Оттатък реката

Пуша на моста над реката. Изморих се днес- ще станат към 15 км. Отвъд водата, на поляната, два красиви коня са в пролетно настроение. Много е хубаво- просто и естествено. Така цъфтят и растенията- цветовете които невинно обчаме са половите органи на цветята.

Знаем го. Не сме го осъзнавали.

И изкуството по нашите земи е така непосредствено и очарователно. Много ми харесва, че такива хубави рисунки са по съдове за ежедневна употреба.

Не ги смущават и откровенно еднополови сцени- като тази. Рисунката е изпълнена с ентусиазъм и четката върви леко и уверено.

Искренно и неподправено, две средновековни дами ползват уреди и аксесоари за да изразят нежността си. Между самураите е било практика.

А тази сцена на Йоко Оно и Джон Ленън не ми е харесвала никога. Анди Уорхъл ли е в средата? Не ми се рови в нета по темата. Не знам защо ми стои педалско, извратено и неискренно. Много харесвам облаче Йоко Оно- беше страхотна на Биеналето във Венеция.

Трябва да тръгвам. Чакат ме още няколко километра пеш из ливадите.

На пазара

Моят проект ARTESTATE от десетина дни е на пазара. Пазарът на който съм, обхваща кълбото и се променя непрестанно. При все това има параметри- днес в 9.23, неделя, Март, той е ....не мога да го прочета- цифрата е EUR 1 144 195 815 023. Моят принос е един милион. Капка в морето...

Агенциите са 176 480, от тях в моята мрежа са 128. ARTESTATE CLUB. Обаче пък са страхотни- всичко което сте сънували като места по кълбото- Мауи, Карибите, Нова Зеландия, Майами, Вашингтон, Ню Йорк...Калифорния, Сао Паоло и Мексико, Сидней Непал, Буенос Айрес, Копа Кабана...остров Мавриций, Малайзия...събрал съм само черешките от тортата.

Добро утро! Прегледах си пощата и отивам да пия кафе. Отиването е 5 км. За един час ще го взема. Тренирам внимателно.Взирам се в себе си, защото не знам кое как е сега... Като се върна ще цепя дърва- вместо фитнес. Няма ми я лодката, така че гребането ми липсва.

Бях 7 години на дюшеци. Считано от статията в Ню Йорк Таймс за моя ученик. Победих. Знаете ли как изглежда победата? На където се обърнеш само руини. Всички други са по гръб. Ти си станал, а не би трябвало...Това беше най-бруталното обучение което съм минавал.

Пресякох долината за малко над час, но на моста над реката пуших и гледах. Кална пролетна река. Не е пълноводна като друга година. Виждал съм я в силата и, когато поема в мътни кални потоци цялата низина. Подминавам площада в добро темпо и местното нелегално такси ми подвиква. На пазара е...

В кафето за награда си поръчвам лате. Е, не е като в Лидо ди Жезоло до Венеция, но пък собственичката се върти около мене като пергел. Тя е студентка в Медицинския Университет във Варна, което веднага като седна на масата ми ми обясни...не я бях канил...вън от съмнение, следващото и място ще е на коляното ми.

Възрастна женa притеснено и злобно ме поглежда иззад бара- явно майка и. Веднага е преценила че не съм стока!..Ами да, не съм на 30, косата ми е бяла, а не руса и не съм дошъл с бял мерцедес, а пеш. И тя не става за Саския, ако да е едричка и то единственно защото виждам, че на мястото на либидото ми се е появило чувство за хумор- а това вече е притеснително.

Отне ми здраве и боготство

със своето пиратство.

Сега кат мижатурка жмиш.

Така пише средновековния поет по темата.

Рембранд и Саския 1635 г.

Но съм на пазара на плътта, както си представят светския живот тук. Музата ми ще се забавлява със случката, тя знае какво е светски живот, а мен ме тегли ателието.

Първата ми работа в това ателие е от 2007. Казва се ОЛТАР и е нарисувана по стената и тавана със светлината на три яки прожектора. „Класическа работа“- беше казал Руен.

Само на Руен съм я пращал. Той беше започнал да пише книга за мен и затова я споделих. Отнесе го течението обаче. Момичето му беше подкарало oкеанските острови, както ми обясни на чаша водка в кафето на Съюза. Подводна фотография може би!?..и той не е могъл да го понесе. Кой знае?

Morning Mood

Утрото е като от детска книжка- обаждат се самотни петли, птиците са стаили дъх в очакване на изгрева. Нощната влага е обвила избилите ранни треви, светлината се просмуква в тях и поляната изглежда почти прозрачна. Слънцето надзърна от любимото си място и като видя, че всички го чакаме, доби кураж и поруменяло се показа. След малко ще огрее и долния край на долината, където е стегнат между реката и баира малък провинциален град.

Пия кафе на прозореца. След малко сядам на компютъра. Не знам от къде да започна. Музата ми си откри нов начин да я мисля непрестанно- сега има да качва нововъзникнал житейски баир. Така че да я насърчим с една утринна песен.

