Актове

В еуфорията на отвaрящия се хоризонт към света, след пукването на демокрацията, в кенефа на Националната галерия се изчукаха едни ....абе щом са в галерия какви да са? А щом е националната и под благосклонния поглед на директора и, то са национални артисти...не са някакви така обикновени. И не е било просто акт- а акт на съвременното изкуство.

Един си заковал с гвоздей торбичката...ако схващате...на Червения площад. И понеже го изхвърлиха от там- дойде у нас да ни светне какво е съвременно изкуство. Незабавно, една пък си заши детеродния орган в галерия- и тя артистка. Ами да- артистка е- заши си я в галерия. Ако я беше зашила в съда сигурно щяха да я прогласят за съдия. Знае ли човек?

Един пък си отряза кожата на ...онова...нали се сещате в галерия. Съвременно изкуство е.

Радикални практики било. 

А според мен това е психиатрия.

Отива един куратор в психиатрията и пита лекаря как разбират кой е таман- и кой е издрънчал.

-Ами много просто- отговорил доктора- пълним една вана с вода и слагаме до нея чаена лъжичка и черпак. Който изпразни ваната правилно е нормален.

-Аааа- рекъл куратора- значи ако я изпразни с черпака го пускате психото?

-Не. Прибираме го. Който извади тапата на ваната е в ред.

Вън от съмнение, в пропагандата и рекламата се ползват похвати от инструментариума на артиста.  Това обаче не значи, че социалното е изкуство. Та като видите съвременно изкуство и махнете социалната и политическа компонента, и нещо остане му се порадвайте.. А другото е просто бизнес.

Какво е художник?

Как да разберем дали нещо е изкуство? Ами това несъмнено е.

 Записано е в Ню-Йорк на рожденния ми ден...е не е чак специално за мен..ама аз съм в момента осемдесет и втория радващ се на тая прекрасна певица..така че е почти лично. 

И понеже съм художник- то това което ме кефи няма как да не е изкуство. 

В следващия пост ще ви пиша защо.

Книгата си "Фрактални пейзажи"

в тираж десет броя отпечатах в Пасат Прес във Варна и след малко ще я представям във ВеликоТърновския Университет. 10 часа е, седнах в кафето пред факултета за изящни изкуства, поръчах си кафе Ришар с каничка горещо мляко, сода и малка Плиска. Хемингуей е почвал с джин. Може би...

Събудих се в Синята Къща. Истинска Алафранга, на СБХ е. Отсреща е Царевец. Отстрани, по ската на стария квартал, са накацали прочутите възрожденски търновски къщи. Вали сняг и границата между хълмовете и небето е размита. Романтиката на Търново!

В този миг се сетих, че днес трябва да говоря като авангарден художник за авангардния си проект. Ба'си кича, казах си, оглеждайки пейзажа. Та така. Книгата ми ако беше просто пейзажи на облаци- каквото си е, щеше да е кич. Обаче фрактални ме вади от блатото. Нали?

Фрактални пейзажи

Моята мечта е да върна изкуството в дома, но не като украса, каквото и сега е, а като начин на живот - това е проекта ми ARTESTATE. Идеята е, че поради функционализма на 20 век в дома бяха обособени задължителни функципнални пространства- спалня, баня, кухня, всекидневна, кабинет, (bedroom, bathroom, kitchen, living room, study ) но няма пространство, функционално свързано с изкуството - няма artroom.

Проектът ми Фрактални пейзажи е фокусиран върху идеята, че едва сега имаме технологиите, с които да можем да индивидуализираме цялостната си жизнена среда- а понеже съм художник, живеещ във времето си, ползвам формообразуващите възможности на компютърните технологии. Аз ползвам компютъра по начина, по който се ползват предходни технологии за визуализации- масло, акварел, камък, бронз и т.н. С други думи, безплътните идеи представям чрез цифрови носители – а не чрез хартиени, мраморни или други традиционни практики. Просто авангардът не отхвърля класиката, а я надгражда с похватите на времето си.

Освен това всеки от файловете, които ще видите по-надолу, е мислен и като бaзово изображение, което може да се ползва при оформяне на цялостния облик на един дом- например на фасадата- а сетне и във всички елементи на интериора.

