Li Jinghu. Escape (My Family History)

Колко са 8500 евро за апартамент в Слънчев бряг? Купувате го и сте инвеститор, уважаван човек, създаващ работни места и сте с добра позиция за временно пребиваващ, а после и с българско гражданство, нормално преселил се в Европа човек. И най-важното- не сте бежанец. То и бежанецът ги дава тези пари, но по каналджии, така че ако ви харесват приключенията, пробвайте. Баща ми едно време пробва и си отнесе 12 години ефективно. Сега най-много да те върнат в Турция. Поне това са моите асоциации от творбата на Li Jinghu. Както разбрахте аз съм наследствено обременен.

Колегата Li Jinghu също има проблеми с родовата памет, но тя е от провиция Гуандун в Южен Китай. Роден е там през 1972 година и е завършил Департамента по изящни изкуства в Южен Китай Normal University, Гуанджоу. Ли в момента живее и работи в Dongguan, Китай.

Творбата му  Escape (My Family History) e поетично-заредена, а в минималистичния си  подход Li Jinghu е повлиян от личния си опит на живеещите и работещи в град Dongguan - област, която се превърна в основен производствен център в делтата на Перлената река. Колегата използва в творчеството си  материали "Произведено в Китай", за да отрази съвременната социално-политическа, икономическа и културна реалност в Китай.  Работата на Ли се характеризира със своята проста и сдържана концепция и представлява директен цитат от реалността, което в случая е с мощно емоционално въздействие и е със специфична социална дълбочина.

Тази скулптурна творба, представена от скулптурната фондация Кас, у нас няма да бъде прочетена като изкуство. С някои уговорки биха му дали пари за материали, нo по-скоро ще вземат за спонсор доставчика на мрежи и лампи за да мине без пари, а на спонсора ще уредят нещо пак без пари за компенсация, а и за да има схема. А Кос продават тази работа с недвусмислено въздействие и тя е несъмнен принос в пластичния и емоционален език на съвременната скулптура и изкуство.

Предлагам да си вземем един художник бежанец от Азия и да върнем вместо него един наш чиновник с азиатско мислене, с леко нарушение на Дъблинските правила за емигрантите. Ще си платим на когото трябва

Британската скулптурна фондация CASS, представена от Christie's

В момента Кристис представя селекция от седемнадесет великолепни мащабни скулптури в партньорство с  Cass Sculpture Foundation. Кас е основана през 1992 г. от Уилфред и Жанет Cass, които са и сега активни основатели и попечители. Въпреки, че Cass действа като платформа за продажба, всички постъпления отиват директно за поддържка на артисти, експозиции и нови комисии.

През последните 23 години, фондация CASS е работила с някои от най-влиятелните скулптурни артисти в света. Включително: Anthony Caro, Thomas Heatherwick, Eduardo Paolozzi, Laure Prouvost, Mark Quinn, Eva Rothschild, и много други.

Във фондация CASS назнават периодично експертна комисия, която да следи постиженията на млади скулптори, с което се превръщат в катализатор и ключов момент в кариерата на тези творци.Така фондация CASS и създава възможност, и се ангажира с нововъзникващите творби на редица артисти, в най-вълнуващото време от тяхното развитие.

Всяка продажба която правят от фондацията, допринася за мисията на CASS: да подкрепи и даде възможност за творчество в областта на изкуството. Като организация с идеална цел, постъпленията от всички продажби се инвестират директно обратно в артисти и нови комисии.

Кураторския екип може да предложи експертни съвети относно подбора и експонирането на закупените скулптури.

Топ 10 и вилата на Тръмп

The Top Ten contemporary sculptures & Donald Trump's Greenwich villa.

Maurizio Cattelan, (21 September 1960, Padua, Italy) с неговата творба Him, (2001) продадена от Кристи за $17 189 000 показа, че съвременен артист може да продава на цените на големите майстори от миналия век. Хрумката му представя Хитлер като коленичило и молещо се седем годишно момче и е кой знае защо наричана скулптура. Бях ви казал, че нещо за да е изкуство, трябва да е в галерия. Иначе си е като всичко останало, понякога умно и съществено за живота, а понякога просто хрумка. Когато обаче носи пари е проект. Кристи не си играят.

