Алцек Мишев

Този голям италиански артист от български произход, определян като един от тридесетте най-значими европейски художници, е почти непознат у нас. Ако ме питате защо, ще ви отговоря с една история :)

Съпругата на голям американски художник от български произход, Христо Явашев, Жан Клод,  някъде между 84-86 година беше в България за да сондира на място възможността мъжа и да направи изложба у нас. Отговорът бил простичък:

- Христо не е художник и затова не може да му се направи изложба.

Нейното изумление породило необходимостта от уточнение. То гласи:

-Художник е лице, български гражданин, завършил Художествена Академия и член на СБХ. А Христо не е нито едно от тези неща. Това е положението.

Лицето, което пояснило, е било състудент с Явашев до 3 курс в Академията, затова било на малко име с американския гражданин, който не бил художник...но ще затая истината нататък.

Ето- вече сте по умни и знаете какво е художник според устава на СБХ, който имах щастието и куража през далечната вече 1992 година, като Председател на Извънредните Kонгреси на Cъюза, да отменя ведно с тогавашното тоталитарно ръководство... Ако сте си записали продължавам нататък.

Алцек Мишев със съпругата си Елеонора Ричи в дома им в Италия.

Творбата с която събира на фокус прожекторите на световната сцена е описана в

  Уикипедиа така

„Преплуване на Атлантическия океан“ (1979 – 1982) Пърформънс

След 3-годишна работа и 12 изложби между Милано и Ню Йорк в периода 1979 – 1981 г. проектът достига крайната си точка по време на първото връщане на кораба „Куин Елизабет 2“ от военните действия и кризата в Окланд между 15 и 20 август 1981 г. Проектът е завършен в басейна на кораба по време на рейс между Англия и Ню Йорк, траещ 5 дни. В хода на тази самоиронично замислена акция, художникът се оставя да го пренасят като златна рибка в аквариум – в малък контейнер, пълен с вода, той преминава през митническите пунктове на тръгване от Лондон, а после и при пристигането си в Ню Йорк. Всеки ден плува по 4 часа сутрин и 4 часа следобед в басейна на борда. Пърформансът е предходен от 12 изложби по темата и театрално представление. След осъществяването му художникът издава грамофонна плоча със специално композирана авторска музика (винилова плоча на 45 оборота.

Ето го Алцек Мишев в акция с Дон Букла.

Повече от Алцек Мишев вижте в канала му в Youtube

Както виждате българският авангард има здрави корени. А и далечни. Първата изложба на авангардни автори, която знам, е на Гео Милев- в края на септември 1921 година, в редакцията на списанието му Везни. Големият поет показва колекцията си от току що създадените творби на Малевич, Кандински, Татлин...

Тази изложба няма никакво отражение върху развитието на изкуството у нас. За приноса си към авангарда, Гео Милев плаща с живота си. Не ми се пише защо. Вместо това предлагам да видим как изглежда корабът, наскоро обновиха дизайна.

Една принцеса на Духа

 Златна Земя. Анушка Шанкар - концерта и продуциран от ББС в Гластънбъри 2016.

  

Писмо до Музата ми

За пръв път публикувам нещо така лично. Но...защо не! Правописа е запазен-както си е. Бъдник е! 

Не знам как става обаче като те чуя и почват да ми се правят всякакви неща. Не е това което си мислиш :)

Ям пия и спя. Не можах да се концетрирам и отпусна достатъчно за да вляза в сила. И продължават стари травми да влачат нови случки от същия вид. То е и до място- мястото е поток от вероятности- а не просто пейзаж. Когато съм бивал не в сила а в мощ мечтите се строяват като войници в ясен реален хоризонт от събития...и всичко става ясно и само. А сега трябва да си търся отсрочки и оправдания- но не съвсем. Загатвам го в Муза. Музата е най-ярката проява - и най-видимата.Не ги споделям тея неща за да не ги похабя. Но...видя че върви. 

А и практично погледнато- като бизнес- получих писмо-покана от шефа на кралския държавен фонд на Оман с покана да пратя проект - като финансирането е кредит с 2% лихва. Така че ArtEstate Studio е в списъка на най-големите. Обръщението обаче не беше Драги Веселин - а колега- ние сме в Проксио-Фейсбука на големите търговци на имоти. Препоръчаха ме Луксури - като партньор. Симптоматично е- но ти го пиша защото е пояснение за фирмата- ми тя връи!

Ми нямам пари!!! Значи трябва да мина на много хард режим- явно много ми се е събрало за чистене и регенериране.

Говоря ти за себе си- но всъщност коментирам стичането на нещата. Просто инфо. А ти си знаеш че съм тих кротък и притеснителен човек.

Като ти се ще да ме пипнеш и да видиш че съм истински- а не сън и въжделение- звъни и пиши. 

Твоят художник

南京经典2016秋季拍卖会

三百年来第一流——吕凤子书画

Артисти

Днес щях да пиша за Deloitte Luxemburg и тяхната програма Art&Finance, осъществявана с големите списания за изкуство и разбира се в сътрудничество с Van Gogh Museum, Amsterdam. Писах си тази пролет с Adriano Picinati di Torchello.

Обаче много ми дойде. Пари, пазари, управление...вярно, това е такава част от занаята, без която има да се чудите къде е чичо от Америка, точно както без английски и компютри. Това е част от културата. Само че, правилното е не да стагнираме творческия импулс в правила, а обратното- да отворим сухарските правила и схеми към простотата на естествения импулс – така както се случва в живота и изкуството. И тогава нещата някакси стават сами. 

Вижте как-

Муза

Филмът в сайта ми е първия в живота. И сайта ми е реално тавана на възможностите- а те са много ограничени. Също така нямам шофьорска книжка. Мнoго пъти съм имал коли. Понякога няколко. Когато имам Муза, имам и коли. Сетне настава мизерия...животът на артиста...Не знам как става.

Много ме кефи да правя чисто нови неща. Непрестанно и за пръв път. Обаче сега имам проблеми. Ще ги илюстрирам с драматичната творческа съдба на едно филммейкърско студио. Като им видях магьосническия подход и лекотота с която им стават нещата им се възхитих- най-сетне аха, аха да стана фен някому....

Вижте ТОВА>

и ТОВА>

обаче им видях и това>>

мизерия ...никакво въображение..скука. Няма никой ...не са те.

Двата им филма са щастливо попадение на вълшебна Муза. Тя им е надула платната на скапаната лодка. Малий...това момиче направо не знае какво става като се появи. В момента в който научи, филмът ще свърши. Но все се надявам някой път да не е така. Кой знае?

Днес откривам изложбата. В пет часа след пладне.  

За втори път

през тази година представям проекта в Luxury. Вчера ми качиха и клипа. Малко дере от компресията, но това е – ще трябва да могат да го стриймват и в Индия.

-We have added the video on your advertising page and it looks really great! :) - писа ми Шарлот, сеньор менажера на изданието - Have a wonderful Christmas season!

Ами ето го проекта Byala Artestate !

Реших да се поогледам сред новите си колеги и партньори. Пропускам Сотби'с (Sotheby's) и Кристи'с (Christie's), искам да ги видя що за хора са. Някои като президента на Varburg Reality, основана в далечната 1896 година, държат сериозен дял от пазара в Ню Йорк, в сегмента луксозни имоти над 5 000 000, където трябва да представя проекта през април, a аз съм направо беден роднина откъм цена и се държа на ниво единствено на върха на четката си! Караме нататък...А ето! Леле какви са отворени! Ето ви един от Борда на Регентите на Луксури!

Linda McCraney Miler, от RosemaryBeach Reality,Florida.

Спокойно без предразсъдъци! Единствената причина да пуснат художник на тепиха е, че носим неща, които маркират границите на цивилизоваността. Идеите са единствения реален капитал...В информационната епоха сме, а не в света, описван в нашето детинско законодателство като движими и недвижими вещи. Моето произведение е един линк. 

Линкът движима или недвижима вещ е бе фатмаци?

А сега да подкарвам изложбата -имам още работа до понеделник... Лек ден!