В
изследването си за Елбетицата, д-р ТачоТанев дава описание на небесните
наблюдения и структури в старобългарския
календар, а с това и на старобългарската
представа за Времето.Тя лежи върху
идеята за взаимодействащи си циклични,
но неравномерно подредени нелинейни
структури.Например, небесния екватор
минава през 28 звезди от 5 и 6 та величина-
като те две по две са срещулежащи, но са
на различни разстояния една до друга.Така
се формират съседни групи от по две или
по три звезди, а взаимодействията им
формират вида и последователността на
един неравноделен ход на ритъма
на събитията и времето. Любопитно
е, че тези звездни двойки са относително
малки звезди- като Слънцето са - и повечето
не могат да бъдат наблюдавани с просто
око.
Представата ни сега и в Европа, е както в класическата физика и е за линейно- постъпателен, равномерен ход на времето. Виждате, че старобългарските представи са по-близо като визия до модерната физика и максимално далеч от балкантуристката етнография на БАН. Вълнуващо изследване по темата четох преди години от Цветан Тодоров. Беше откровение.
.
А сега си представете, че се опитвате да изразите чрез символна геометрична структура две теории- за големия взрив, където от точката на сингулярност възниква една Вселена, а другата е процеса, при който от една клетка, чрез сливане на генетична информация, се поражда живот възхождащ до цялостно осъзнаване на Света.
А сега си представете, че имате хипотезата, че тези два процеса формират взаимодействие с ясно построена структура, която във вътрешен план изразява и Е зараждането на живот чрез Съзнание, а във външен- зараждамето на Вселената. Също така си представете, че докато построявате с линия и пергел, всъщност извършвате и ДВАТА процеса едновременно.... Всяко ваше действие Е самите процеси, което е един процес.... На това лежи ритуала.Обединената представа на тази обща и Eдинна теория за Съзнанието отвътре и отвън е Велика Янтра. В човека тя се асоциира с теменната чакра.
Моля да ми простите, че така налудничаво изглеждат нещата, но това е поради надменното ни отношение към предходните ни култури. Ние сме върха на развитието. Нали? Аз получавах научните списания на САЩ и СССР. В руското Наука и Жизнь имаше статия от екип към Московския Университет- Института по Математика, в което публикуваха тригодишните си изследвания върху геомертичното построение на Велика Янтра и бяха поразени от това, че не са се справили. Нещо повече- те даваха някакво построение, подходящо за практически ритуални нужди, но си казваха чистосърдечно, че то е математически некоректно. А то и не е възможно да бъде- парадигмата в Янтра е друга. „Никога -завършва статията- не бяхме подозирали, чe в дълбока древност е имало толкова дълбоки и сложни пострoения, надхвърлящи възможностите на съвременната наука“.
Аз по това време изследвах геометричните структури на нашите шарки и захапах куката. Това е. След няколко години денонощно чертане направих пирамидата от въздух. Пирамида от въздух е моят прочит на вертикалната Ос.
Слънцестоенето. Силата. Съзнанието.
Тези
неща трябва да се правят, а не да се
говорят. В Ерминиите има изискване,
Зографът да е праведен мъж, който преди
да започне изписването Трябва да пости
една година. Аз постих три-
1986-1989. Възстанових загубените
практики по строеж на Велика Янтра. Обзет от тези настроения и нагласи построих почти безплътната Пирамида от Въздух.
На 21 юни, 1989, по изгрев, в поляната да зала Христо Ботев, София, бях очертал в тревата с бяла мозайка кръг с голям диаметър. Той беше отворен откъм мястото откъдето Слънцето ще влезе към центъра. Бях вписал квадрат в кръга- забих 4 колчета, за всяко от които завързах тънко бяло въже. Въжетата се събираха и свързваха с централното, където ги бях завързал за метереологичен балон. Дължината им беше такава, че като се вдигне балонът да ги опъне за да очертаят четирите ръба на Пирамидата. Положени на земята- от върховете на квадрата- към центъра очертаваха кръст.Бяха по-дълги от проекцията- разбира се и затова ги бях завъртял около колчето в спирала, която се развиваше при вдигането на въжето от центъра. Централното Въже беше Мировата Ос.
Когато Слънцето започна да се показва, аз започнах да пълня балона. с хелий-Helios. Той се вдигна и дошлите за ритуала твърдяха, че са виждали стените на пирамидата като от течно стъкло. Аз бях в центъра и гледах нагоре. Не съм ги видял. Аз изживях друго. Всеки- неговото си. Беше групов медитативен акт... Един от зрителите- доста възрастен познавач на И Дзин (преподавател по-сетне в Нов Български Университет по тази дисциплина) сподели, че е наблюдавал в небето тези движения и структури, които аз на земята съм правил.
В практиките на съвременното изкуство се родеят традиционни и авангардни визии, по начин разширяващ обхвата на възприятията и така на света. Известен е случая от предтурския период в духовната ни култура, когато в килията на исихаста Теодосий Търновски влезли непредпазливо и ненавременно. Видели го издигнат над пода в молитвена поза....може би така?
