Магическо Пространство Тангра

Е ясно дифиниран образен свят, в чиято непреодолима безкрайност се състоят и всички реални, ще рече умопостижими неща. Старата парадигма днес ни се явява в терминологията на нашето време.Ето я:

Четиримерна сфера е образ, който възниква от представата за две взаимопроникващи се тримерни, в които обаче всяка точка от едната, се докосва до всяка точка от другата.

А сега дишайте, както казва моята Муза.

В анализите на Велика Янтра стигнах до основателното предположение, че потоците от събития се състоят в сключените пространства между додекаедър и икосаедър, като всеки връх от единия, се докосва до всеки връх от другия. Вижда се веднага, че взаимодействието е асиметрично, така както пет триъгълника си взаимодействат с четири. Некомпенсираните потоци са женската доминираща и вероятно самодостатъчна Сила.

Математически апарат, с който може да се опише това усредняващо се пораждащо пространство – сключение между четири и пет-мерно пространство, няма. Образите обаче, възникващи от текста, могат едва ли не да се пипнат.Тези образи са рисунките, които обичам.

Ето тези образи, отвъд сетивата и обектите, отвъд умопостижимото, е полето Тангра.

Усетихте го-нали!

Вижте как в образа на Змея тази реалност диша.
Това е песен, записана от Райко Жинзифов, в края на 19 век, в Македонско.

Образът на Змея.

Малка мома метяла двора. По някое време майка и притеснена излязла да я потърси.
И като вдигнала взор...

...мегю два облака, златен се гайтан виеше.

А ето ви и образа на Ламята.
Крали Марко влачи в пустата дървото на знанието- дървото със златните ябълки.

И върху му се спусна тъмна мъгла, и изсред нея огън префърцува!

Представяте ли си Сътворенето на Вселената възникваща в пораждащото сключение между Змея и Ламята? Стивън Хокинг- Нали!

Черен квадрат- Бял квадрат, Видимо- Невидимо

Моята ArtBook Черен квадрат- Бял квадрат, Видимо- Невидимо, 1987-1995 година, бях споделял само с няколко души. Нямаше смисъл. А и обичам анонимноста. Има по-дълбоко и непосредствено общуване, в което поезията и реалноста се сливат. Това е което обичам.

Споделих я миналата година с Краси Русев, защото изследваше този вид артистична дейност в България, а преди преврата, с моята тогавашна банда 10 художници от Варна, бяхме създали книги от този жанр, в малък тираж, не повече от 15 бройки. За представянето в Университета в Търново, особено заради включената вътре рисунка Невидим Квадрат в Невидимо поле трябваше да му дам концептуалната основа. Вместо това, стана едно zадъхано общуване, притеснено от срокове и обстоятелства, в което аз успях в последния момент, пътувайки с Биомет за Варна, по пътя да му пратя нещо, което под напора на спотаената страст беше излязло вече от условноста на описанието и ТОВА ОБЩУВАНЕ е словесната рисунка, написана с Lenovo 350A, изпратена в 4.25, която ще видите по-долу и която заедно с книгата ми, Краси на другия ден представи на форума си в Университета на 16 ноемврир вторник...

Не се обади до петък.Притеснявах се и не звъних.Разболяли го. Възпитаниците на Ленинградския Университет били брутални в отпора си, в залата било лудница. Имало обаче и съвременно мислещи професори, които застанали до него. Нямаш представа Весо какво е да се работи така! Нямал съм бил...

В изложбата за съвремената рисунка в галерия Райко Алексиев, с куратор един много млад колега, моята ArtBook беше показана най-сетне, придружена от словесната ми рисунка-ето я. Правописът и пунктуацията са запазени така както са.

„,

1."Черен квадрат-Бял квадрат, Видимо-Невидимо" е книга, в която по прост начин е описана една цялостна визия. Вярвам,. че работата на художника е да разшири хоризонта на ваъзприятия чрез вжедневната си практика. По тĥази пътека, отделните крачки са свързани, затова и накратко ги припомням.

2.В първата ми изложба- "Терен и Конструкции," основните ми търсения се виждат още от заглавието.

Докато инсталирах творбите, с изненада установих, че те имат "внущение" и "присъствие",  нещо, което беше отвъд  тогавашния ми познавателен опит. 

 Присъствието, въздействието на творбата бе проблем отвъд формалните търсения и експерименти. Осъзнах, че "магията"е в моделирането на Процес, а не просто моделиране на Форма и нейното ситуиране.

Последва "единството" между среда и конструкция на Воден змей.Осъзнах също, че в акта на творчество, отношвнията  среда-конструкция се обективират в и чрез човека и неговото възприятие и потенциал."Присъствието" на материалния обект няма материален носител, или поне не в рамките на нашия сетивен модел.Нашата култура описва един вече съществуващ свят. Магичвската го създава.

Възприятие и практики от такъв тип на нас, българите не ни са чужди, на тях лежи свветогледа и обредността , те са"другата парадигма" на старата ни култура. Тя, както знаем, се основава на триадата Небе-Човек-Земя, триада, в която се състояват тъмнотп и светлото, а не простото и безлично Субект-Обект.

Сходен е познавателния проблем и в авангардната физика- ние не знаем какво се случва с наблюдавания обект, ако не е ""наблюдаван", има ли го въобще...

Търсех Отговор успоредно и в публикациите на Сцентифик Американ и в записките на Съма Цзиен...и разбира се в алтернативните познавателни практики съпътствали  Хипи движението.

3.Всяко нещо има форма; и материалния обект, и въздействието му имат форма, по нея ги познаваме.

 Скулптурната форма на "Дионисоево колело" е сложна крива повърхност, получена чрез обтягане на тънка кожа върху дървена геометрична конструкция.

Формата и следва естественно тенденциите  на вътрешната структура. Творбата обективира мисловна конструкция с ритуално  значение. Така, "Дионисиево колело" е израз на ясни светогледни търсения.

То им придава форма и чрез нея могат да бъдат усетени и изживяни. 4.Считах, че ние изследваме и изживяваме постановката на древната си култура сега и през призмата на сегашните възприятия, и убеждения и с това тя е актуална, тя се състоява "днес"

В тази концептуална атмосфера възникна и "Магическо пространствоТангра." Затворих прозорците на галерията с черно фолио и разделих Света на "вътре" и "вън", на микрокосмос и макрокосмос. Пробих дупка  на фолиото така, че външнния свят се проектираше вътре и аз боравех в тези два.  наслагващи се образа. През пространството на галерията се плъзгаше слънчвв лъч, усещаше се как залата е "окачена" на него и се върти със Земята в безграничното. От Слънцето, светлината пътуваше  8 минути докато внесе образите в моето пространство. Може.би всяка мисъл и чувство се проектираха навън. Светът се състяваше в и чрез човека. Магическо пространство.

 5.Последваха  години, в които изучавах ИДзин и построенията на Велика Янтра. 

Значимата работа от това време е "Пирамида от въздух."Тя беше висока 45 метра, състоеше се от четири въжета, очертаващи ръбовете и. Основата и беше вписана в окръжност, очертана с бяла мозайка, та като порасне тревата  "кръгът визуално да изчезне, но да е там". Вдигнах пирамидата  с хелиев балон при изгрева на слънцето на 21 юни 1989 г.,  на поляната до зала Хр. Ботев. При тези размери, ръбовте едва се виждаха, но зрителите твърдяха, че са видели!  стените на пирамидата като от стъкло,  станаха и други екстатични неща.








Веселин Димов.Невидим квадрат в Невидимо поле.Рисунка.Няма материал.1995

Книгата ми обобщава част от този дотогавашвн опит. Тя обхваща етапите след  "края на абстрактното"  на Малевич. Тръгвайки от съвсем материалните, хартия и акварел на "Черен квадрат в бяло поле" през видимото и невидимото до последната страница,  "Невидим квадрат в невидимо поле." 

Очевидно е, че и полето и квадрата са " "невидими", те  нямат материален носител, рисунка всъщнпст НЯМА, тя възниква в Ума, точно както и предходните "материални" рисунки.

Светът Е в Ума. Той Е Света.

Няколко години преди това денонощно  чертаех пространствени  структури и построения на Велика Янтра.Вълнуващо изживяване са мисловните модели като този на четиримерна сфера- представете си две сфери които проникват една в друга, като всяка точка от едната се допира до всяка точка от другата. Светът описван чрез шарките на традиционната ни култура е от този вид. Одомашнените и черупки битуват и днес.

6.Имам убеждението, че процесиге които е Велика Янтра  могат да се изразят чрез образа на взаимопроникващи се додекаедър и икосъедър, при което всеки връх на единия се допира до всички върхове у другия,   пораждайки последователно и едновременно в така сключените си пространства всичко умопостижимо.

7. Изкуството е Акт на прозрение. Ако е съпътстван от дейност, то следите и носят неговия образ- за нас той е посланието и творбата. 

Има един вдъхновяващ текст на "Катха упанишад", в който диша проникновението.

Отвъд сетивата са обектите:

Отвъд обектите е Ума;

Отвъд Ума е Интелекта;

Отвъд Интешелта е Атман;

Отвъд Атман-Непроявеното!

Отвъд непрпявеното- Духът;

Отвъд Духа няма нищо.

Нищо- сиреч Чистото Съзнание."

Текстът е от 17 век, публикуван в книга за Велика Янтра. Нямам предвид географска книга за реката и старата ни столица.

Тишината в Иван Русев

Дивото чувство на затворено пространство, което те влачи и в което се бориш като животно, ме изстреля през непривичното трасе към външната врата, наляво, две крачки, надясно, врата, къса, но стремителна вита стълба, наляво, врата.....въздух! Сърцето ми препуска, но съм спасен. Абсурд е да заспя отново!Какво въздействие...Насън да ме влачи!

Светлината бавно взема превес през пропития с влага тъмно син уринен въздух между хълмовете на Илинденци. В ниските места, влагата се е утаила в равни и запълнени с мъгла корита между баирите и камънака. Зеленина, каквато не бях виждал в този спечен от жега през лятото див край. Див е през лятото. Сега е самата благодат. Май!

Снощи бях в подземните коридори, с които Иван е проял хълма под къщата си, за да може да достигне до подземната река, чието отекващо ромолене ги изпълва. Осветлението е като в забой, работно осветление, в което странни каменни форми са изтикани из глухите коридори на пещерата.

Иван експериментира с пръст, камъни и звуци от години- виждали сте му работи в галерията Райко Алексиев. А и не само там. Тази му творба обаче, ме повлече в стихиите, с които работи. Най-хубавото е, че отдавна е подминал всяка възможност внушението да бъде запазено във филм или снимка. За изложба в галерия да не говорим. Всъщност ...тази творба е галерията.

Над нея се извисяват каменни зидове и коси вертикали от мрамор, сред които – вече в по приемлив за галерийна експозиция вид, са наредени близо дузина скулптурни форми, в чието проядено с бургията и длетото тяло Иван слага свещи. В сипналия се здрач, тяхната мека жълта светлина пробива през заоблените от плътната вечерна тъмнина каменни форми, в нежно и тихо сияние. Тишина.

Тишината в Света на Иван Русев.

Скулптурен парк Илинденци.

Жул Верн и неговите деца

 Големите визии в дизайна, тези, които не просто правят живота лек и удобен, а тези, които през погледа на един голям мъж очертават хоризонт и границата на този хоризонт е границата на нашата цивилизация, през последните сто години, уви, не са художници и писатели. Няма го Жул Верн да доведе образите на възможното в света на състояващото се: 80 дни около света, Капитан Немо и Пътешествие до Луната. Голямата поезия се състоя във физиката и социалните науки, и ние, загубили ренесансовата тръпка, ходим в обувките на основателите на биеналето във Венеция и Сао Паоло.Общо взето, за нас това е тавана на мечтите като артисти! Срамота!

Днес на артиста е позволено всичко, ако си намазва платънцата и се държи в рамките на развлекателното за бюргера, пардон, казва се клиент. А през това време, в човешките гени вятърът набра мощ и светът никога повече няма да е бюргерски. А и не е бил. Днес любимата ми средна класа, ще рече хората с професии, загуби мощ в глобалното разслояване и сега ние, може би около 2-3 милиарда технологично обвързаните деца на интернетa, сме пазар и ресурс за процеси, за които дори не подозираме. А през това време, децата на Жул Верн- Граф Цепелин и Илон Мъск очертават хоризонта и пътеките към него.Тримата пораждат и довеждат в реалния ни свят една свързана система визии, чрез технологичния, икономически и социален инструментариум на времето, в което всеки от тях работи.

За честа на занаята имаме един артист, който е съпоставим с тях- Христо Явашев. Ако проследите историята на изкуството от Египет насам досега ще видите че образите на платното са важното в творбата. И изпод плата се подават крак, ръка, глава...И по нататък- моята работа като художник е да принудя държавните чиновници да впишат дейността ми като изкуство. А ако можехте да съпоставите кортежа от каляска с шест коня на Графа, пресичащи тълпата при посрещането му в Ню Йорк, след покоряването на небето над Атлантика през 1929, с усмихнатия Христо, който взел кмета на Ню Йорк, Руди Джулиани, с Майбаха си, за да го заведе на откриването на изложбата си в Централ Парк, щяхте да видите, че гледате един и същи филм.

Фердинанд Граф фон Цепелин е визионер, германски благородник, генерал, конструктор на дирижабли. Роден е на 8 юли 1938 година, десет години след Жул Верн, в град Констанц в Германия. Граф Цепелин е в основата на създаването на Luftschiffbau Zepelin GmbH, а през 1909 г. основава първата в света транспортна авиокомпания Deutshe Luftschiffahrts-Aktiengesellschaft (DELAG) - (Германски дирижабли) за граждански превоз на пътници и товари. За целта се построява в най-големите градове огромни хангари и мачти за привързване на машините. На следващата година започва редовните вътрешни пътнически полети и до 1914 г. няма нито една авария. За същия период са построени 25 апарата, от които 6 са пътнически. За да не разкъсвам изложението документалният филм на околосветската му обиколка ще сложа накрая на текста. Филмът е час и половина и на борда е една много хубава публицистка която описва и издава в книга пътешествието. За къде без муза!

Сигурно ще си кажете- стари работи ...ние си търсим работа като дизайнери, айтита и девелопъри, а виж Весо с какво ни занимава! Спокойно- в блога на Скулптурен Парк Варна,

предлагаме работа в SPACEX, компанията на Илон Мъск.

Ето ви линка 

А сега, както се прави, ще ви я представя така, както от фирмата си я пишат:

Space Exploration Technologies Corporation (SpaceX) (транскр. СпейсЕкс) е американска авио-космическа компания, базирана в Хоторн, Калифорния. Компанията е основана и финансирана от южноафриканския милионер и предприемач Илон Мъск - ​​един от съоснователите на системата за разплащания PayPal и главен изпълнителен директор на Tesla Motors.Компанията разработва ракети-носители, ракетни двигатели, космически апарати и други космически системи. SpaceX е избрана от НАСА По програмата за комерсиални логистични услуги до Международната космическа станция.

На 8 април 2016 г. SpaceX осъществява първото успешно кацане на първата степен на ракетата-носител Falcon 9 на морската платформа автономна космодрум Drone кораб.

А сега най-важното- Целта, така както Илон Мъск я е формулирал:

SpaceX проектира, произвежда и пуска усъвършенствани ракети и космически кораби. Компанията е основана през 2002 г., за да революционизира космическите технологии, като крайната цел е да се даде възможност на хората да живеят на други планети.

Ето за добро утро на музата ми Моби Дик на Лед Цепелин, същия Моби Дик, от романа на Жул Верн.

 А за вас оставям насладата от документалния филм от 1929 година, в който ще се потопите в Cвета на Граф Цепелин. 

Free

В страстта си да очертая ясен и недвусмислен ценностен кръг, чрез кратки но живи писаници, блогът заприлича на бутиково издание „Кой Кой“ е. И понеже събирам кураж за двама големи, ама много големи, имам нужда да понасъбера сили. Най-добре със шега и самоирония. Ще го направя с няколко забавни случки от доскорошния ми личeн живот. Личен живот имам сега, защото от известно време съм Free, a тогава беше от семейния.

Аз имам няколко щастливи брака, като всеки се развива в три ясно очертани периода. Първия период е килера със сладкото.Някой ден той свършва с механичното усещане, че нощем си вибратор, а денем банкомат. Следва относително сив период на лекомислено, но любезно приятелство, в което обаче всеки е стиснал ножа в джоба. И най-накрая, постигнатото на тази безумна цена търпение, кой знае как и защо поражда приятелството, взаимността и взаимопомоща, които са скъпи като дар.Този дар обаче, е с лек метален вкус в устата, защото си вече Free. И нямаш нищо в себе си, с което да не можеш да се шегуваш.

1.Висим на Русенската митница.Тълпа, досада и мръсотия. Държавата ти прилича на обран бустан- връщаме се от западна Европа. Нетипична двойка сме- тя вече не прилича на ученичка, а аз съм не много едър, пълен, побелял, брадясал и поуморен човек, който плаща кредити и тежи. Докато тя с досада разглежда мръсотията, към мен се приближават няколко мустакати мъже, които на развален български лукаво ми предлагат нелоша според тях сделка. Отпратих ги, което не им прозвуча убедително. Каkво си мислят е ясно, явно се пазаря за цената. Ние бяхме правоверни пуритани и това беше най-лошата шега която сме преживели. Яка шега! Не знаех, че изглеждамe така отстрани. Ха сега имай самочувствието на артист!

2.Биеналето в Истамбул. Центъра.Европейската част. Септември. Плътна тълпа, в която запотени се разхождаме. Пуснали са ме да вървя напред за да поря прииждащата маса от хора, което с изненада и удоволствие установявам, че не е необходимо- хората внимателно се разстъпят за да мина, поглеждат ме сдържано, но с неприкрито доверие и отминават. Не поглеждат дори! към младата жена, която върви малко зад мен. Каква многобройна тишина!

-Какво беше това Ердинч, защо тези хора се държаха така с нас? Ние сме обикновени туристи!- разказвам на моя приятел Ердинч Гюнер. Главния, тогава архитект на града. Сетне беше на културното наследство. Наш човек.

-Взели са те за ходжа от...забравих сектата. Как да не обичам пашалъка на Истамбул!

3. Биеналето в Берлин вървеше успешно, живеехме в Шарлотенбург и ако не бяхме мургави и с лош немски, щяхме да сме си „като у дома“ според мен. Според нея не беше така и целеше да ми го покаже. Влезе във фурна за кроасани, а тя много ги обича, изчака да и дойде реда, избра си кроасаните и когато продавачката ги сложи с очакване пред нея, жена ми си извади портмонето. Почна да бърка. Търси, търси и притеснено го пребърка няколко пъти. Любезната усмивка на продавачката беше замръзнала. Ясен стоманен небесно син поглед.

Hай-накрая извади 5 евро, продавачката се усмихна топло и уви внимателно кроасаните. Излязохме.Артистът в нея ме гледаше победоносно и рече

-Видя ли, че навсякъде има място за твоите пет евро.Но няма място за теб.

Давид Черни и неговата визия за Кафка

Ако приликата беше най-важното нещо в портрета, то по какво съдим за портретите на Рембранд?Атанас Далчев.

Вчера ми дадоха много хубав подарък, който всъщност е за вас.
Ето- публикувам го така, както го получих:

Разположенa  в оживен търговски център в Прага, тази скулптура, усукваща се и отразяваща, изобразяваща главата на писателя Франц Кафка е най-новата кинетична творба на противоречивия  чешки художник Давид Черни. Инсталиран през 2014 г., огромния огледален бюст се състои от 42 независимо задвижвани слоеве от неръждаема стомана и тежи около 45 тона. Произведението  блестящо разкрива измъчената личност на Кафка и неумолимото съмнение в себе си, обагрило целия му живот. Наслояването на обекти е често срещан мотив при Черни, който е построил подобна въртящa се глава, която функционира и като фонтан, озаглавен Metalmorphosis.

Давид Черни е озаглавил  гигантската, кинетична скулптура на главата на Франц Кафка "K на слънце". Скулптурата е в Прага, в непосредствена близост до сградата, в която самият Кафка веднъж е работил като чиновник в една застрахователна компания, и е срещу кметството.

Разположена е така, за да ви напомня за Кафка когато се чувствате „ напълно фрустрирани от некомпетентността на държавните служители“, Черни обяснява. Статуята непрестанно се движи. Трасформира се във времето, така както К в „Метаморфозата“ на Кафка.

Планината на Джорди Пантебре

Изложбата Photos paysages d'Andorre, de Jordi Pantebre е била от 03/12/2012 до 15/12/2012 в Страсбург и се състояла от 17 фотографии на планините на Андора. Експозицията е включвала и лириката на d’Andreu Escalesе. Организирана от Андора - тогава ротационния председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Tези 17 фотографски платна на планините на Андора, са плод на 30 годишен труд.Планините на Джорди Пантебре.30 години.17 снимки.

Беше 10-11 януари, 10 часа, сутринта, минус 25. Дордрехт. Звъня на вратата. Думкам. Никой. Отивам до прозореца и продължавам. Пердето дръпна сънен, стресиран и изумен човек, комуто казах:

-Слънце. Давай.

-Не съм пил кафе.

-После.Обличай се. Не забравяй фотоапарата.Трети ден чакам слънце.

Изфучахме до галерията.Вътре, през отвор колкото десет стотинки, пробит в напълно затъмнените с черно, плътно фолио прозорци, се носеше мощен лъч. Виждали сте го. Магическо Пространство Тангра.

-Аз съм в Холандия от години. Никой не си е позволявал да дойде в къщи без да се уговорим.Шокиран съм. Но добре че дойде.Стана страхотна работа.

Джорди беше подписал за да получи убежище декларация, че няма да се занимава с политика в Холандия. Не можеше да понася, че  не исках да се занимавам с политика. Той беше изгонен от Франция „с пистолет опрян в главата“ както казваше, докато подписвал декларацията, че няма да влиза повече в страната.А бил във Франция, защото го изхвърлили от Испания. заради двучасов филм, направен за репресиите срещу баските.

Филм не е точната дума. Джорди тогава експериментираше с полиекранна прожекция на фотография. Върху голям екран текат 6 снимки едновременно, но всяка стои различно време, образувайки така различни смислови връзки и комбинации с останалите. Страшно плътна визия. Шесте диапроектора, с по 2 000 кадъра всеки, управляваше с компютър. 1985 година. Беше снимал за Дали, докато бил студент.

Джорди беше аташиран към мен да заснеме процеса и създаването на изложбата ми, защото си приличахме според холандците. На мене пък комунистите ми бяха съборили изложбата и въпреки това бях продължил да работя. Бях протестирал срещу налаганите ми ограничения до Министъра на Вътрешните работи през 1984.Пазя писмото.

Във вестниците пишеха за проблемите ми с властите. Една звезда от Балканите! Дисидент! Тогава бяха модни дисидентите. Моята изложба беше поредната от дванадесет, представящи българската култура по междудържавен договор.Почваше с тракийското златно съкровище и така, и така, до авангарда в България. До мен.

На откриването на тържествата, след като благодарил в края на словото си, министър-председателя Люберс заявил, че всичко е прекрасно, с изключение на това дето го няма Веселин Димов.

Тук стана лудница.

..При тези условия няма да ходя никъде.

.. Добре, няма проблеми.. бяха ме отписали.

..ако все пак се върнеш в близките шест месеца, обезателно ми звънни преди това.

-Така става.

Удържа на думата си.

Нали разбирате- млада жена, майка, брат.

Една година бях с аритмия.И не само.

Ето така станах вегетарианец, ако сте се питали защо.

Българкият посланик не беше поканен за откриването на изложбата ми.

Кметът на Дордрехт научи от мен 2 часа преди откриването, че съм го поканил.

Аз представям България. Няма как да не дойде. Имал бил програма.

Дойдоха цялото кралско войнство.

Авангардният холандски композитор близо два часа пя, свири и танцува шамански мотиви на тема Тангра.Това беше откриването.Като свършиха всички речи, отстраних преводачката на посолството ни от микрофона. В неловката тишина благодарих на моите зрители и обясних на моя си немски, че протестирам за това, че съм бил манипулиран и от българските, и от холандските власти с политически мотиви.

-Джорди ела утре сутринта в 4.30 с пикапа пред къщи. Арестите у нас ги правят в 5. Не знам тук как е.Кажи на Маргреет в 4.45 да запали колата. Слизам от твоята, пресичам градинката и тръгвам с нея.Ти се прибираш.

В 4.55 летяхме по шосето към Амстердам. Маргреет Хуисман е изящен артист и човек. Стройна и аристократична, имаше мекотата на движенията на скъпа сиамска котка.

С Джорди имахме страхотно посрещане на слънцето в пустите местности на село Топола до Балчик.Повече не се видяхме.