Blackbird.

Не бях виждал такъв дух след Джими Хендрикс.

Live Bedroom Recording

Именно! Добре сте прочели- На живо от спалнята.

Мечтата ми е осъществена. Bedroom. Artroom.Основната идея в моя Artestate Project, ако не сте забравили беше, че поради функционализма на двадесети век, стандартите за жилище предвиждат обособено пространство за всяка основна функция- спалня, баня, кухня, всекидневна и т.н. Няма обаче Artroom. Няма място за изкуство.То е в галериите.Не е в дома.

Ето- по същото време, по което писах и публикувах в онлайн изданието на Forbes&LuxuryRealEstate- Who's Who in Luxury Real Estate, в мрежата е избуял творческият свят на една уникална малтийско-австралийска артистка-Tash Sultana. Това е. Дядо и и подарил китара като била на 3 години. Оттогава свири всеки ден. Свири на всичко. В дома си. В спалнята- виждате я как изглежда пространството и. Отраснала със съвременните технологии, тя си записва сама всички инструменти и ефекти в песните си и оттам директно изстрелва музиката си в мрежата. Няма студиа, няма посредници, няма величия по трасето, които да извлекат всичко, омотавайки го в адвокатски схеми и брутален менажмент захранващ Системата с идеите им...не е индустрия при Таш Султана. Чисто изкуство- директно до вас. Мечтата ми се сбъдна.

 

Естественно след взрива в мрежата, тръгва и световното турне. 

Баща и напуска работа за да и помага.Така се прави. 

Записва и при любимото ми музикално издателсво Paste Studios в Ню Йорк. 

Сега вече може...Но най-ми харесва атмосферата в тях.

Творчество от този калибър предполага широк интелектуален и емоционален хоризонт. Имайки предвид това, че е едва на двадесет, водещия в местно мелбълнско радио я пита зa емоционалния и живот. 
-Аз ходех с бръсната глава до тринадесет годишна възраст и носех момчешки дрехи. И сега често го правя. Не виждам защо човек трябва да се асоциира с анатомията си.  
-Хората трябва не да бъдат зависими един от друг а да са в синергия-пояснява своя предишна връзка.

Ето затова завършвам със SYNERGY. Tash Sultana!

 Моите хора са вече тук и направо се вдигат в орбита- така че, духайте го педали!

Мисловни Конструкции.

В изследването си за Елбетицата, д-р ТачоТанев дава описание на небесните наблюдения и структури в старобългарския календар, а с това и на старобългарската представа за Времето.Тя лежи върху идеята за взаимодействащи си циклични, но неравномерно подредени нелинейни структури.Например, небесния екватор минава през 28 звезди от 5 и 6 та величина- като те две по две са срещулежащи, но са на различни разстояния една до друга.Така се формират съседни групи от по две или по три звезди, а взаимодействията им формират вида и последователността на един неравноделен ход на ритъма на събитията и времето. Любопитно е, че тези звездни двойки са относително малки звезди- като Слънцето са - и повечето не могат да бъдат наблюдавани с просто око.

Представата ни сега и в Европа, е както в класическата физика и е за линейно- постъпателен, равномерен ход на времето. Виждате, че старобългарските представи са по-близо като визия до модерната физика и максимално далеч от балкантуристката етнография на БАН. Вълнуващо изследване по темата четох преди години от Цветан Тодоров. Беше откровение.
.
А сега си представете, че се опитвате да изразите чрез символна геометрична структура две теории- за големия взрив, където от точката на сингулярност възниква една Вселена, а другата е процеса, при който от една клетка, чрез сливане на генетична информация, се поражда живот възхождащ до цялостно осъзнаване на Света.

А сега си представете, че имате хипотезата, че тези два процеса формират взаимодействие с ясно построена структура, която във вътрешен план изразява и Е зараждането на живот чрез Съзнание, а във външен- зараждамето на Вселената. Също така си представете, че докато построявате с линия и пергел, всъщност извършвате и ДВАТА процеса едновременно.... Всяко ваше действие Е самите процеси, което е един процес.... На това лежи ритуала.Обединената представа на тази обща и Eдинна теория за Съзнанието отвътре и отвън е Велика Янтра. В човека тя се асоциира с теменната чакра.

Моля да ми простите, че така налудничаво изглеждат нещата, но това е поради надменното ни отношение към предходните ни култури. Ние сме върха на развитието. Нали? Аз получавах научните списания на САЩ и СССР. В руското Наука и Жизнь имаше статия от екип към Московския Университет- Института по Математика, в което публикуваха тригодишните си изследвания върху геомертичното построение на Велика Янтра и бяха поразени от това, че не са се справили. Нещо повече- те даваха някакво построение, подходящо за практически ритуални нужди, но си казваха чистосърдечно, че то е математически некоректно. А то и не е възможно да бъде- парадигмата в Янтра е друга. „Никога -завършва статията- не бяхме подозирали, чe в дълбока древност е имало толкова дълбоки и сложни пострoения, надхвърлящи възможностите на съвременната наука“.

Аз по това време изследвах геометричните структури на нашите шарки и захапах куката. Това е. След няколко години денонощно чертане направих пирамидата от въздух. Пирамида от въздух е моят прочит на вертикалната Ос.

Слънцестоенето. Силата. Съзнанието.

Тези неща трябва да се правят, а не да се говорят. В Ерминиите има изискване, Зографът да е праведен мъж, който преди да започне изписването Трябва да пости една година. Аз постих три- 1986-1989. Възстанових загубените практики по строеж на Велика Янтра. Обзет от тези настроения и нагласи построих почти безплътната Пирамида от Въздух.