С тази цена Маурицио Кателан отвя доминиращия по обем на продажбите Джеф Кунс, който пък между лятото 2015 и сегашното- 2016, с продажбата на 116 творби превъртя повече от 58.5 милиона долара по търговете, което е повече от годишния оборот на съвременното изкуство във Франция.

Jeff Koons, the most expensive living artist in the world! От началото на статистиката на пазара на съвременното изкуство преди 10 години, само Джеф Кунс е успял да победи американската улична арт-легенда Жан-Мишел Баския в годишните класации на Съвременното изкуство. С едно изключение (продажбата на една картина Петър Доиг през 2009 г.), годишните съвременни статистики на изкуството (за художници, родени след 1945 г.) се държат от Кунс или Баския, година след година. А скулптура от Кунс дори бие най-добрата продажба Баския.

Другите в десятката по продажби са – четвърта в класацията е творбата Untitled (L.A.) (1991) на Felix GONZALEZ-TORRES с цена $7 669 000, следват няколко продажби пак на Джеф Кунс, осми е Richard PRINCE, с цена от $2 741 000, за Anyone Can Find Me, (1989-1990) и най-накрая десети Robert GOBER, с $2 285 000, за Untitled, всичките оттъргувани в Christie's New York.

Художник между тези артисти вън от съмнение е AI Weiwei, с два милиона петстотин и седемнадесет хиляди долара и затова е чак девети по постигната цена - но и тя разбира се е постигната в Кристи. (AI Weiwei $2517000 Map of China (2009) 2016-05-11 Christie's New York)

 А аз с моя Artestate си вися на един милион долара вече шести месец без клиент, ако да съм се качил по-високо от Кристи. Това е положението-не съм си довършил проекта. А за това, че се налага, можете лесно да видите като разгледате вилата на Тръмп. Вода, парк...няма изкуство обаче, освен тук там за декорация. Aко изключим малката театрална зала, не е Artestate домът, а и в случая явно не е до пари потребноста от изкуство като част от дома. Знам че звучи нахално. Няма лукс без култура.Културата формира ценностите, които искат да натрупат в сейфове.Но да не забравяме, че и на Хемингуей в бащината къща тоалетната е била на двора.

43 години скулптурни експозиции на Парк Авеню в Ню Йорк

Създадени през далечната 1972 година, временните експозиции на скулптура по Парк Авеню в Ню Йорк са уникална възможност за срещи с актуалните автори и произведения на изкуството. Изложенията са организирани и представени от две партниращи си организации- Скулптурния комитет на Фонда за Скулптура и Програмата на Паркове&Отдих на кметството на Ню Йорк. Изложенията са под егидата на двете организации, в сътрудничество с избраните артисти, техните галерии и/или други организации, свързани c изкуствата. Изложбите са обикновено с времетраене 2-4 месеца. Скулптурaтата може да бъде инсталирана в подходите на моловете или в двата края на всеки мол, а в зависимост от сезонните насаждения и конкретните произведения, поставянето на скулптура също може да бъде разрешено в рамките на цветни лехи, с одобрение от фонда за Park Avenue. Моля, имайте предвид, че зрителите не са насърчавани да ходят по моловете и скулптурите са виждат и разглеждат от улицата, от пешеходни пътеки и тротоари, така че художниците трябва да приемат тази гледна точка и да го имат предвид, когато планират поставянето на тяхното произведение. Инсталациите могат да бъдат предложени за моловете на север от Grand Central, от 46-ата улица до 96-та улица; обаче повечето проекти са организирани между 50-и 57-ата улици, тъй като тези места са търговски, а не жилищни и са в зелена паркова среда. Има бетонни саксии (които могат да бъдат преместени в някои случаи), както и живи плетове, декоративни дървета, сред които са вентилационните отвори на метрото.

