По това време студентите на професор Дечко Узунов (около 1975 ) го питали какво е Социалистически реализъм.Това е - рекъл професорът - да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят.
Концептуалният
свят на Джон Кейдж в най-знаковоте му
творби
4.33
и
Конструкция;
...задъханото време на двадесети
век в тази протяжна и изящна звукова
структура на Щокхаузен;
...тази
глътка цивилизация можеше да се сподели
и изживее с перкусионната банда на Добри Палиев в Зала България в София в далечната
1978 година.
Изграждането
на музикална фраза и конструирането на
скулптурна структура и форма са различни
"програми" за визуализация на идеи,
познания и чувствителност.. Това знание,
което го нямаше в нашата Академия, свободно и системно се преподаваше в
Консерваторията от големия български
музикант и композитор професор Добри
Палиев. Учеха здраво теория - алeаторика
и додекафония , а сетне на репетициите
разучаваха похватите и техниките на
формообразуване в най- новите авангардни
произведения от Щатите, Европа и Япония.
Моята Седнала фигура е след това-1979.Нали
не сте си помисляли, че цялостен и зрял
пластичен възглед като в тази ми дебютна
работа може да се случи на гола поляна
и да възникне от самосебе си? Хрумка
някаква, куриоз?
Качествения възглед
трудно може да се формира извън академична
среда.
Аз бях учил системно математика,
музика и моделиране. Е, и физика и леярство
в Техническия университет. При все
това, "Весо беше като черешово топче",
обясни нагледно Митко Трайчeв на млад
колега. Не съм съгласен, но когато Митко
ви каже нещо си го запишете, за да не
забравите.
А
сега за десерт любимата ми творба на Щокхаузен- "Helicopter
String Quartet"
Конференциите са видимата част на уникален и завладяващ проект на финансовото министерство на Люксембург, Делойт-Люксембург и големите холандски издания и артинституции. Люксембург е пъпа на пазара на изкуство в Европа и изгради цялостна инфраструктура, kоятo ми се струва, че ще определи и бъдещето на нашия бранш. Конференциите се провеждат редовно от 2000 година насам.
Преди няколко години ме спира пътна полиция в Провадия с един раздрънкан бус, гледат документите и питат шофьора какво работи.
-Художник съм- призна си.
-Пиша "безработен"- каза полицая. Така е то.
За да бъде пълна диагнозата ще добавя, че безработния беше мой ученик, който две години преди това беше размазал на техен терен младите дизайнери и възпитаници на петдестетте най-добри университета и академии в света на изложението по дизайн в Берлин. Информацията за "Германския Фестивал" в Ню Йорк Таймс, бе илюстрирана с два знакови проекта- на моя човек и на банда берлински архитекти.
Медийната среда, в която промотирам в САЩ в момента! проекта си Скулптурен Парк Варна, можете да усетите 1:1 от статията Шедьоври на Пикасо, Ван Гог и Модилиани намериха място в аферата „Панамски досиета“Картина, реквизирана от нацистите, изплува в 'Мосак Фонсека' www.faktor.bg/
Платна-шедьоври на Пабло Пикасо, Винсент ван Гог, Марк Шагал и Амедео Модиляни се оказаха ключови в аферата. Изплува и името на една от внучките на гениалния испански художник. Документите са от периода между 1977 и 2015 г., но историите на спекулацията с тях започват много по-назад в миналото. Този артаспект на международния скандал остана встрани от интереса на българските медии, но не е за пренебрегване. По простата причина, че най-големите пари изчезват като вода в пясък именно покрай платната на всепризнатите майстори на модернотото изкуство, а тях ги купуват най-богатите сред богатите.Обширни разработки по темата за тайните на пазара на изкуството, осветлени от случая “Мосак Фонсека” , публикуваха британският в. “Гардиън”, италианското списание L'Espresso и ред други издания по света. Ще се спрем само на най-фрапиращите случаи, защото са твърде много. Досиета “Панама”, както ги наричат, извадиха на светло някои неизвестни досега тайни на търговията с произведения на изкуството. Разкритията около офшорката разтърсиха не само световната политика, но и устоите на този гигантски пазар, където “белите си пари за черни дни” инвестира част от световния финансов елит . През миналата година например пазарът на изкуството е регистрирал “скромния” оборот от 63.8 милиарда долара, сочи доклад на Art Market Report. Около половината от сделките са частни според същия източник. Другата половина се извършват чрез търгове, които осигуряват по-голяма прозрачност на продажните цени, но обикновено позволяват играчите да останат в сянка. Поверителността на бизнес сделките, която е напълно легална и допустима, за да се избегне нежелана публичност на купувачи и продавачи, обаче се използва, за да се укриват данъци и за пране на пари, тъй като произведенията на изкуството са леснопреносими и могат да достигнат много високи цени, констатира “Гардиън”. Един пазар, останал на сянка в продължение на десетки години, чийто котировки на борсата стигат до звездите. Разкритията касаят цели династии от търговци на произведения на изкуството, реквизирани от нацистите безценни картини, като намесват дори една внучка на испанския гений Пабло Пикасо, чиято творба от серията Les Femmes d'Alger - Жените на Алжир По-точно версията “О” през миналата година стана най-скъпо продадената на търг картина, пише L'Espresso. Става въпрос за прочутата серия от 15 произведения, които Пикасо създава между 1945 и началото на 1955 г. Те са замесени в няколко сделки, за които съшо ще разкажем. Тъй като цените на произведенията на модерното изкуство са се увеличили драстично, сделките са най-често “на тъмно” чрез използването на офшорни компании, манипулирани търгове и частни продажби. Сегашните разкрития осветляват зависимостите и динамиката на търговията с изкуството, която се преплита с офшорните финанси, констатира италианското издание. Най-смайваща е историята с произведението на един прочут днес художник, чиято картина е реквизирана от нацистите, а за нея от 70 години се водят съдебни битки. Разкритията от скандала “Мосак Фонсека” вероятно ще наклонят везните на Темида. Амедео Модиляни, художникът от Ливорно, починал на 36-годишна възраст през 1920 г., след окаян живот сред бохемата на Париж, никога не би могъл да си представи, че името му, както и това на неговата картина “Седящ мъж с бастун”, ще бъдат замесени в афера, в която се върти бизнес с произведения на изкуството за суми с неизброими нули отзад.
