неделя, 2 април 2017 г.

Porsche Design Tower Miami

Това е вила в Малокай на остров Мауи. Цената и е $7 025 063. Много такива има. Една от друга по-примамливи. 
Новината обаче за мен е:

The development team of Porsche Design Tower Miami celebrated the brokers who have been instrumental in launching Porsche Design’s first foray into residential real estate.

Оставям ви да гледате. Вчера си купих колело и отивам да го пробвам.


събота, 1 април 2017 г.

Купонът продължава

У нас винаги, когато направя нещо смислено – следва ситуация, в която накъдето се обърна има само зъби.Така изглежда успехът. Винаги съм имал подкрепа отвън. Винаги атаки у нас. Така погледнато- кои са моите хора?

 Ще ви издам една тайна- тоталитаризмът не е държавно устройство- а манталитет. Драмата у нас е, че на момчетата и момичетата, които сега градят съвременна България много им личи, че във времето в което е трябвало да четат книги, да ходят по концерти и да следят темпа на времето в световните списания за наука, изкуство и култура, е трябвало да оцеляват на улицата. И така, за наслада на родителите и приятелите си са станали дребни провинциални схемаджии. Или си търсят добър господар. Затова учат езици. Да имат кинти за деня. Целта.

Робът се стреми към свобода.
Свободният – към съвършенство.

В това вярват предците ни. Аз също.

Спокойно- купонът си върви.








петък, 17 март 2017 г.

Miami Jazz

Филмите на фотографите си приличат по похват, защото ползват едни и същи техники и приоми. При все това, някои от тях, гледани на голям екран, имат неотразимото въздействие на пространството в картината. Ето този е такъв. Вижте го тук

Тези хватки ги правят и в поръчковите си клипове - но при все това, така се формира чувствителност към модната кинематографичност. И я ползват да ни ловят за нечий бизнес.


И накрая- не пропускайте вашият личен джаз фестивал в Маями! Сега набира скорост!
Ето..вече имате домейн и сайт за онлайн купона си. Засега го знаем само аз и вие :)
Шегувам се.

Но ако продължите рано или късно ще изглежда така! 
Не се шегувам!


четвъртък, 16 март 2017 г.

ARTESTATE Project.Статистика.

От 9 февруари до сега, в световната мрежа на професионалните агенции за недвижими имоти, в която съм с най-високия статут- платинен и права да работя по цялото кълбо, съм изпратил 1032 покани да се включат в моята мрежа за съвместна работа. След като са се запознали с моя ARTESTATE Project, откликнаха до сега 211 големи агенции. В българската листа, към втория след мен са проявили интерес 11 агенции. На пазара, от БГса общо 76. Аз сам събирам два пъти повече интерес от всичките тях взети заедно. Освен това пробих и сетне създадох мрежата за около месец. Има някои агенции в този бранш създадени през 1893 година още...Това е положението. Имам да мисля...

Учудващото в случая е, че този бизнес е строго регулиран и отклоненията от правилата и създадените в последните столетия на този бранш стандарти се считат в добрия случай за некомпетентност- което те изхвърля от стаята веднага. В лошия- за мошенничество и схемаджийство- прочее генетично присъщи на нашите родни бизнес практики. Затова и приемането на проекта на художник, при това от ТАКАВА страна (BG) е удивително.

Та с тези уточнения- ако погледнем на процеса като на социологическо проучване сред най-добрите в света агенции имам 20,44% одобрение.

И така. Днес трябваше да пътувам за Саутхeмптън. От там за Ню Йорк. Това гласих, а друго свърших. По пътя...



Изключително съм любопитен за реакциите на нашите изкуствоведи. Това скулптура ли е запита член на държавната комисия, която трябваше да одобри и приеме конструкциите за изложбата ми. Това не е изкуство беше реакцията от 1987 за началата на Черно-Бяло Видимо-Невидимо, Краси Русев, който я представи в Търновския Университет миналата година, го разболяха с атаки...И така до днес...Тука е Така.

От няколко години твърдя че Културата е Икономика- а и Икономиката е Култура- доста притеснително твърдение за нашите ширини. Аз съм художник. Е...и Тръмп не е политик. Старите схващания си отиват- време разделно е. А хубавите неща остават- и стават все по-хубави...Вижте!



неделя, 12 март 2017 г.

Гео Милев. Змей

Мене ме мамо Змей люби!

