скала,
надвиснала над обширно равно пространство.
-Това е Агората-
каза Георгиус. А долу е пазара.
-А защо толкова много
хора са се покатервали тука, та са
изоблили и излъскали със стъпките си
скалата?
-Тука са се качвали
като на трибуна тези, които са искали
да споделят идеите си и да спорят с
опонентите, а отдолу посетителите на
пазара са се тълпяли да ги слушат.
И на Шекспир Театъра
е на пазара.
Онемях. От тука бяха
прозряли, и оповестили, и разпространили
визиите и заблудите, които още следваме.
Значи споделянето на възгледи е
фундамента, оформил функциите и
стремежите, които познаваме чрез
визуализациите на материалната ни
среда. Второто, но неотделимо в процеса
формирал цивилизацията ни е, че това е
ставало на мястото за обмен на
материализираните вече ценности-градския
пазар. Тук са се стичали създателите и
на идеи и на стоки за да ги оценяват и
разменят.
Учителят на Сорос, в
речта си пред Дойче Банк, разказва как
един богат атинянин от това време, се
сетил да записва речите на стичащите
се от целия тогавашен свят философи и
организирал скрипторий (първото
издателство за ръчно преписвани книги).
Преписите продавал и разпространявал
така фиксираните в книга тези и идеи.
Появили се събирачите на преписи и
създали библиотеки. ( Столетия
по-късно любимия ми Монтен споделя с
гордост че има над 50 книги, но че му
стигат всъщност 12. Изброява ги.)
Значи на Агората възниква
практиката парите да са маркери за
текущата разменна стойност на ценностите
и знанието.
Функционалната
обвързаност на E-Bay и
Pay Pall следва същия модел.
Европа е
това-
свободен обмен на свободно създавани
и свободно разпространявани и обменяни
ценности.
В края на втората световна война
(в която
дядовците ни с оръжие в ръка се опитваха
да наложат на останалата част от света
възгледите си за цел и смисъл на живота)
в резултат на победата
на англосаксонския модел, се формират
двe глобални
структури- на индустриалците и на
банкерите. Финансистите през 1973,
възползвайки се от шока на петролните
пазари издърпаха черджето на индустриалците,
изкупиха марките на предприемачите и
направиха глобалното село, на което да
продават все по-усложнени от финансовото
инженерство фикции. Възпитаха си
политическо представителство, чиито
професионални администратори
преразпределиха активите на средната
класа и предприемачите върху инертните
но политизирани за целта тълпи. Ефектът
за САЩ е, че държавната администрация
сега управлява почти 50% от БВП, докато
по времето на възникващата Хипи Култура-
1964, Държавната администрация е разпределяла
едва 17%.
Тези практики,
както си знаем, тръгват с това да
вземат от този, който може и да дадат на
този, който не. Практиките
циклично и през контролирани кризи да
се преразпределят активите не е български
патент.
Тръмп обаче
им дръпна черджето. Той яде попарата с
инвестициите си съвпаднали с началото
на глобалната политическа (благозвучно
наречена банкова криза)
и сега има да си връща. Неговия
търговски партньор по продажбите на
имоти Киосаки го е светнал, че истинският
собственик на активите му (чрез
политики и регулации)
е всъщност правителството- не той. Е, няма как
да ги кефи. Сега са на ход предприемачите.
Това ми подсказва избора на Тръмп.
Кой знае? Ние
участваме в избора. За нас той е правилния
отговор на въпроса: какво аз и вие искаме-
Европейски Германия и/или Русия, или
Германска Европа и/или Русия.
Моят избор е
много прост. Ето го
Няма коментари:
Публикуване на коментар