Тези творби са сред големия поток от туристи и пазаруващи, и разбира се се продават. Цените варират според автора и галерията, която го предтсатавя, но за стотина хиляди долара можете да си купите прилична творба на известен артист. Обичайно експозициите са организирани от галерии и фондации, но и самостоятелни артисти биха могли да се представят, като кандидатстват за наградата от 10 000 долара на името на дългогодишния куратор на тази арт зона. През 2012 беше чествана четиридесет годишнината на тези изложения по Парк Авеню.

Нашият Кристо ползва тази добре смазана машина за да предствави творбата си в Централ Парк, което му даде повод да разходи кмета Руди Джулиани с Майбаха си.

В последните години бяха представени знаменити автори като-

2015 Santiago Calatrava.July - November 2015

2014 Ewerdt Hilgemann, Moments in a Stream. August – early November, 2014

Alice Aycock, Park Avenue Paper Chase. March – July, 2014

2013 Albert Paley, July – November, 2013 .Alexandre Arrechea March – June, 2013

"С поглед нагоре", на Том Фридман е висока 33,3 фута. Тази създадена от неръждаема стомана скулптура може да се види на Парк Авеню (в 53-та улица) през средата на юли 2016 г. Изложбата е представена от галерия Лихтинг Августин, Ню Йорк и галерия Стивън Фридман, Лондон, заедно със Скулптурния Фонд за Парк Авеню в синергия с Консултативния комитет за Програмата за Изкуство на Ню Йоркските паркове.

Night Presence IV на Louise Nevelson е единствената постоянно монтирана творба на Парк Авеню (в 93-та улица). По Програмата за опазване на Общоградските Паметници, наскоро реставрираха тази емблематична фигура.

Комитетът по Скулптура (Sculpture Advisory Comittee) е ръководен от Чарлз Бергман,(Ескуайър), а сред членовете му са емблематични имена като Линда Блумбърг, Самуел Сакс II, Ричард Олдънбърг, Роналд Спенсър, (Ескуайър).

Park Avenue не винаги е бил най-престижния адрес, който е днес. В действителност, влакове са фучали нагоре-надолу по булеварда на нивото на улицата преди 1900 г. Преминаването от парно на електрическо задвижване, е направило възможно скърцането и свиренето на релсите да бъде преместено под земята и широките медиани в центъра (сега наричани моловете) да са създадени над тях. С течение на годините, ширината на моловете е намалена, за да поместят повече ленти за градското движение.

Ранните фотографии показват трева и прости насаждения. През 1950 г. г-жа Алберт D. Ласкер, ранен привърженик на градското разкрасяване, у нас помпозно му викат естетизация на градската среда, започнала засаждането на бегонии, лалета и цъфтящи дървета в някои от моловете, за да докаже на града, че растенията могат да оцелеят сред целия трафик и замърсяването. Тя по-късно е успяла да убеди департамента на Ню Йоркските паркове, да поемe отговорност за тяхното текущо засаждане и поддръжка.

През 1970 г. отдел паркове наема ландшафт архитекта Клара Кофи за редизайн на моловете. Тя отстранява оградите и високи живи плетове, допълва съществуващите дървета и със затревени и залесени зони в края на всеки мол.

Към 1980 г., поддържащите моловете изпаднали в сериозни трудности. Градът вече не бил в състояние да продължи поддържането им без подкрепа от общността. Ronald D. Spencer, а след това и президента на Карнеги Хил са обмислили договореност за поддръжката между сградите на север от 86-а улица, при което те биха заедно допринaсяли с определена сума за Park Avenue, за да има кой да плати годишните разходи по засаждането и поддръжка на моловете.

Това е накратко историята. 

Цени и аукциони.

Най -високата начална цена, на текущи аукциони, през август 2016, е на Джорджо ди Кирико, творбата му e от 1968 година I GRANDI ARCHEOLOGI. Тя не е голяма-175 x 113.5 x 101 cm. от бронз е и я продава Giorgio de Chirico foundation and and foundry. Цената е един милион евро.  Като я продадат, ще ви кажа и докъде е стигнало наддаването. 