Остави ме!
- Змей Огнен е моят любовник!
Посред пламък и вихри гръмовни
- змейове с бели жребци,
в златни каляски змеици -
с развени
далече
крила
всяка вечер
той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце
до своята люспеста гръд от червени звезди,
до своето зверско сърце,
мокро в морава кръв:
вземи, изгори ме с пламтящата стръв
на свойте целувки -
грабни ме оттук ти,
отлети,
отнеси ме
- далече, далече, далече -
зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,
в свойто царство без име
- о сън! о чудовище! -
дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:
Там!
О знам:
Ти си Той!
Не отхвърляй едничката моя молба,
изпълни ми едничкото искане -
ах... стой! -
Подир знойна и страшна борба,
в безсъзнание, няма да знам -
и ще чезна - аз гола -
в скверната сладост на твойто притискане
- не, не, не! -
Аз падам надолу
- с мене ти -
летим
през огън и дим, и звезди,
зелени въртопи змии,
настръхнали копия,
- по невидими стръмни пътеки -
трясък и прах,
кисък и звън;
не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:
камбанният звън.
В зората на местност безлюдна
оплаквам връх своите меки
колене

чудовищния труп на моя сън.

събота, 11 март 2017 г.

Класик

Със доста смесени чувства следя една докторантура в сериозен наш университет. Тя е върху ранното ми творчество. Авангардът в България. Това не ме ласкае. През последните години преживях приключения, надхвърлящи опита ми от дисидентството ми многократно.

Не в това е проблема. Лекомислено е да се посочва публичен скандал за начало на нещо смислено. Аз имах да споделя идеи а не да събарям властта. И до днес ме питат как са ми съборили изложбата а не защо съм работил по този начин. Taка най-добре се игнорират стремежите да се изследват и осмислят значими културни събития от онова време. Например изпълнението на 4,33 и Конструкция на Джон Кейдж в зала България през 1978 година от групата на проф. Добри Палиев.


Това иди-доди. Първата изложба с авангард, както многократно и при всяка възможност припомням, е изложбата с творби на Малевич, Кандински и други световни авангардисти в редакцията на списание Везни открита на 21.09.1921.Кураторът е авангардистът Гео Милев. Проблемът там е, че творчеството му е прочетено епидермално като политически акт. Първокласно изкуство е! И затова има и политическо отражение. Изместен е фокусът към ТЕМАта. Ако темата беше най-важното нещо в изкуството, то това е по скоро публицистика и журналистика- отразяване с похвати на изкуството на обществени събития. Всъщност ТАКА се разбира и изкуството у нас- като изобразително.


:Никола Кожухаров. Мене ме мамо Змей люби 1922

Социалистическият реализъм, колеги, е да рисуваме портретите на другарите така, че да могат да се познаят“- обяснил в далечната 1972 година проф. Дечко Узунов на студентите си какво точно ще учат и правят. Този провинциален възглед, чието място концептуално е в 19 век, все още формира професионалното мислене у нас.


Така погледнато, откъм темата в творбата е изследването на уважаваната от мен МаяГорчева, която ме включи в академичното си изследване за образа на Змея в Българското Изкуство. Ето така моят Воден Змей попадна на същата лавица със „Мене ме мамо Змей Люби“Змеьова сватба“ и т.н. значими творби, формиращи българската душевност.

Веселин Димов. Воден Змей 1983

Благодарих и за притеснението да бъда в компанията на П.Ю.Тодоров, Петко Стайнов, Гео Милев и прочие. Понеже стана сложно, ще ви пусна едно любимо парче с етнографска насоченост :Темата ли е формирала смисъла звученето и композицията!? И какво ще разберете от анализа и?!Вижте. Казва се Децата на Вуду.


Повърхностен е възгледът че изкуството просто интерпретира и пресъздава вече съществуващата реалност... То формира тази чувствителност, която е в основата на възприяттията и създаването на Реалността.

четвъртък, 9 март 2017 г.

My WorldWide Network.

След първоначалния устрем, вълната от покани и интерес отшумява. До тази сутрин агенциите по кълбото, за които съществуването на проекта ми има смисъл са 172. Към 14 часа станаха 184. Бавно формирам моя ARTESTATE CLUB. Просто сега не трябва да правя грешки. А като качиш един баир- от високото се очертава както по-широк хоризонт- така и повече и по-значими трудности....които са новите възможности. Всъщност работата не свършва- а започва.

Поздравявам ви с една любима банда. Старите приятели трябва да се ценят.