На 21 юни, 1989, по изгрев, в поляната да зала Христо Ботев, София, бях очертал в тревата с бяла мозайка кръг с голям диаметър. Той беше отворен откъм мястото откъдето Слънцето ще влезе към центъра. Бях вписал квадрат в кръга- забих 4 колчета, за всяко от които завързах тънко бяло въже. Въжетата се събираха и свързваха с централното, където ги бях завързал за метереологичен балон. Дължината им беше такава, че като се вдигне балонът да ги опъне за да очертаят четирите ръба на Пирамидата. Положени на земята- от върховете на квадрата- към центъра очертаваха кръст.Бяха по-дълги от проекцията- разбира се и затова ги бях завъртял около колчето в спирала, която се развиваше при вдигането на въжето от центъра. Централното Въже беше Мировата Ос.

Когато Слънцето започна да се показва, аз започнах да пълня балона. с хелий-Helios. Той се вдигна и дошлите за ритуала твърдяха, че са виждали стените на пирамидата като от течно стъкло. Аз бях в центъра и гледах нагоре. Не съм ги видял. Аз изживях друго. Всеки- неговото си. Беше групов медитативен акт... Един от зрителите- доста възрастен познавач на И Дзин (преподавател по-сетне в Нов Български Университет по тази дисциплина) сподели, че е наблюдавал в небето тези движения и структури, които аз на земята съм правил.

В практиките на съвременното изкуство се родеят традиционни и авангардни визии, по начин разширяващ обхвата на възприятията и така на света. Известен е случая от предтурския период в духовната ни култура, когато в килията на исихаста Теодосий Търновски влезли непредпазливо и ненавременно. Видели го издигнат над пода в молитвена поза....може би така?

Храм от Светлина.

Обичам класическият, български начин на живот- градска къща с дюкян и жилищен етаж, съчетана със стопанство и лятна къща нейде в пустошта, където са стадата и земледелието. Сегашната несъзнавана версия на модела - апартамент в центъра, вила край морето, не ми хересва и предпочитам голяма сграда в близко село, който имот да отговаря на тибетското правило за отшелническа обител- нито много далеч, нито много близо до града.Това е ателие все пак.

На южният вход на Варна, откъм Бургас е Харамията, на 8-9 километра от центъра. Там СБХ имахме леярна с голям двор, където си правех конструкциите. Пътят минаваше покрай езерото, сетне през горите и село Звездица. Харесваше ми. И така, един ден се оказах пред вратата на кмета. Почуках и влязох.

-Добър ден.

-По какъв въпрос?

-Аз съм скулптор. Откъм източния край на Звездица има голяма, хубава поляна, между гората и селото. Искам да си купя три декара и да си построя ателие.

-Ние даваме шестотин квадрата на две семейства- ти искаш сам три декара.

-Разгледах селото. Видях, че нямате паметник на загиналите във войните.

-Ела в понеделник.

Отидох.

-По плана за демографската структура и социалното развитие, имаме норматив за 3% интелeктуалци. Ние сме шестотин души. Така че ми водиш двадесет души художници, членове на творческия ви съюз. Аз ще отцепя от поляната парцели за една улица. Ще бъде улицата на художниците.

На улицата на художниците, в дома ми, с Цецо Кръстев и Владо Иванов, десет години по-късно създадохме Клуб ВарТна.

От спалнята ми на тавана има гледка над поляната и горите към езерото и града. Нощем, сиянието от светлините прави видим смога над града, като таван е, и по него се плъзга светло петно от лъча на прожектор. Години го гледах, докато се реша да довърша визията в Храм от Светлина.

Porsche Design Tower Miami

Това е вила в Малокай на остров Мауи. Цената и е $7 025 063. Много такива има. Една от друга по-примамливи. 

Новината обаче за мен е:

The development team of Porsche Design Tower Miami celebrated the brokers who have been instrumental in launching Porsche Design’s first foray into residential real estate.

Оставям ви да гледате. Вчера си купих колело и отивам да го пробвам.

Купонът продължава

У нас винаги, когато направя нещо смислено – следва ситуация, в която накъдето се обърна има само зъби.Така изглежда успехът. Винаги съм имал подкрепа отвън. Винаги атаки у нас. Така погледнато- кои са моите хора?

 Ще ви издам една тайна- тоталитаризмът не е държавно устройство- а манталитет. Драмата у нас е, че на момчетата и момичетата, които сега градят съвременна България много им личи, че във времето в което е трябвало да четат книги, да ходят по концерти и да следят темпа на времето в световните списания за наука, изкуство и култура, е трябвало да оцеляват на улицата. И така, за наслада на родителите и приятелите си са станали дребни провинциални схемаджии. Или си търсят добър господар. Затова учат езици. Да имат кинти за деня. Целта.

Робът се стреми към свобода.

Свободният – към съвършенство.

В това вярват предците ни. Аз също.

Спокойно- купонът си върви.

Miami Jazz

Филмите на фотографите си приличат по похват, защото ползват едни и същи техники и приоми. При все това, някои от тях, гледани на голям екран, имат неотразимото въздействие на пространството в картината. Ето този е такъв. Вижте го тук

Тези хватки ги правят и в поръчковите си клипове - но при все това, така се формира чувствителност към модната кинематографичност. И я ползват да ни ловят за нечий бизнес.

И накрая- не пропускайте вашият личен джаз фестивал в Маями! Сега набира скорост!

Ето..вече имате домейн и сайт за онлайн купона си. Засега го знаем само аз и вие :)

Шегувам се.

Но ако продължите рано или късно ще изглежда така! 

Не се шегувам!