Знанието на гледащия и Знанието на правещия.

Винаги ходя в чужбина по работа. Никога като турист. Никога не стъпвам в квартал, в който има графити.

Когато си по работа, някой те чака там. Ти значиш нещо за него. Хлябът му зависи от теб. Ти си част от Света му. В неговият свят ти си важна и понякога незаменима част. И така не си в Чужбина. Ти не просто си в къщи, трепета на четката ти не просто дава отражение върху тъканта на живота ТАМ, a поривът ти става част от самия живот – и той има смисъл за тях и за теб.

“Това къща-твойто къща”- ме посрещна на прага на дома си на чист български приятелят ми холандец в Холандия.

 

И в изкуството е така.

В нашата академия доскоро пътя на изкуството свършваше около Ван Гог. След това изкуството беше “Земля в илюминаторе” и “Падмасковние вечера”. Краят на историята беше Ван Гог.

Затова и ще разгледам няколко контрастни истории от неговия живот, за да илюстрирам разликата между двата възгледа за живота и нещата. Всички сме чели, че е бил луд и че е гонил с бръснач в ръка колегата си. Какво преживяване нали! Екшън по всички стандарти. Не е нужно да си художник за да го направиш и ти. У нас туристите правят къде по-големи дивотии. И тези дивотии продават и вестника- и историите на изкуството. 

 

А също са ни пълнили главите с това, че е бил непризнат гения му- известно е, че лекарят от болницата в Арл, който го е лекувал, е затулял с портрета си, подарен му от Ван Гог, дупката в мрежата на кокошарника си. Сега виждате, че доктор Гаше е бил по-луд. Не само той, а и другите от обществото им в цивилизована Франция са одобрявали дивашката му постъпка. Те са били туристи в изкуството. Те не са видели посланието и духът на времето, и предхождащия ги  сетивен и културен модел, обективирани в нова живописна практика. А може би са ги видели…Затова са го вкарали в лудницата в Арл. Затова и у нас са убили Сашо Сладура. И не само него. Вижте драматичната съдба на големите български поети! Смятате ли, че палачите на Гео Милев са обърнали внимание на новите езикови конструкции и породената от тях словесност, в поемите му за организирания бандитизъм у нас през 1923 година? Очевидно, във времето си добре са съзнавали стойноста на експеримента и способноста на резултатите му да променят същността на светоусещането и живота. Разбирали са и едните- и другите. 

Така вече става разбираема- дори и за туриста- следнана история.

На пленер са двамата- Ван Гог и Сезан. Изследват промените в светлината през различното време на деня и затова композициите за деня са еднакви, а цветността е друга.  Сезан е заможен син на банкер и по това време вече има славата на ментор с всеотдайността и праволинейността си в каузата на новата цветна живопис. Та седнали са, опънали стативите и рисуват. По някое време Ван Гог си слага кафява боя на палитрата. Сезан не казва нищо. Просто си изважда револвера, слага го до себе си и продължава да рисува. Правилно- нали! И аз бих го гръмнал за предателството.

Вижте къде е проблема. Kогато рисуваш портрет с молив да речем, това което всъщност вършиш е да оставяш следи от графита по грапавата повърхност на хартията. И така, и така, докато предадеш израза и хванеш характера.

Моят въпрос към вас е- как така казвате, че следи от графит "улавят" характер?

По какво съотношението на черното и бялото внушават прилика и характер с портретувания от плът и кръв, а не от хартия и графит, та му се възхищавате? Артистът е изградил В ГЛАВАТА ВИ съчетания и съотношения от петна и материал, които в съвкупноста си пораждат съпоставимост с друга позната ви група възприятия, носещи името на портретувания. Хванал му е характера нали? Хванал ви е нишките на възприятията.