Изкуството сега е в обществените галерии и музеи. То изпълнява общественни, социални и политически функции. Не е начин на живот. Социално или политическо изкуство няма, освен ако не считаме рекламата на стоки, идеи и доктрини за изкуство. Несъмнено, в пропагандата се ползват похвати от инструментариума на артиста. Има една същественна разлика обаче- изкуството няма цел- то е акт на прозрение в света на идеите. А тяхната продажба е просто джамбазлък.

Всеки човек има дарба. Кой си ти- цар или пъдар, та ще застанеш между създаващия и Създателя за да посочваш цел, ред и смисъл? Държавата е човешки инструмент, осъществяващ и охраняващ поривите и достиженията на човека, защото Идеите са естествено присъщото ни битие.

 

Майлс Мосли и Децата на Вуду

Образният свят набрал височина във фермата Уудсток през 1968 година се завръща като осмислени и обобщени ценности. Това е цяла една култура, недвусмислено очертаваща не просто стандарти за изразяване, а цялостна визия за цивилизацията ни. Така казано звучи сложно- така че ги вижте тези майстори на звука. Ще чуете всичко което ви кефи- от Майлс Дейвис до Джими Хендрикс- осмислено и цялостно.

Като казах Джими Хендрикс вижте оркестрация на Децата на Вуду. 

А сега и корените.

Имах щастито да я свиря тази песен във време, в което беше забранено. В края на концерта- бях барабаниста на една вече забравена софийска банда- опънахме яко жиците. Публиката полудя, хвърли вратовръзките и се качи на сцената. След нея се качиха милиционерите и спряха концерта. Велико! Сблъсъка на две култури. Едната държавна. Тази, която я отнесе течението.

Blackbird.

Не бях виждал такъв дух след Джими Хендрикс.

Live Bedroom Recording

Именно! Добре сте прочели- На живо от спалнята.

Мечтата ми е осъществена. Bedroom. Artroom.Основната идея в моя Artestate Project, ако не сте забравили беше, че поради функционализма на двадесети век, стандартите за жилище предвиждат обособено пространство за всяка основна функция- спалня, баня, кухня, всекидневна и т.н. Няма обаче Artroom. Няма място за изкуство.То е в галериите.Не е в дома.

Ето- по същото време, по което писах и публикувах в онлайн изданието на Forbes&LuxuryRealEstate- Who's Who in Luxury Real Estate, в мрежата е избуял творческият свят на една уникална малтийско-австралийска артистка-Tash Sultana. Това е. Дядо и и подарил китара като била на 3 години. Оттогава свири всеки ден. Свири на всичко. В дома си. В спалнята- виждате я как изглежда пространството и. Отраснала със съвременните технологии, тя си записва сама всички инструменти и ефекти в песните си и оттам директно изстрелва музиката си в мрежата. Няма студиа, няма посредници, няма величия по трасето, които да извлекат всичко, омотавайки го в адвокатски схеми и брутален менажмент захранващ Системата с идеите им...не е индустрия при Таш Султана. Чисто изкуство- директно до вас. Мечтата ми се сбъдна.

 

Естественно след взрива в мрежата, тръгва и световното турне. 

Баща и напуска работа за да и помага.Така се прави. 

Записва и при любимото ми музикално издателсво Paste Studios в Ню Йорк. 

Сега вече може...Но най-ми харесва атмосферата в тях.

Творчество от този калибър предполага широк интелектуален и емоционален хоризонт. Имайки предвид това, че е едва на двадесет, водещия в местно мелбълнско радио я пита зa емоционалния и живот. 
-Аз ходех с бръсната глава до тринадесет годишна възраст и носех момчешки дрехи. И сега често го правя. Не виждам защо човек трябва да се асоциира с анатомията си.  
-Хората трябва не да бъдат зависими един от друг а да са в синергия-пояснява своя предишна връзка.

Ето затова завършвам със SYNERGY. Tash Sultana!

 Моите хора са вече тук и направо се вдигат в орбита- така че, духайте го педали!