Как се пише кратка литературна форма

учели, се говори, в Кембридж. Правилата били четири.

Трябва да има:

-нещо възвишено и божественно, защото сме цивилизовани;

-главният герой трябва да бъде благородник, защото сме британци;

-трябва да има някакъв сексуален момент, за да грабне вниманието на редактора;

-и за да бъде интересно и на публиката, трябва да има загадка, по възможност от правно естество.

Най-късият разказ, написан така, гласи:

-Боже мой! Бременна съм, рече графинята. От кого ли?

А сега, едно страхотно изпълнение на Мат Корби.

 .

Artestate традицията в Буркина Фасо

Страхотните традиционни пластики за живеене в Буркина Фасо. Душата на артиста в тези хора е опоетизирала цялостната им жизнена с Rita Willaert.

 

Благодаря на фотографа

Изкуството и домът през погледа на бизнеса

Когато във ВеликоТърновския Университет, чрез книга в номериран тираж от 10 броя за проекта ми Фрактални пейзажи, обхващащ дълъг от 2004 до 2017 период на търсения, представих чрез това, което съм намерил, какво и защо съм търсил. През това бурно и благодатно време в периода 2009-2012 си сътрудничих с „мерцедеса“ на строителните стоманени системи Lindab, като темата беше моя проект за активна къща HiTehHouse. Аз гледах на тях като на партньори и споделих в дълбочина теория структура концептуални проблеми за една цялостна визия. Те се интересуваха от пряко пазарно приложение на идеите ми на българския пазар. Проблемът на нашия пазар е че е пазар на цената. А аз имам нужда от специализиран пазар на марката. Затова и по-нататък продължих сам, изграждайки глобалната си платформа ARTESTATE.

Ето ви и части от описанието, така както е в книгата.

Цялостна визуална среда.

Завръщането на изкуството в дома.

Естествена е необходимостта от актуализиране на наследените от 19 и 20 век стандарти.За да завърна истинското изкуство от галериите в дома, като естествена функционална необходимост, а не като украса, наред с bedroom, bathroom, living room, създадох artroom и проекта го представених във

“Who's Who in Luxury Real Estate” 2016-2017 Edition

и днес е изложен в културния център в град Бяла.

ARTESTATE.

True Art.True Home. Your true Nature.

Творчеството е личностна същност, а не просто целева игра и забавление. Всеки човек е художник, казваше Йозеф Бойс. Идеите и чувствителността са единственният ни истински капитал.

В началото на 20 век, няколко групи художници вдигнаха на гребена на вълната от брутални социални промени, визията си за един модерен, рационален, но духовен свят, в който „Всичко е за Всички“. Bauhaus. De Stiil. Конструктивизмът, от който

и аз тръгнах в ранния си авангард.

И ето, сега живеем в една тотална среда от индустриални структури и продукти,

плод на технологии, с които даже уредите във вашия SmartHome получават и дават непрестанна информация в тоталната информационна мрежа за всеки миг от ежедневието ви.

Изкуството обаче е индивидуален акт и е истинският порив на дълбоката ни същност. Едва от десетина години имаме технологиите, с които можем лично и по свой вкус да трансформираме цялостната си домашна среда в лично изживяване.

За разлика от картината, файлът няма рамка. Рамката е вашето въображение. Ние можем да проектираме артистични образи върху цялостната си жизнена среда и така да персонифицираме индустриалните елементи от които е съставена. С образите и картините, които обичаме, вече е технологично възможно да преосмислим и пресъздадем изцяло и наново непосредственният ни предметен свят- фасадата на жилището ни, стените, настилките, облицовките в банята и кухнята, мебелните плосткости, приборите, съдовете, подовия и стенния текстил, завивките и спалното бельо, дрехите, всички елементи от облеклотo...Вече имаме реална възможност да създадем тази единна и цялостна образност в дома си, която ни харесва и подхраннва същността, характера и базовите ни духовни нагласи. Фрактални импровизации.

Артистични импулси във високотехнологична къща,

експериментирах по времето, когато си партнирах с Lindab Bulgaria. www.lindab.com/bg Проектът беше базиран на техни строителни елементи и конструкции, а трябваше да тръгне

с моята марка HiTechHouse. Предназначен за средната класа, а в Европа това са хората с професиии, го изградих в духа и с директни цитати от модернизма и конструктивизма.

Проектът HiTechHouse бе full design - едноетажна къща от 150-250 м2, с класически конструктивистичен дизайн и e наситена с индивидуален дизайн и съвременно изкуство.

Като коректен човек се позовах на Линдаб не че те са от концептуално значение за проекта ми а защото са били част от пътя. Посочвайки линк към тях разгледах и сайта им където с изненада видях проект в несъмнена концептуална и формална връзка с моя! Моят експеримент беше да облека строителна конструекция в която ползвам техни строителни елементи по мой дизайн и моя търговска марка с живопис. Ето я и нея и приложението и

И сега- след като очевидно идеите ми са си пробили път в един световен бизнес конгломерат как да постъпя?

Линдаб са фирма за стоманени строителни елементи. По времето в което им предложих да ми бъдат подизпълнител не произвеждаха цялостни продукти като къщи - с изключение на едни опити ф Унгария Полша и Румъния- да не говорим за енергоефективните пасивни и автономни . Като строителни компоненти те нямаха огънати греди така че аз си реших проблема с огънатия покрив доста остроумно и с това което вече произвеждаха. Но най-важното е визията подхода и терминологията с които се опитвах да ги приобщя. Техните менажери у нас не бях развойни и дизайнерски експерти- а менажер крайни продажби. Те работеха и мислеха на терена на нашия ограничен и примитивен от концептуална гледна точка пазар..

Извитият покрив ми трябваше и заради естетиката и заради обдухването на сградата. Направих доста симулации на обдухване от типични за района на Варна рози на ветровете.

Та такаааа...ще мисля.

Обява

Виждам в статистиката на блога че е четен най-вече в щатите. Имам нужда от асистент с академичен английски. Ако сте Вие моля да ми се обадите през контактната форма на www.artestate.studio

А сега поздрав за всички които още търкаме жълтите павета! Парчето сякаш е снимано у нас!

В началото на Дългия Път

Много ми харесва началото на пътя. Затова и ще споделя току-що създадените записи в студио PASTE в НюЙорк. Критерият ми за подбор беше да са ги гледали по-малко от сто души. И в НюЙорк дългият път почва с пълвата крачка.

Ето това парче е записано преди 11 часа и са го гледали засега само приятелите им- общо 31 души-

А ето и Роджър Харви с 53 посещения засега.

А ето и едно съвсем класическо звучене с 36 посещения.

А ето ви и Андреас Мое

И накрая изненадата- Карла Бруни в Paste Studios!!! Е това вече е новина...

Хайде колеги! Давайте! Приключението предстои!

Социалистическият реализъм днес

Що е изкуство

изглежда ясно, като всичко, за което не сме се замисляли. Говорено обаче в университет, отстояващ в годините недвусмислената позиция, че изкуството е ИЗОБРАЗИТЕЛНО, е принципен проблем. Самото разбиране за изкуството като изобразително, ни връща в представите за класическо образование от 18-19 век. Тогава, наред с гръцки и латински, се изучава и музикална и визуална грамотност. Причината е проста- не са били открити грамофона и фотоапарата. Така че, ако отидите на разходка и много ви впечатли пейзажа, единственния начин да си запазите спомена и чувството е да си го нарисувате. Също така, любимият си концерт трябва да си го изсвирите на пианото, цигулката или на каквото е. Купувате си книгата с нотите и ...вие сте грамотен и образован европеец- нали?!

Така прочее става известен Бах- органистът в кварталната църква, който го наследил на поста след стотина години, открил сандъка с нотите му и го издал в модните тогава нотни издателства...а пък балетът и операта тръгват като изкуство във времето, когатo новата буржоазна класа е направила вече пачки, но не е още усвоила аристократичното изживяване на пеенето и танцуването- а как да си аристократичен без ТОВА? Така че, станало като във вица, дето лорда преплувал Ламанша. На датата и часа, обявени за спортното постижение, журналистите открили лорда сред разпънати прибори за пикник на самия бряг. Като дошъл часа, лордът погледнал часовника си и казал кротко на секретаря си- Хайде Джеймс!

Това са и причините, поради които в един град, символ на цивилизацията като Париж, в зората на импресионизма, всички парижани са можели да рисуват доста прилично.. И идеята, че светлината е съставна и че в природата всъщност самото виждане и изобразяване, което са учили не е истинското ...затова и цял Париж обсъжда ожесточено експериментите и във физиката, и в рисуването. Това за тях е засягал същината на ПОЗНАВАТЕЛНИЯ процес.

 А въпросът с изобразяването и пресъздаването е решен преди повече от сто и петдесет години с фотоапарата и грамофона.Оттогава насам въпросът не е можеш ли да го нарисуваш- а защо.

  

Така че, ще ви припомня думите на бай Дечко Узунов когото като питали що е Социалистически реализъм, рекъл на студентите си- "Ами това е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят."
 

Е това колеги, с извинение, е изобразително изкуство..само че кому е нужно? В това е и причината българските художници да не могат смислено да обяснят какво и защо правят- концептуално са неграмотни, поради коeто ако и често да са много добре със занаята, не могат да се пласират на европейския пазар. Е, и не харесват и работата с компютри и на английски.

Срамувам се, че ми се налага да коментирам обстоятелствено азбучни истини. Всъщност, вие трябва да се срамувате.

Актове

В еуфорията на отвaрящия се хоризонт към света, след пукването на демокрацията, в кенефа на Националната галерия се изчукаха едни ....абе щом са в галерия какви да са? А щом е националната и под благосклонния поглед на директора и, то са национални артисти...не са някакви така обикновени. И не е било просто акт- а акт на съвременното изкуство.

Един си заковал с гвоздей торбичката...ако схващате...на Червения площад. И понеже го изхвърлиха от там- дойде у нас да ни светне какво е съвременно изкуство. Незабавно, една пък си заши детеродния орган в галерия- и тя артистка. Ами да- артистка е- заши си я в галерия. Ако я беше зашила в съда сигурно щяха да я прогласят за съдия. Знае ли човек?

Един пък си отряза кожата на ...онова...нали се сещате в галерия. Съвременно изкуство е.

Радикални практики било. 

А според мен това е психиатрия.

Отива един куратор в психиатрията и пита лекаря как разбират кой е таман- и кой е издрънчал.

-Ами много просто- отговорил доктора- пълним една вана с вода и слагаме до нея чаена лъжичка и черпак. Който изпразни ваната правилно е нормален.

-Аааа- рекъл куратора- значи ако я изпразни с черпака го пускате психото?

-Не. Прибираме го. Който извади тапата на ваната е в ред.

Вън от съмнение, в пропагандата и рекламата се ползват похвати от инструментариума на артиста.  Това обаче не значи, че социалното е изкуство. Та като видите съвременно изкуство и махнете социалната и политическа компонента, и нещо остане му се порадвайте.. А другото е просто бизнес.