По сетне чак Салвадор Дали и Луис Бунюел ще манипулират чувствителността и възприятията с бръснача и окото в началото на прочутия си основополагащ филм. Те извеждат Тази Случка с Ван Гог в техника. Ето, в това е магията. Това е вече ДРУГА история. Как се прави това , надградено с откритията в техниките на всяко поколение, е същинската история на изкуството и тя се учи само с четка в ръка, с учител, и в ателие. Това е постановката в изграждането. А за туристите са сценките на "изобразяването" и "пресъздаването," с фигурата и сюжета. Казват му изобразително изкуство. Проходилките на фигурата и сюжета могат да се разкажат с думи и да се изиграят от всеки. Не е непбхпдимо да познажаш основите на пластичния език. Достатъчно е да се разпознава героя и композицията да илюстрира правилно социалната или идеологическата задача. Този вид  "пресъздаване" е историята на изобразитено изкуство от учебниците ни. Изкуствоведът в тях е като гид на туристи.

“Погледнете наляво! Вижте как Ван Гог си реже ухото с бръснач”.

“Вижте и сюрреализма през 1929 година! Гледайте сцената с бръснача в Un Chien Andalou
“Колко затрогващо го е казал авторът!Каква душевност! Сюрреализмът!”

Благодаря. Няма как хем да е социално- хем да е изкуство. Няма обслужвашо проникновение.

Под булото на фигурата и сюжета, чиято манифестация наричахме Социалистически Реализъм, редица български автори продължиха търсенията и откритията във езика на скулптурата и изкуството. Тази истинска история мисля да представя в един програмен проект на Скулптурен Парк Варна. За да илюстрирам безспорния факт, че една и съща лирика и музика звучат убедително и с - и без сюжетен фон и визуална интерпретация, за да видите че сюжета и музицирането са разични и само асоциативно свързани неща ще ви пусна няколко различни версии на One Dich на Ramstein.

                                                        One Dich.Ramstein

Ето я същата лирика и същата музика, но без сюжетен фон.

 

Ако с това съм успял ще направя още една крачка към истината- нека съпоставим музицирането в портрета при учителя на моя учител Марко Марков и при Арно Брекер. И двамата са ученици на Бурдел. В съпоставката им ще се откроят похватите наследени от тяхния учител по пластичен език.Аз лично не съм на тяхното ниво в портрета, имах собствени изследвания, които сега учите в Академията и не сколасах за всичко. Знам обаче този и тези, които могат по-добре от мен да го направят. Ще се опитам да ви ги представя в серия изложби.  

Най-общо това ще бъде равносметката за последните 50 години Скулптура у нас. Ще видите най-добрите. Без да ме интересува кой в кой отбор е бил и какви са социално-политическите етикети на времето, което те трябваше да преодолеят за да оцеляват като артисти, и в едно трудно за изкуството време да пре-предадат знанията и техниките и на изразяването, и на обективирането на възгледи и убеждения чрез занаята на скулптурата. 

Защо Весо е тръгнал да представя нещата от миналото ли? Ако анализа и съпоставката стават едва сега, то кое точно е минало? А и за разлика от вестника и теевизора има вечни стойности, и изследването на начините на визуализация и изразяване, в и чрез пластичен език е тънката нишка на знанието познато ни от пещерата Ласко, която не е прекъснала за вас благодарение именно на тях. Ако Тънката нишка на цивилизацията прекъсне тук и сега, то децата ви ще отидат ТАМ, където някой ще ги чака още от Големия Разлом на Фукуяма, и те ще бъдат част от живота му, и част от културата му, и част от възприятията му. А вие ще сте просто група туристи на една забравена ог живота гара.

И най-накрая, но не по важност. Ако ПРИЛИКАТА беше целта на 20 годишното обучение в изкуство и скулптура- то да закрием Академията и да си купим 3D скенер и 3D принтер. А студентите да пратим да берат ягоди в Шотландия. За какво са ни? Чувам че закриват специалности. Да побързаме-а?

А сега за Музата ми, която е По Пътя, a и не мисли да бере ягоди в Шотландия:  

Резонансният Скулптурен Проект на Аврам Фефер

 През 2012 г. Avram Fefer инициира мащабен проект наречен Резонансен Скулптурен Проект, чиято същност е изследването чрез серия от солови музикални взаимодействия с мащабни скулптури --- в клипа ще видите експеримента му с пространствените 3D звукови взаимодействия между звука в солото на саксофон и монументална творба на скулптoра Richard Serra. 

 

Тhe Resonant Sculpture Projecт е дългосрочен международен проект, който представя в галерия Gagosian в Ню Йорк (2014 г.) а също и в Музея Принстън Арт през пролетта на 2015. 

 

Аврам Фефер е роден през 1965 г. и е американски джаз саксофонист, композитор и Band Leader, който в момента пребивава в Ню Йорк. След като прекара десетилетието като солист с няколко различни групи, първите си няколко записа като лидер бяха посочени като сред най-добрите на 2001 г. и най-доброто от 2002 г. в публикации като Down Beat, Cadence, the Village Voice, the Chicago Weekly Standard, and JazzPortugal. Той има четири версии с джаз пианистa Боби Малцина, и е свирил в повечето от големите клубове в Ню Йорк, както и в множество клубове и фестивали в Европа, Африка, Япония и Близкия изток. Неговото трио Eliyahu, с участието на Ерик Ревис, бас и Чад Тейлър на барабани, е издадено от Records през 2011 година

Медитациите на скулптoра Anthony Howe

 Anthony Howe създава най-хипнотизиращите кинетични скулптури в света. Неговите задвижвани от вятъра, извити стоманени конструкции се издигат до 25 фута и са изложени на публични места по целия свят. Починете си от реалността, докато се взирате в тези произведения ...и ако имате парк си ги купете- достъпни са. 
Какво са 50 000$ до 250 000$ за тази магия?

Кой Кой е

в луксозните имоти в света, е издание на Forbes и Luxury Real Estate. 

 

Двете фирми са стари и влиятелни - и двете са създадени в първите години на миналия век – Луксури през 1904 а Форбс през 1907. Пазарът в сайта на „Кой Kой е в Луксозните имоти“ през тази година, надхвърли сто и петдесет милиарда. Български фирми там няма.Това е пазар на марката, а не на цената. Дори взети заедно, Кристи и Сотби са по-малки. И техните поделения за луксозни имоти са представени в Луксури. Светът на Великия Гетсби. 

The Great Gatsby -Young and Beautiful

Защо сме тази сутрин на най-големия пазар на луксозни имоти в света ли? Ами искам да ви представя най-иновативния проект на този пазар в момента. Проектът привлече вниманието и подкрепата на най-голямата медийна група в света, след като получи подкрепата тук! Сега върви добре проекта. Пробивът стана за по-малко от месец. Сега, през март. Това е артпроект. Културата е икономика. Днес икономиката е култура. Обмен и култивиране на ценности.

Основната идея на автора е, че клиентите на луксозни имоти и купувачите на изкуство са едни и същи хора. Нещо повече! Мястото на изкуството е в дома. Няма лукс без култура. Нещо повече- самите стандарти за лукс се формират в процеса на културния обмен.

Повлечени от функционализма на миналия век, ние забравихме, че културата и изкуството са естествена човешка необходимост и се нуждаят от свое обособено пространство - наравно с кухнята, спалнята и килера. Културата не е след хляба. Самият хляб е култура.

Това е основната идея в проекта ми ARTESTATE. Терминът „Artestate” e моят скромен принос в английския. Световната премиера нямаше да се състои без синергията и ентусиазираната подкрепа на Charlotte Guigli, Global Busines Development Manager, a и на изключителната възможност, която ми предостави John Brian Losh, Chairman / Publisher of LUXUREREALESTATE.COM & Who's Who in Luxury Real Estate. 
Вярвам, че ще споделят с мен и вас любимото ми произведение на 

Carl Orff - O Fortuna ~ Carmina Burana

Аз правя Скулптурен Парк Варна. Това е първия проект на фондацията и е началото на дейноста ни. Наложи ми се да избера този подход, защото, както знаем, на изток от Виена няма пазар за скулптура. Да се опитаме да го направим- а?

А докато вие разгеждате творбата ми, аз ще събудя моята Муза с любимата и банда.

U2-Even Better Than The Real Thing 

Визионерът Щокхаузен и светоусещането ни.

Преди споделих с вас неговия Helikopter Qartet.