Много ми харесва мнението на продавача-вижте го: Very rare never been on Auction. Piece Unique. certificated and archieved at GIORGIO DE CHIRICO FOUNDATION. Very interesting Price....факт е, че е много интересна цената- затова и публикувам творбата.

А иначе цените в момента са нормални- вижте двама случайно подбрани автори Johann Eyfells- с творбата Seven Cubes от 1980 година пак е от бронз и е 30.48 x 30.48 x 30.48 cm. Стартовата цена е 100 000 долара.

а другият автор, който ви избрах, е Ewerdt Higemann от Швейцария. И неговата творба Imploded Pyramid е за 100 000, но евро. Е, по-голяма e, за открито пространство, a и е 300 x 150 x 150 cm. Скулптурата е създадена през 2000 г. в галерия на Roland Aphold по повод изложбата му.

В Ню Йорк, през 2014 и под егидата на Фонда за скулптура към Ню Йоркските паркове, авторът представя серия от седем монументални скулптури по Парк Авеню. Сeга скулптурата му стои в Базел. При продажба в чужбина, доставката, митниците и ДДС се поемат от продавача. Сегашната цена на галерията е 120 000 евро.

Основният извод е, че ако искате да изкарате един милион евро от скулптура, трябва да сте я направили най-късно през средата на миналия век. Сега вече знаем номера!

Анди Уорхъл. Електрически стол.

Ескимосите имат 72 думи означаващи различните състояния на водата. Ние имаме по-малко вода, пара, лед, сняг, суграшица, градушка, мъгла... в нашите условия това е достатъчно. Превод обаче, на най-обикновен ескимоски разказ ще ни затрудни.Нямаме съпоствим възприятиен опит и свързаната с него лексика.

Тибетците имат 17 думи за различните състояния на ума. Ще ви издам тайната, как нашите преводачи се справят -превеждат от английски! Хипотезата, при така пре-предадената информация е, че вие имате сходни възприятия с англичанина. Твърдението е, че това синьо, което е в главата ви, е същото cиньо, което е в главата на англичанина, което вън от съмнение е имал предвид тибетският лама, даващ конкретни и специфични насоки с текста си, на конкретни ученици, при конкретни практики, примерно в 15 век. Мога да твърдя обаче, че синьото, което никога не сте виждали, е по-синьо от това, което едва ли ще видите.

Има неща в текстовете, които са прости и разбираеми.Тибетският учител по медитация ще ви провери и ще ви каже каква е базовата ви умствена нагласа- конкретно или абстрактно интерпретиране на възникващата в ума ви чрез възприятията реалност. Едно и също събитие, при абстрактни интерпретационни нагласи ще виждате като светлини и същото събитие бихте видяли като сцени и герои от културната ви група. Забележете разликата- вие в даден етап от медитацията ще виждате или светлини, или сцена, като реалността около нас. За да не се объркате -ощипете се и си пипнете компютъра например. Да да сега! Спокойно, всичко е наред, вие не висите в една бездна от съзнателни енергии, а си седите на компютъра.Това е вашата конкретна реалност. А друг медитатор ще я вижда като светлинни полета във взаимодействие. По темата с директното виждане и прякото познание си припомнете Кастанеда, ако друго не се сещате.

Човек вижда това което знае. Така че, докато сте си папали попарката, са ви качили и правилния софтуер. С него визуализирате по същия начин и същия свят като мама. Не е смешно.

Защо ви занимавам ли? Много просто- чудя се как да ви покажа една серия отпечатъци на Анди Уорхъл от драматичната му тема Електрически стол. Купете си ги- мисля че още ги има в Саачи.

Каква културна ситуация трябва да надмогнем.

На международните изложби, ние с колегите (от Германия например) преодоляваме едно и също жури, плащаме едни и същи такси за участие, a сетне сме на съседни щандове. Това са приликите. Разликата е, че имаме различни стартови позиции, формирани от обществата ни- доколкото тази дума е подходяща за българското. 

Проблемът е в стандарта. Ценителят и купувачът на изкуство от изложенията, обичайно са от средната класа- хората с професии в демократично общество. Като професионалисти, те ценят професионализма. На тях им се заплаща за професионално ниво, и те плащат за ниво  и качество. Нормално.

Без тази широка обществена база, с подpазбиращи се споделени ценности, няма и не може да има обмен на идеи и ценности- казват му пазар.(Запишете си да знаете :)

Бюджетът ми за организация на експозицията на най-големите съвременни български автори е 100 000 евро- и 100 000 евро за онлайн реклама.Това е таванът у нас. За германците това е пода. Проектчето на магистър по изкуствата на Академията в Хамбург, например, е също 100 000 евро. Те почват с това, за което аз се боря сега с цялата колегия зад гърба си. А иначе и колите ни са същите, a и цените на стоките в Кауфланд. Само че, те имат общество зад гърба си. Демократично бих допълнил. Свободният обмен на ценности е основата на това обществото. 

При месечен доход под 3000 евро, вие не можете да участвате в обмена на това ниво, на което са идеите и споделимите ценности, а с това и благата на цивилизацията. Можете само да го гледате по телевизията. Това ви е участието. 

А  децата ви, които издържате за да учат изкуство ще се конкурират с това. 
А защо си мислите, че професорите ще им кажат? Те, ако се справяха, щяха ли да си сменят професията на свободни артисти и да стават преподаватели?

Ще ви го кажа с други думи- продукта и услугите, които вие създавате, не струват 3000 евро на месец и затова не можете да ги размените. Приличното ниво на средната (за България) класа, е 1000 евро на месец. На общинските служители в културния сектор заплатите са може би 500 евро? С толкова пари, максимума който можете да си позволите, са билети от 5-10 евро за концерт. И какъв хонорар ще платите на артиста с тези така спечелени пари? Представяте ли си ТОЗИ артист, какъв достъп до европейския обмен на ценности има с неговите 300 евро на месец заплата, с изстрадани пари, при това субсидирани от бюджета и без които следват кофите с боклука? При доход под 1000 евро на месец, в Европа, не могат да бъдат формирани и да функционират институтите на демократичното общество, а с тях и да се породи и осъществи този творчески обмен, който ни вълнува.

По-нататък бих продължил с практики, които са като вицове. Представяте ли си как изглежда НПОто на застаряващи читалищни деятелки? Шегувам се? Не казвам, че са излишни или правени без любов. Те имат своята публика. Да де, ама те са писали през последните 25 години и бюджетите за култура в местната община и така са формирали базовата културна ситуация. Парите са предимно за поддръжка на сгради и заплати. Артистите са на ентусиазъм. Нямам предвид бюджетниците- изпълнители. Не ви казвам, че това са недостойни хора, или че са неподготвени и недобронамерени. Де да беше така! На техния житейски хоризонт, нашите професионални норми просто не съществуват. Не ми вярвате, знам- преувеличавам. А да сте чули за българско изкуство, представено на международно арт-изложение от бюджетна галерия? Нямам предвид политическите изяви на Външно Министерство, където изложбата е част от протокола и фон на коктейла, при подписване на договорите :) Това е, което трябва да надмогнем сега. Защото Този, дето дава дарбите, не ви гледа гражданството по паспорт.

Културните проекти на това потребителско ниво, са като Проекта Азис. Поетичният образ, който певецът Васко въплащава е циганин-педераст. Социален проект, в духа на евроинтеграцията. Пазарно ориентиран e, проектът е точна оценка на пазара на масови ценности и затова е успешен, а от професионална гледна точка е безупречен, евала на Киро! (Продуцентът). Върха на шоуто беше, когато искаше да го представи в Зала България. Директорът на зала България си подаде оставката заради нахалството. Колега, не е нахалство. Това е оценка на реалността. Това е най-успешния музикален проект у нас. Наградите Грами са за най-много продадени плочи, а не за това което вие и аз смятаме за музика. Да ни е честито!

А сега да се стягаме за работа. Изложбите и успехът по световната арена предстоят. Просто ще стане по друг начин. Както досега.