Разкритията на германския вестник “Зюддойче Цайтунг” и Международната коалиция на разследващите журналисти (ICIJ) около регистрираната в Панама офшорка “Мосак Фонсека” се оказват най-голямото за всички времена изтичане на информация, касаещо пазара на изкуството, който върти почти на тъмно, или поне под много дебела сянка, обороти за милиарди долари
Преди, казва моя
приятел професорът по рисуване Владимир
Иванов, художницте бяхадобри и
лоши. Сега са известни и неизвестни.
Деймиан Хърст е най-известния и най-скъпо
продавания днес жив художник в света.
Може би, след нашия Christo.
Разликата между двамата е, че Христо е
художник. Може би си мислите, че говорим
за художници. Не. Говорим за технология
ва продажбите, но и това не е съвсем
точно.
Говорим за това
„Кой Кой е в света на изкуството“ в
информационното общество.
Аз се сблъсках
с проблема през далечната 1991 година.
Страхотният, но все още неизвестен ми
художник Недко Буцев беше уредил
представяне на Съвременното Българско
Изкуство в САЩ. Списъкът му беше от 17
души. Изложбата беше в емблематичен
щатски университет. Организатор беше
фондация, която преди това беше представила
в този университет изкуството на Южна
Африка, Аржентина и разбира се Куба. В
Куба хубавата президентка на фондацията,
била състудентка в академията на Хавана
с Недко. И там става с връзки.
В тогавашния ми
дом си приказвахме за организацията по
изложбата, а аз бях силно впечатлен от
факта, че толкова голям шеф като нея,
няма още 30. Ние сме малка фондация
- каза ми тя- нас ни финансира фондация
работеща по континенти. Също
не можех да разбера тъпата, според мен
идея, да се представя национално значима
идея в някакъв си университет. Нищо
не разбираш- поучи
ме Недко. Извън стените на университета
е просто бизнес. Виж- иска инвеститор
в картини да инвестира в някава област
на съвременното изкуство. Обръща се към
съответния агент. Агентът му представя
няколко художници с идеи, представени
в галерията на университета, сходни с
пазарната посока на инвеститора. Избират
си един, слагат го насреща си и заедно
с ПР-агенция
набелязват целевата група клиенти на
картините, които още дори не са в
главата на артиста. Следват няколко
години яка работа по разработване на
пазара, от една страна, а от друга
култивират личността на художника
така, че да бъде носител и образ на
марката.
Той е марката.B публичното
пространство протичат серия изложби с
бомбастичен успех. Продават всичко.
Всички са спечелили яко, инвеститорът
в картини си е превъртял парите. Даже
са писали в Арт ин Америка!
Нашите
професори знаят езици и почват да набиват
в кратуните на студентите си новата
визия. Нашите
провинциални артисти зарязват собствените
си идеи и започват да копират за да
влязат в час.
Института ни по изкуствознание пренарежда
списъка с български артисти които
съвпадат с новата
тенденция.
Нашите имитатори започват да излизат
по челните места в
нашите класации.
А
през това време Дан Тенев живее мизернo
в Меричлери и пише цифрови редици по
билата на табаните край Димитровград.
Виждат се от сателит работите му.
Потърсете лендарт и ще ви излязат
щатските реакции на Данчовите творби.
Страшен артист! Плаща го с живота си.
И
Недко си плати. Неговата рекламна фирма
обслужваше община Сливен. Работниците
му от първите и години натрупаха 18
години стаж в нея.. Събориха кмета Лечков. Големите се харесват. Лечков работел с Недко. Недко беше
със заем към банка. Жена, деца.
семейство...тука е такa.
Не
знам къде е в момента. Писах му преди на
емайла. Не ми отговори.
