Това е компютърна рисунка, на базата на сканирано дребно печатно копие от старо списание Изкуство. На тях бях дал цветен файл на целулоиден носител ( шегувам се-диапозитив "лайка" формат 6х6 см., който ми свиха, пардон, отклониха, от редакцията на списание "Изкуство" през 1986. Беше в обзор на провинциалните художници. Заглавието беше "извънстоличните", но то си е ясно. Провинциални, "несофийски" е териториално, а не ценностно мислене, ако и да има тоя вкус. Какво сиво и лукаво мислене! А работата беше цветна - постарах се чувството в рисунката да е същото, като в деня на откриването. Късно лято, топъл ден, меко слънце, бях останал сам с бутилка червено шампанско, пиех го полека, а не го чупех в плуващи неща.
Наздраве за Водния Змей!
През
1996, в залива на яхтеното пристанище на
Златни Пясъци е този Изплуващ Змей-
закотвени на 5-6 метрова дълбочина червени
греди. Това беше любимо място за
леководолазите- под рибарското селище. Там, край брега, извива и течението.
Драконът беше потопен под вода, отгоре
стърчат само крайчета от четириметровите
греди. Перспективата в плътното
пространство е друга- там светлината
пробива по-бавно и гредите тежко се клатят.
На другата година бях на Процес-Пространство на Митко Грозданов. Винаги ми е харесвало да работя отвъд хоризонта от възприятия и отвреме навреме да донасям нещо оттам.
Затова харесвам анонимността. Като изчезна някъде - и току виж минали десет години.
На снимката се вижда как товарехме лодката с Цецо Кръстев, изкарвахме ги навътре, а сетне ги пускахме по течението. И тази работа, една от чиито варакосани плуващи и отворени за вятъра тръби виждате, изчезна бързо в неизвестното-не както мислех.
Затова харесвам анонимността. Като изчезна някъде - и току виж минали десет години.
На снимката се вижда как товарехме лодката с Цецо Кръстев, изкарвахме ги навътре, а сетне ги пускахме по течението. И тази работа, една от чиито варакосани плуващи и отворени за вятъра тръби виждате, изчезна бързо в неизвестното-не както мислех.
Шест метрова варакосана пластмасова тръба. Долния и край е затапен и натежен за да плува изправена и свободна. Горният край е оставен отворен за да фучи вятъра в него по пътя и.
В картинката в главата ми, която виждате, стотици тръби се носят свободно по крайбрежното течение. Наяве обаче филмът беше друг - пуснахме тръбите в Балчишкия залив и докато се приберем с лодката до брега, три лодки вече наближаваха неуспелите да се разгърнат в течението тръби. Гларусите стремително натовариха всичко и отнесоха плячката. Смешното е, че за художествено произведение се счита специфична вещ, която можеш да заприходиш в музей или галерия.Четири броя позлатени тръби са в балчишката галерия. Тръбите са там.Творбата не е. Творбата се носи потънала в светлина- както се вижда.
Анонимно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар