Културата е констелация от митове, които колективно изживяваме

Нашите базови представи, които за нас са животът, битието и същността ни, изчерпват смисъла си като подминем граничния пункт. Оттам нататък, те от безусловна истина, стават ТЕЗИ, които трябва да се аргументират, а по-сетне неща, които по-разумно е да премълчиш, защото си на територия, в която реалността е визуализация на друга митология.

Знам, че звучи сложно.
Примерите ще опростят картинката:

-Св.св. Кирил и Методий.
Мои приятели в Холандия, издават за тяхни приятели в Холандия, списание за българска култура. Като за начало се сблъскали с трудността да обяснят по разбираем начин, какво точно са направили Светите братя преди 1161 години. Ще ви подскажа - измислили са нов шрифт. Не Times New Roman, а примерно Verdana или Calibri Light...нъл тъй :)

Ето това е проблема. Питали ли сте се? Жокер номер две.
Този шрифт им е трябвал, за да преведат свещеното писание на български.

Предлагам да преведете обикновено техническо експлоатационно описание на български от немски- примерно на уред, според изискването на търговските разпоредби. Условието на задачата е да използвате само български думи- без чуждици. Например "пъхате щепсела в контакта"..Не става- нали? Нямате културната платформа и съпроводените с нея битови навици, които да са породили българска терминология и българските практики, и които да ползвате без замисляне за точен и недвусмислен превод.

И сега основния въпрос-Ако нашата култура към 855 година не е имала съпоставими със староеврейските, гръцките и латински духовни концепции и християнски практики и съпровождащите ги терминологичен и смислов инструментариум- КАК ТОЧНО са превели Светите братя духовната книжнина? Представяте ли си какво му е било на сърце и как е съумял Св. Кирил да обясни на кардиналите в Рим, че българският е равен и съпоставим с латинския? Не просто езика- а българската от това време култура и духовна от това време традиция.

А защо не сте се питали?

-"Бакшишът" Андрешко е създаден като литературен герой по времето на ареста на Ал Капоне и отразява местни данъчни практики и съпровождания с тях сървайвър - но моля да го преведете така, че едно немче* да ви разбере.
*Ням, "немец" е невменяем човек, който не знае български, германец например..

-Мои приятели в началото на демокрацията преведоха Бай Ганю на унгарски. Издадоха го. Пожънаха голям успех и приеха благодарности. Много ги кефело унгарците, че тази силно позитивна и положителна личност, ако да не знае ни език, ни култура, само с единия си предприемачески дух и усет сколасва да направи бизнес в Европа.

Защо ви занимавам. Блогът тръгна на английски. Просто не знам какво е тръгнало.


-

Temple of Light Project

Веселин Димов.Temple of Light Project.  

600Х400 метра. Авиационни прожектори.Ниска купеста облачност.

Правен е за брега на варненското езеро на територията на хеликоптерното летище.Звездица Варна.22.12.2002.

Честита Първа Пролет!

Току що подписах саморъчна декларация, че дарявам двете си оцелели от унищожената ми през 1982 година самостоятелна изложба "Терен и Конструкции" творби

"Почивка"

 и "Трепет"

на "Градска Художествена Галерия Борис Георгиев"- Варна. Директорът Пламена Димитрова ще подготви формулярите за да довършим процедурата. Прегърна ме.

--------

И така- свободен съм от тази предълга сага.

Затягайте коланите!

 www.sculptureparkvarna.com

 

Видима точка отвътре

Не беше трудно да споделя с изначално концептуално нагласените колеги в Холандия, представи и чувствителност като тази, на горната рисунка. Затова и през 1998-99, за мен беше блаженство да работя с вероятно най-добрия рисувач, когoтото съм виждал, камо ли пък работил Hemk van Dalen.

Ние си писахме около година по общата ни идея за съвместна изложба в градската галерия на Дордрехт. Когато пристигнах, два месеца преди изложбата, той ме причака на рейса от България, заведе ме едва влачещ се след толкова път и неспане в ателието си и ме принуди да обсъдим ключовите тези отначало. Три дни неспане на моя немски беше запомнящо се, но си струваше. Инсталацията ни се казваше"Анализ на мисленето и нещата". По-долу ще видите детайли от нея. Целта ни беше да съпоставим базови образи от двете ни цивилизации.. . 

Смисълът на вникването и вчувстването в менталните и емоционални структури на другия, бе да установим това поле на възприятийни модели, където се припокрива културната ни  съобщност и в което импулсите ни за творчество да са общи. Работата тръгна от моя нетактична публична постъпка. На откриване на моя изложба, на пресконференцията, техен изкуствовед ми подаде топkата с въпрос "какво мисля за съвременното изкуство и в частност това в Холандия".Аз отвърнах, че в момента нямам интереси към културата в Европа след девети век.Това го казах в най-стария холандски град, основан през девети век и където е основано първото специализирано издателство за философска литература- някъде през ранния барок Основната маса колеги и зрители ми знаеха работите и посоката още от "Магическо пространство Тангра" и вместо да се засегнат, допуснаха, че имам неща за споделяне. 

Работихме с Хенк ван Дален по темата. Откриването съвпадна с присъствието на голяма група колеги от България. Единственият въпрос, който ми зададоха колегите.bg,  беше откъде съм купил гъвкавите огледала, върху които сме наредили с Хенк 12те тома на увитата в позлатена хартия Енциклопедия от 17 век. Няма да кажа името на колегата. Той поне пита нещо. 

Едва през това лято споделих някои неща, както ги мисля с двама млади колеги от Търново. 

Тогава ми остана малко време и направих при изгрев слънце, на 11 май, този кръг от набити във огледалото на канала 24 медни тръби. Наклонени, тръбата и отраженията и напомнят руни- предкириловата писменност. Холандските колеги не пропуснаха да ме заведат в тяхната готическа катедрала за да се убедя лично, че през 11 век все още има рунически следи и надписи и при тях Беше велико! Показаха ми, че сме били в сродни културни съобщности.

Цветни Водни Змейове

 

Това е компютърна рисунка, на базата на сканирано дребно печатно копие от старо списание Изкуство. На тях бях дал цветен файл на целулоиден носител ( шегувам се-диапозитив "лайка" формат 6х6 см., който ми свиха, пардон, отклониха, от редакцията на списание "Изкуство" през 1986. Беше в обзор на провинциалните художници. Заглавието беше "извънстоличните", но то си е ясно. Провинциални, "несофийски" е териториално, а не ценностно мислене, ако и да има тоя вкус. Какво сиво и лукаво мислене! А работата беше цветна - постарах се чувството в рисунката да е същото, като в деня на откриването. Късно лято, топъл ден, меко слънце, бях останал сам с бутилка червено шампанско, пиех го полека, а не го чупех в плуващи неща.

Наздраве за Водния Змей!

През 1996, в залива на яхтеното пристанище на Златни Пясъци е този Изплуващ Змей- закотвени на 5-6 метрова дълбочина червени греди. Това беше любимо място за леководолазите- под рибарското селище. Там, край брега, извива и течението. Драконът беше потопен под вода, отгоре стърчат само крайчета от четириметровите греди. Перспективата в плътното пространство е друга- там светлината пробива по-бавно и гредите тежко се клатят.

На другата година бях на Процес-Пространство на Митко Грозданов. Винаги ми е харесвало да работя отвъд хоризонта от възприятия и отвреме навреме да донасям нещо оттам.
Затова харесвам анонимността. Като изчезна някъде - и току виж минали десет години.
На снимката се вижда как товарехме лодката с Цецо Кръстев, изкарвахме ги навътре, а сетне ги пускахме по течението. И тази работа, една от чиито варакосани плуващи и отворени за вятъра тръби виждате, изчезна бързо в неизвестното-не както мислех.

 Шест метрова варакосана пластмасова тръба. Долния и край е затапен и натежен за да плува изправена и свободна. Горният край е оставен отворен за да фучи вятъра в него по пътя и.

В картинката в главата ми, която виждате, стотици тръби се носят свободно по крайбрежното течение. Наяве обаче филмът беше друг - пуснахме тръбите в Балчишкия залив и докато се приберем с лодката до брега, три лодки вече наближаваха неуспелите да се разгърнат в течението тръби. Гларусите стремително натовариха всичко и отнесоха плячката. Смешното е, че за художествено произведение се счита специфична вещ, която можеш да заприходиш в музей или галерия.Четири броя позлатени тръби са в балчишката галерия. Тръбите са там.Творбата не е. Творбата се носи потънала в светлина- както се вижда. 

Анонимно.

Milky Way - цветните сънища по Пътя.

Ако събера пари за боядисването на три километра път в бяло, пътят ще изглежда може би така.Това ще бъде нашия творчески Milky Way.

. Бялото сутрин го сънувам доста шарено. Буден, с кафе в ръка..

Пътя край Канала привечер.

Така галерията я виждат гларусите