А ето сега част от друга прочута негова творба.Тези връзки звук-образ формираха светоусещането, което за нас е типично и едва ли не скучно. 

Това обаче е генезиса.

Karlheinz Stockhausen -- FREITAGS-ABSCHIED (WELTRAUM 2/2)

 

小野麗莎 My Boy

В писаницата си Що е Изкуство мисля, че пропуснах може би най-важното. Животът ми показа, че това не ми е голямата сила. Затова подирих подкрепа в един много нежен артист.
Няма да се сетите.

Лиза Оно е родена в Сао Пауло, Бразилия, през 1962 г., но се премества със семейството си в Токио, на 10 годишна възраст. От този момент нататък, тя прекарва половината от всяка година в Япония , а другата половина в Рио де Жанейро , Бразилия .

Въпреки, че живее в Бразилия само за кратко време, тя е превърната в посланик на  бразилската популярна музика  в Япония. Лиза е повлияна от баща си, който е собственик на клуб, а също от  Baden Powell де Акино. Баден Пауъл е един от най-известните  бразилски китаристи и китарни композитори на своето време

Лиза започва да пее и свири на китара на 15-годишна възраст, а дебюта си като професионален Bossa Nova певец прави през 1989 г. Нейният естествен глас, ритмично свирене на китара, и очарователната и усмивка я доведе до голям успех, с който  популяризира Bossa Nova в Япония. Пее с много топ музиканти като Antônio Carlos Jobim и Жоао Донато , и е приета ентусиазирано в Ню Йорк, Бразилия и азиатските страни. През 1999 г. Нейният албум Сънят е продаден в  повече от двеста хиляди копия в Япония, и оттогава тя е с водеща позиция в общността на японските Bossa Nova артисти

Прякото познание

Учих до 36. Бях направил творби, чиято стойност съзнавах и които не можеше да бъдат игнорирани. Имах самочувствието на Майстор. Типичната смелост на неосведомения.

Един ден осъзнах, че ако нещо знам, то е защото някой ми го е казал. Second Hand.

Сривът беше страшен. И до сега с Егото ми се гледаме под вежди от време на време. Страшен двигател е при управление на кризи, но проблемът е, че все посяга за кормилото, иначе дърпа ръчната спирачка- или поне превключва скоростите.

Една година прехвърлях всичко и обмислях нещата, които съм разбрал сам. Получиха се общо 9( девет) изречения. Отдъхнах си. Ползвах повода, че имах приключения с ВИС и отидох в Роженския манастир.Бродех по билата, душата ми се изпълваше и мислех да остана там.

Игуменът беше на моите години, пламенен мъж, с когото се харесахме и той ме канеше да се храня на масата с другите трима-четирима монаси и да си приказваме. За благодарност, една нощ не спах, описах и подвързах на ръка това до което бях стигнал. Подарих му го.

Мина време. Тогава издаваха малко неща, можеше да се проследят и така не пропуснах изданието на Падма Самбхава. Вътре прочетох пет от изреченията, които бях написал. Трескаво прерових и другото излязло на пазара, и в книга на Дънов, намерих две от оставащите четири изречения. По-сетне се оказа, че оставащите две не са ясно формулирани, нямал съм мощ за тях.

Реших поне да не лъжа. Шибана работа. За да не лъжеш, трябва да знаеш истината. Аз не я знам истината. Последното, което оцеля, беше стремежът ми, нещата които говоря, да са проверими и ясно и недвусмислено формулирани. И най-важното...всеки има своите грижи. Ако нещо публикувам или покажа в изложба, то трябва някому, за нещо, да бъде полезно.

Най-честно и затова така просто го казва Солженицин
Не живей в лъжа.
Явно и той е имал проблема.

Що е изкуство?

Изкуството е като кладенец- пише Атанас Далчев в 1936 -Погледнеш и...току виж минали няколко часа...

Духът е Изкуството.

Всичко е ритъм.Всичко e изкуство.

вижте тук

 Изкуството на летенето

Вярвам, че когато надхвърлим прощъпулката на Аза, и изобразяването, и сюжета, и  реалноста на порива стане идентична с потока на случващото се..