Диви патици

Въздухът е просмукан с нощна горска влага и мъждивата светлина от лампите на далечните къщи отвъд долината едва си проправя път до мен. В тежката миризма на мокра шума се чуват приглушените ритмични позиви на водача на ятото. Вслушвам се в подредения мах на крилете им. Звучи като тласъците на гребци в дълга тежка лодка. Летят в концентриран унес.

Иде пролет.

Звукът вече заглъхваше далеч зад дърветата, когато се обади телефона. Писмо от Мауи

Улулици

Липсват ми улулиците. Малко след това време на годината, майка им ги кандърдисваше да се хвърлят с главата надалу от покрива, което щеше да е и първият им полет. Покривът ми е достатъчно висок и имаха време да се окопитят и кацнат на някое от дърветата. С това урокът беше сършил. Не съвсем, защото следваше прибиране в гнедото- на собствен ход трябваше да качат тежките си детски задници от клона до дупката в сачака- и от там до гнездото. Гнездото беше над спалнята ми. Аз имам камина в спалнята, а не плазма. По тази причина, ако трябва да снесеш и да отгледаш малки на топло и безопасно място- край комина над спалнята ми в моето ателие, беше най добрата възможност в местността. Освен това опитът им беше показал, че не им ям мишките в двора. Аз и вашите не ям- вегетарианец съм.

Jazz Broker's Open

Пуша пред кафето, в което пиша. Уж е селско кафе, а млякото е от кутия, а не от крава. Модерна работа. Отсреща от полицията излезе човек с пушка. Аз пушка нямам. Имам компютър и интернет. Излезе точно когато обмислях първото изречение. Първите няколко. 

Довечера трябва да съм на едно джаз парти. Във Washington, DC. Колежката ме кани на своя Jazz Broker's Open Харесал им е проекта ми ARTESTATE.

От първата ми изложба още, изкуството и имотите са свързани за мен. Много просто- продадох си апартамента и така финансирах Терен и Конструкции. Сетне, както знаете, ми я унищожиха. Аз го бях предвидил и бях в Унгария. Излязох на дюшеци- както пише Марио Пузо. И така периодично досега...но пък днес ви пиша...Тука е Така.

ИлианЛалев пък има школа по бокс. Недко Буцев – рекламна агенция. Владо Иванов е професор и счита, че е художник. Да. В свободното си време. Иначе е преподавател. Това е друга професия.

Аз ги слях в едно, защото живота е цялостен и това как, къде и с кого живееш е част от творчеството ти. Художник е възглед, а не професия. И ако някой е наистина художник, успява да повдигне завесата. Следите от повдигането и е акта на изкуството. И след като надзърнеш нищо никога повече не е същото.

Christo

След половинчасово мотане по улиците, стигам до ъгъла на Bismarckstraße, където ме теглят две хубави неща- малко италианско кафене, опряно в хубав, неголям магазин за картини. Докато си седя на масичката с капучиното, поглеждам към витрината. Рамки, дигитални творби и дигитални тиражирани копия на модни автори.. и ооо!?...литографии на Christo! Представяш ли си! И не са скъпи- колко са 2-3 000 евро за такава творба? В квартален магазин за картини!?

Така се почна. Наложи се да си преподреждам не само представите за това как стават нещата, но и програмата за оценка на реалността.

В писмото до мой приятел Жан Клод пишеше, че когато от Париж пристигнали в Ню Йорк, ги посрещнали проблеми и мащаби, за чието съществуване дори не подозирали....и продължава 11 страници по-нататък- Христо не работи със спонсори и с галерии. Той финансира сам проектите си.

Схванахте ли идеята?Christo е марка! Гучи. Долче и Габана. Мерцедес. В това кафе на Bismarckstraße получих първия конкретен отговор и хванах края на кълбото. Уча се от майстор!

Пратили едно момче да интервюира Христо Явашев.

-Защо- рекло му то- не идвате в България?

-Аз имам 10 000 клиента по света, с някои от тях сме приятели, но нямам нито един клиент в България. При кого и защо да дойда?

Отговорът явно не устройвал редакцията и момчето продължило да досажда.

-Виж- казал му Кристо- аз правя 18 000 долара на ден.На теб ти отделих два часа.

Не ходете в Берлин и избягвайте кафенетата и магазините за картини. Опасността да се сблъскате с реалността е значителна! Стойте си в ателието, вдъхновявайте се, четете списания за изкуство, станете даже Master of Art! Чакайте с въжделение галериста, куратора и критика, които ще ви разберат. И продадат!!!И тогава...о тогава няма как да не дойде чичо от Америка. И някой ден ще сте в топ 10 по продажби като Деймиан Хърст. Само че няма да сте марка. Няма да сте свободен майстор. Ще бъдете стоката на някого. И филмът с любовта към изкуството ще е свършил.