Преди, казва моя
приятел професорът по рисуване Владимир
Иванов, художницте бяха добри и
лоши. Сега са известни и неизвестни.
Деймиан Хърст е най-известния и най-скъпо
продавания днес жив художник в света.
Може би, след нашия Christo.
Разликата между двамата е, че Христо е
художник. Може би си мислите, че говорим
за художници. Не. Говорим за технология
ва продажбите, но и това не е съвсем
точно.
Говорим за това
„Кой Кой е в света на изкуството“ в
информационното общество.
Аз се сблъсках
с проблема през далечната 1991 година.
Страхотният, но все още неизвестен ми
художник Недко Буцев беше уредил
представяне на Съвременното Българско
Изкуство в САЩ. Списъкът му беше от 17
души. Изложбата беше в емблематичен
щатски университет. Организатор беше
фондация, която преди това беше представила
в този университет изкуството на Южна
Африка, Аржентина и разбира се Куба. В
Куба хубавата президентка на фондацията,
била състудентка в академията на Хавана
с Недко. И там става с връзки.
В тогавашния ми
дом си приказвахме за организацията по
изложбата, а аз бях силно впечатлен от
факта, че толкова голям шеф като нея,
няма още 30. Ние сме малка фондация
- каза ми тя- нас ни финансира фондация
работеща по континенти. Също
не можех да разбера тъпата, според мен
идея, да се представя национално значима
идея в някакъв си университет. Нищо
не разбираш- поучи
ме Недко. Извън стените на университета
е просто бизнес. Виж- иска инвеститор
в картини да инвестира в някава област
на съвременното изкуство. Обръща се към
съответния агент. Агентът му представя
няколко художници с идеи, представени
в галерията на университета, сходни с
пазарната посока на инвеститора. Избират
си един, слагат го насреща си и заедно
с ПР-агенция
набелязват целевата група клиенти на
картините, които още дори не са в
главата на артиста. Следват няколко
години яка работа по разработване на
пазара, от една страна, а от друга
култивират личността на художника
така, че да бъде носител и образ на
марката.
Той е марката.
B публичното
пространство протичат серия изложби с
бомбастичен успех. Продават всичко.
Всички са спечелили яко, инвеститорът
в картини си е превъртял парите. Даже
са писали в Арт ин Америка!
Нашите
професори знаят езици и почват да набиват
в кратуните на студентите си новата
визия. Нашите
провинциални артисти зарязват собствените
си идеи и започват да копират за да
влязат в час.
Института ни по изкуствознание пренарежда
списъка с български артисти които
съвпадат с новата
тенденция.
Нашите имитатори започват да излизат
по челните места в
нашите класации.
А
през това време Дан Тенев живее мизернo
в Меричлери и пише цифрови редици по
билата на табаните край Димитровград.
Виждат се от сателит работите му.
Потърсете лендарт и ще ви излязат
щатските реакции на Данчовите творби.
Страшен артист! Плаща го с живота си.
И
Недко си плати. Неговата рекламна фирма
обслужваше община Сливен. Работниците
му от първите и години натрупаха 18
години стаж в нея.. Събориха кмета Лечков. Големите се харесват. Лечков работел с Недко. Недко беше
със заем към банка. Жена, деца.
семейство...тука е такa.
Не
знам къде е в момента. Писах му преди на
емайла. Не ми отговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар