Страст

Слушам двама луди челисти. Не мога да не го споделя. Няма какво да се пише. Дрогиран съм със звците им.

Днес отпечатах 28те платна на изложбата ми. Не ги погледнах. Така ще се притеснявам до утре. Чакам и линка към Луксури. Там е премиерата. И него ще погледна утре.

А сега чуйте ги:

Двама композитори в Топ 10 за съвременна музика

Миси Мацоли е от тези млади копозитори на съвременна музика, които предифинират чувствителността и усещанията ни за съвременния но класически в същността си звук.

Приветствана от The New York Times, като един от "композиторите последователно изобретателни и изненадващи, работещи в Ню Йорк," Missy Mazzoli е американски композитор и кийбордист, установена в Бруклин, чиито творби се простират отвъд линията на класическата музика и инди, с натрапчив и иновативен звук. Нейната дебютна опера Song и вдигна високо топката при премиерата и през 2012, предизвиквайки голям шум и възторжени отзиви. Нещо повече, нейните творби са изпълнявани по целия свят от Ню Йорк Сити Опера до Операта в Сидни. В момента работи като композитор в резиденция с Opera Philadelphia and Gotham Chamber Opera. Чуйте я:

А сега изненадата – Добринка Табакова.

Родом от България, Добринка Табакова показва удивителен талант от най-ранна възраст, като спечели "Jean-Frédéric Perrenoud Prize " в четвъртия Международен музикален конкурс във Виена, преди да е навършила 14. Тя е била приветствана от уважавания композитор Джон Адамс като "изключително оригинална и рядко срещана." Възпитаник на Кралския колеж в Лондон, където получава докторската си степен по композиция, произведенията на Добринка Табакова са били описани като"thoughtful and approachable" от Gramophone Magazine, с звук, който е едновременно и познат, и нов. Нейният дебютен албум String Paths е издаден през 2013 г. и получава Grammy Award nomination for “Best Classical Compendium in 2014.

Стегнете се!! Няма да пиша само за талантливи млади жени :)

А сега сериозно-вижте- всички пробиват във възрастта, в която у нас, бащите им щяха да ги натирят cервитьорки в Планет, за да видят как излиза хляба. И сетне ни хляб, ни сцена, ами Терминал 2. Защото в ранна възраст, някой тъпак им е казал, че за да има пари, трябва да има кръв, сълзи и сополи. Запишете си! Младият артист не трябва да мисли за пари. А да мислиш за пари в България, е най-жалката идея, която може да ти хрумне в страна с лошо управление.

И за представянето на мой ученик в Германия писаха в Ню Йорк Таймс. Сега си доучва менажмент и финанси, защото управлението на творчески и иновативни проекти е част от занаятa на артиста в 21 век... Всичко по реда си.

Нищо не изглежда така, както изглежда.

Ако сте решили, че ще направите кариера като бас китарист се откажете. Няма смисъл. Невинното създание, което според вас е случайно в студиото на Paste в Ню Йорк, е най-бруталният Ви противник, който можете да срещнете. Tal Wilkenfeld
 

 

 

Ако си помислите, че мачът е нагласен се лъжете. Тя е самата невинност, но когато свири и сандалите и се вълнуват от извайването на фразата. Пробива още като тинейджър и сърфира по вълната на най-големите китаристи, които сме чували. Обикаля кълбото с бандите им. Леко на втори план, на пръв поглед. Ето я с Хърби Хенкок, а сетне свири Фокси Лейди на Джими Хендрикс с бандата на Джеф Бек, със солист Били Гибсън от ZZ Top.

Сега, на 30, ми изглежда малко уморена, но това е когато не е на сцената...

Имах приятелка от Ротердам, вършееше европейската арена с бандата си перкусионисти. Беше на 28.Знаеш ли, каза ми веднаж, от пет години спя по четири часа само. Трябва непрстанно да печеля награди за да имам покани за концерти. Издържам 17 души банда. Разбираш ли?

Това е положението. Така че, ако искате шоуто да продължи, си купете нещо от сайта на нашата малка австралийска приятелка Tal Wilkenfeld, Ето го >

Добро утро с György Sándor Ligeti!

чиято Артикулация през седемдесетте беше визуално интерпретирана от Райнер Вайнигер който прави графичното оформление на партитурата на Лигети. Ето я

 А ето ви и сценичната интерпретация

За пръв път.

Някой ден всичко е ново и за пръв път. Правя нова изложба. За пръв път си купих литографии на световни майстори. За пръв път правя световна премиера Там и Тук едновременно. За пръв път Тук е Там. За пръв път това не са различни светове, разделени от бездна предразсъдъци, формирали личността и националния ни манталитет. За пръв път.

Прибрах се преди два часа по криволичещите улици на стар курорт до морето и внимавах да уцеля сградата -студен вятър брули, примесен с влага и дребен дъжд, като в старата Холандия. Успях от един път. Прибрах се в новото си студио за пръв път. Климатиците бяха издути и в коридора бях оставил да свети. Развих от хартията новите чаши и чинии. Извадих виното от хубавата кръгла картонена кутия- не много старо мерло (няма нужда да е много старо, букета излиза след третата година) отворих го с новата отварачка и запалих свещ, сетне сипах в две нови чаши. Едната за мен. Другата е, защото не е хубаво да си пиеш хубавото вино сам.

До изложбата има две седмици- трябва да отпечатам на тежка скъпа хартия Turner работите на Матис, Пикасо, Шагал, Калдер и другите майстори, както и пейзажите от дивите Кара Дере и Белите Скали. Ще ги сложа в кутия – като ръчно правена книга, в малък номериран и подписан тираж. Не повече от 50 броя. Дано да стигнат. Дали ще останат за Ню Йорк? Не съм ходил в Ню Йорк. И това ще е ново.

В Luxury ще ги кача през седмицата. Няма да ми е за пръв път да съм в Кой Кой е. Не е това важното. Важното е, че разбрах как да има смисъл за другите това, което ме вълнува. Може би в това е успеха. Не знам. За пръв път.

ArtEstate. Колекция литографии.

И в най-смелите си мечти не съм си представял, че някой ден ще мога не просто да гледам по музеите, а да включа в свой проект творби на автори катo Салвадор Дали, Макс Ернст, Франсис Пикабия, Марк Шагал, Пикасо, Калдер, Анри Матис, Фернан Леже... А и че ще купя от щатите чак, работа на Жорж Папазов. Ами ето я. После следват Дали и другите.

Коренът на Европа и изборът на Тръмп

За пръв път бях в Атина. Моят приятел Георгиус Прусалис, който уреди първата ни изложба отвъд желязната завеса, ни развеждаше из града с моя учител Любо Прахов. Изложбата вървеше, бяха я оценили като най-добрата скулптурна изложба за последните десет години, от което преживях културен шок. Аз си знаех, че обитавам социалното и културно гето на Европа и исках да си споделям идеите в свободния (по тоговашните ми представи) свят. Да бъда най-добрия, значеше че имам принцпна грешка. Бяхме се боричкали със службите 7 години (за някаква си изложба както ми изглежда сега) и...шок! Извиниха ни се, че репортажът по телевизията в централните новини щял да е на второ място, защото пристигнал външния министър на Англия. Мелина Меркури, тогава Mинистър на Културата, искаше да ми купи 4 работи от изложбата и преживявах челния сблъсък с представите cи за нормално и цивилизация. В джоба ми беше поканата за Залцбургската Академия и Кюнстлерхаус, имах препоръките и застъпничеството на великия Карл Прантл, който ме промотирал като една звезда от Източна Европа и трябваше да решавам- късам въжето и съм в орбита, или се прибирам в кошарката, дундуркана от службите, бях ги пробил след 7 години приключения...аз излитам, а в BG остават семейството, близките....нали разбирате. Много по-късно разбрах, че близки са ти тези, които застанат до тебе защото споделяте общи ценности, а не тези с които си се родил.

Пролет, утро, пъшкаме по стълбите към Партенона. Стълбището качва хълм на първата площадка, завива вдясно и се устремява към заветния архитектурен образ, познат ни от букварчетата и фронтоните на ренесанса. Площадката опира в обширна мраморна скала, в която преди хилядолетия са вкопани стъпала, изтрити вече в полиран объл улей от стъпките на тези, които са изкатервали скалата към нещо по-важно от парадно извисяащия се храм. И ние последвахме този Път, а не официалния. Изкатерихме улея и се озовахме върху заравнена и също полирана от ходене, голяма над два декара мраморна скала, надвиснала над обширно равно пространство.

-Това е Агората- каза Георгиус. А долу е пазара.

-А защо толкова много хора са се покатервали тука, та са изоблили и излъскали със стъпките си скалата?

-Тука са се качвали като на трибуна тези, които са искали да споделят идеите си и да спорят с опонентите, а отдолу посетителите на пазара са се тълпяли да ги слушат.

И на Шекспир Театъра е на пазара.

Онемях. От тука бяха прозряли, и оповестили, и разпространили визиите и заблудите, които още следваме. Значи споделянето на възгледи е фундамента, оформил функциите и стремежите, които познаваме чрез визуализациите на материалната ни среда. Второто, но неотделимо в процеса формирал цивилизацията ни е, че това е ставало на мястото за обмен на материализираните вече ценности-градския пазар. Тук са се стичали създателите и на идеи и на стоки за да ги оценяват и разменят.

Учителят на Сорос, в речта си пред Дойче Банк, разказва как един богат атинянин от това време, се сетил да записва речите на стичащите се от целия тогавашен свят философи и организирал скрипторий (първото издателство за ръчно преписвани книги). Преписите продавал и разпространявал така фиксираните в книга тези и идеи. Появили се събирачите на преписи и създали библиотеки. ( Столетия по-късно любимия ми Монтен споделя с гордост че има над 50 книги, но че му стигат всъщност 12. Изброява ги.) Значи на Агората възниква практиката парите да са маркери за текущата разменна стойност на ценностите и знанието.

Функционалната обвързаност на E-Bay и Pay Pall следва същия модел.

Европа е това- свободен обмен на свободно създавани и свободно разпространявани и обменяни ценности.

В края на втората световна война (в която дядовците ни с оръжие в ръка се опитваха да наложат на останалата част от света възгледите си за цел и смисъл на живота) в резултат на победата на англосаксонския модел, се формират двe глобални структури- на индустриалците и на банкерите. Финансистите през 1973, възползвайки се от шока на петролните пазари издърпаха черджето на индустриалците, изкупиха марките на предприемачите и направиха глобалното село, на което да продават все по-усложнени от финансовото инженерство фикции. Възпитаха си политическо представителство, чиито професионални администратори преразпределиха активите на средната класа и предприемачите върху инертните но политизирани за целта тълпи. Ефектът за САЩ е, че държавната администрация сега управлява почти 50% от БВП, докато по времето на възникващата Хипи Култура- 1964, Държавната администрация е разпределяла едва 17%.

Тези практики, както си знаем, тръгват с това да вземат от този, който може и да дадат на този, който не. Практиките циклично и през контролирани кризи да се преразпределят активите не е български патент.

Тръмп обаче им дръпна черджето. Той яде попарата с инвестициите си съвпаднали с началото на глобалната политическа (благозвучно наречена банкова криза) и сега има да си връща. Неговия търговски партньор по продажбите на имоти Киосаки го е светнал, че истинският собственик на активите му (чрез политики и регулации) е всъщност правителството- не той. Е, няма как да ги кефи. Сега са на ход предприемачите. Това ми подсказва избора на Тръмп.

Кой знае? Ние участваме в избора. За нас той е правилния отговор на въпроса: какво аз и вие искаме- Европейски Германия и/или Русия, или Германска Европа и/или Русия.

Моят избор е много прост. Ето го