Винаги ходя в чужбина по работа. Никога като
турист. Никога не стъпвам в квартал, в който има графити.
Когато си по работа, някой те чака там. Ти значиш нещо за него. Хлябът му зависи от теб. Ти си част от
Света му. В неговият свят ти си
важна и понякога незаменима част. И така не си в Чужбина. Ти не просто си
в къщи,
трепета на четката ти не просто дава отражение върху тъканта на живота ТАМ, a поривът
ти става част от самия живот – и той има смисъл за тях и за теб.
“Това къща-твойто къща”- ме посрещна на прага на дома си на чист български приятелят ми холандец в Холандия.
И в изкуството е така.
В нашата академия доскоро пътя на изкуството
свършваше около Ван Гог. След това изкуството беше “Земля
в илюминаторе”
и “Падмасковние
вечера”. Краят
на историята беше Ван Гог.
Затова и ще разгледам няколко контрастни истории
от неговия живот,
за да илюстрирам разликата между двата възгледа за живота и нещата. Всички сме
чели,
че е бил луд и че е гонил с бръснач
в ръка колегата си. Какво преживяване нали! Екшън по всички стандарти. Не е
нужно да си художник за да го направиш и ти. У нас туристите правят къде
по-големи дивотии. И тези дивотии продават и вестника- и историите на
изкуството.
А също са ни пълнили главите с това,
че е бил непризнат
гения му- известно е,
че лекарят от болницата в Арл,
който го е лекувал,
е затулял с портрета си,
подарен му от Ван Гог, дупката в мрежата на кокошарника си. Сега виждате, че доктор Гаше е бил по-луд.
Не само той,
а и другите от обществото им в цивилизована Франция са одобрявали
дивашката му постъпка. Те са били туристи в изкуството. Те не са видели
посланието и духът на времето, и предхождащия ги сетивен и културен модел,
обективирани в
нова живописна практика. А може би са ги видели…Затова са го вкарали в
лудницата в Арл. Затова и у нас са убили Сашо Сладура. И не само него. Вижте
драматичната съдба на големите български поети! Смятате ли,
че палачите на Гео
Милев са обърнали внимание на новите езикови конструкции и породената от тях
словесност,
в поемите му за организирания бандитизъм у нас през 1923 година? Очевидно, във
времето си добре са съзнавали стойноста на експеримента и способноста на
резултатите му да променят същността на светоусещането и живота. Разбирали са
и едните- и другите.
Така вече става разбираема- дори и за туриста- следнана
история.
На пленер са двамата- Ван Гог и Сезан. Изследват промените
в светлината през различното време на деня и затова композициите за деня са еднакви, а цветността е друга. Сезан е заможен син на банкер и по това време вече
има славата на ментор с всеотдайността и праволинейността си в каузата на новата цветна живопис.
Та седнали са,
опънали стативите и рисуват. По някое време Ван Гог си слага кафява боя на
палитрата. Сезан не казва нищо. Просто си изважда револвера, слага го
до себе си и продължава да рисува. Правилно- нали! И аз бих го гръмнал за
предателството.
Вижте къде е проблема.
Kогато
рисуваш портрет с молив да речем, това
което всъщност вършиш е да оставяш следи от графита по
грапавата повърхност на хартията. И така, и така, докато предадеш израза и
хванеш характера.
Моят въпрос към вас е- как така казвате, че следи от графит "улавят" характер?
По какво съотношението
на черното и бялото внушават прилика и характер с портретувания от плът и кръв,
а
не от хартия и графит, та му
се възхищавате? Артистът е изградил В ГЛАВАТА ВИ съчетания и съотношения от
петна и материал,
които в съвкупноста си пораждат съпоставимост с друга позната ви група
възприятия,
носещи името на портретувания. Хванал му е характера нали? Хванал ви е нишките на
възприятията.
По сетне чак Салвадор Дали и Луис Бунюел ще манипулират чувствителността и възприятията с бръснача и окото в началото на прочутия си основополагащ филм. Те извеждат Тази Случка с Ван Гог в техника. Ето, в това е
магията. Това е вече ДРУГА история. Как се прави това , надградено
с откритията в техниките на всяко поколение, е същинската история на
изкуството и тя се учи само с четка в ръка, с учител, и в ателие. Това е
постановката в изграждането.
А за туристите са сценките на "изобразяването" и "пресъздаването," с фигурата и
сюжета. Казват му изобразително изкуство. Проходилките на фигурата и
сюжета могат да се разкажат с думи и да се изиграят от всеки. Не е непбхпдимо да познажаш основите на пластичния език. Достатъчно е да се разпознава героя и композицията да илюстрира правилно социалната или идеологическата задача. Този вид "пресъздаване" е историята на изобразитено изкуство от учебниците ни. Изкуствоведът в тях е като гид
на туристи.
“Погледнете наляво! Вижте как
Ван Гог си реже ухото с бръснач”.
“Вижте и сюрреализма през 1929
година! Гледайте сцената с бръснача в Un Chien Andalou
“Колко затрогващо го е казал авторът!Каква душевност! Сюрреализмът!”
“Колко затрогващо го е казал авторът!Каква душевност! Сюрреализмът!”
Благодаря. Няма как хем да е социално- хем да е изкуство. Няма обслужвашо проникновение.
Под булото на фигурата и сюжета, чиято
манифестация наричахме Социалистически Реализъм,
редица български автори продължиха търсенията и откритията във езика
на скулптурата и изкуството. Тази истинска история мисля да
представя в един програмен проект на Скулптурен Парк Варна. За да
илюстрирам безспорния факт,
че една и съща лирика и музика звучат убедително и с - и без сюжетен фон и визуална интерпретация, за да видите че сюжета и музицирането са разични и само асоциативно свързани неща ще
ви пусна няколко различни версии на One Dich на Ramstein.
Ето я същата лирика и същата музика, но без сюжетен фон.
Ако с това съм успял ще направя още една крачка към истината-
нека съпоставим музицирането в портрета при учителя на моя учител Марко Марков
и при Арно Брекер. И двамата са ученици на Бурдел. В съпоставката им ще се
откроят похватите наследени от тяхния
учител по пластичен език.Аз лично не съм на тяхното ниво в портрета, имах собствени изследвания, които
сега учите в Академията и не сколасах за всичко. Знам обаче този
и тези,
които могат по-добре от мен да го направят. Ще се опитам да ви ги представя в
серия изложби.
Най-общо това ще бъде равносметката за последните 50 години Скулптура у нас. Ще видите най-добрите.
Без да ме интересува кой в кой отбор е бил и какви са социално-политическите
етикети на времето,
което те трябваше да преодолеят за да оцеляват като артисти, и в едно
трудно за изкуството време да пре-предадат знанията и техниките и на
изразяването, и на обективирането на възгледи и убеждения чрез занаята на скулптурата.
Защо Весо е тръгнал да представя нещата от
миналото ли? Ако анализа и съпоставката стават едва сега, то кое точно е минало? А и за разлика от вестника и теевизора има вечни стойности, и изследването на начините на визуализация и изразяване, в и чрез пластичен език е тънката нишка на знанието познато ни от пещерата Ласко, която не е
прекъснала за вас благодарение именно на тях. Ако Тънката нишка на цивилизацията прекъсне тук и сега, то децата ви ще отидат ТАМ,
където някой ще ги чака още от Големия Разлом на Фукуяма,
и те ще бъдат част от живота му,
и част от културата му,
и част от възприятията му. А вие ще сте просто група туристи на една забравена
ог живота гара.
И най-накрая, но не по важност. Ако ПРИЛИКАТА беше целта на 20 годишното обучение в изкуство и скулптура- то да
закрием Академията и да си купим 3D скенер и 3D принтер.
А студентите да пратим да берат ягоди в Шотландия. За какво са ни? Чувам че
закриват специалности. Да побързаме-а?