За пръв път.

Някой ден всичко е ново и за пръв път. Правя нова изложба. За пръв път си купих литографии на световни майстори. За пръв път правя световна премиера Там и Тук едновременно. За пръв път Тук е Там. За пръв път това не са различни светове, разделени от бездна предразсъдъци, формирали личността и националния ни манталитет. За пръв път.

Прибрах се преди два часа по криволичещите улици на стар курорт до морето и внимавах да уцеля сградата -студен вятър брули, примесен с влага и дребен дъжд, като в старата Холандия. Успях от един път. Прибрах се в новото си студио за пръв път. Климатиците бяха издути и в коридора бях оставил да свети. Развих от хартията новите чаши и чинии. Извадих виното от хубавата кръгла картонена кутия- не много старо мерло (няма нужда да е много старо, букета излиза след третата година) отворих го с новата отварачка и запалих свещ, сетне сипах в две нови чаши. Едната за мен. Другата е, защото не е хубаво да си пиеш хубавото вино сам.

До изложбата има две седмици- трябва да отпечатам на тежка скъпа хартия Turner работите на Матис, Пикасо, Шагал, Калдер и другите майстори, както и пейзажите от дивите Кара Дере и Белите Скали. Ще ги сложа в кутия – като ръчно правена книга, в малък номериран и подписан тираж. Не повече от 50 броя. Дано да стигнат. Дали ще останат за Ню Йорк? Не съм ходил в Ню Йорк. И това ще е ново.

В Luxury ще ги кача през седмицата. Няма да ми е за пръв път да съм в Кой Кой е. Не е това важното. Важното е, че разбрах как да има смисъл за другите това, което ме вълнува. Може би в това е успеха. Не знам. За пръв път.

ArtEstate. Колекция литографии.

И в най-смелите си мечти не съм си представял, че някой ден ще мога не просто да гледам по музеите, а да включа в свой проект творби на автори катo Салвадор Дали, Макс Ернст, Франсис Пикабия, Марк Шагал, Пикасо, Калдер, Анри Матис, Фернан Леже... А и че ще купя от щатите чак, работа на Жорж Папазов. Ами ето я. После следват Дали и другите.

Коренът на Европа и изборът на Тръмп

За пръв път бях в Атина. Моят приятел Георгиус Прусалис, който уреди първата ни изложба отвъд желязната завеса, ни развеждаше из града с моя учител Любо Прахов. Изложбата вървеше, бяха я оценили като най-добрата скулптурна изложба за последните десет години, от което преживях културен шок. Аз си знаех, че обитавам социалното и културно гето на Европа и исках да си споделям идеите в свободния (по тоговашните ми представи) свят. Да бъда най-добрия, значеше че имам принцпна грешка. Бяхме се боричкали със службите 7 години (за някаква си изложба както ми изглежда сега) и...шок! Извиниха ни се, че репортажът по телевизията в централните новини щял да е на второ място, защото пристигнал външния министър на Англия. Мелина Меркури, тогава Mинистър на Културата, искаше да ми купи 4 работи от изложбата и преживявах челния сблъсък с представите cи за нормално и цивилизация. В джоба ми беше поканата за Залцбургската Академия и Кюнстлерхаус, имах препоръките и застъпничеството на великия Карл Прантл, който ме промотирал като една звезда от Източна Европа и трябваше да решавам- късам въжето и съм в орбита, или се прибирам в кошарката, дундуркана от службите, бях ги пробил след 7 години приключения...аз излитам, а в BG остават семейството, близките....нали разбирате. Много по-късно разбрах, че близки са ти тези, които застанат до тебе защото споделяте общи ценности, а не тези с които си се родил.

Пролет, утро, пъшкаме по стълбите към Партенона. Стълбището качва хълм на първата площадка, завива вдясно и се устремява към заветния архитектурен образ, познат ни от букварчетата и фронтоните на ренесанса. Площадката опира в обширна мраморна скала, в която преди хилядолетия са вкопани стъпала, изтрити вече в полиран объл улей от стъпките на тези, които са изкатервали скалата към нещо по-важно от парадно извисяащия се храм. И ние последвахме този Път, а не официалния. Изкатерихме улея и се озовахме върху заравнена и също полирана от ходене, голяма над два декара мраморна скала, надвиснала над обширно равно пространство.

-Това е Агората- каза Георгиус. А долу е пазара.

-А защо толкова много хора са се покатервали тука, та са изоблили и излъскали със стъпките си скалата?

-Тука са се качвали като на трибуна тези, които са искали да споделят идеите си и да спорят с опонентите, а отдолу посетителите на пазара са се тълпяли да ги слушат.

И на Шекспир Театъра е на пазара.

Онемях. От тука бяха прозряли, и оповестили, и разпространили визиите и заблудите, които още следваме. Значи споделянето на възгледи е фундамента, оформил функциите и стремежите, които познаваме чрез визуализациите на материалната ни среда. Второто, но неотделимо в процеса формирал цивилизацията ни е, че това е ставало на мястото за обмен на материализираните вече ценности-градския пазар. Тук са се стичали създателите и на идеи и на стоки за да ги оценяват и разменят.

Учителят на Сорос, в речта си пред Дойче Банк, разказва как един богат атинянин от това време, се сетил да записва речите на стичащите се от целия тогавашен свят философи и организирал скрипторий (първото издателство за ръчно преписвани книги). Преписите продавал и разпространявал така фиксираните в книга тези и идеи. Появили се събирачите на преписи и създали библиотеки. ( Столетия по-късно любимия ми Монтен споделя с гордост че има над 50 книги, но че му стигат всъщност 12. Изброява ги.) Значи на Агората възниква практиката парите да са маркери за текущата разменна стойност на ценностите и знанието.

Функционалната обвързаност на E-Bay и Pay Pall следва същия модел.

Европа е това- свободен обмен на свободно създавани и свободно разпространявани и обменяни ценности.

В края на втората световна война (в която дядовците ни с оръжие в ръка се опитваха да наложат на останалата част от света възгледите си за цел и смисъл на живота) в резултат на победата на англосаксонския модел, се формират двe глобални структури- на индустриалците и на банкерите. Финансистите през 1973, възползвайки се от шока на петролните пазари издърпаха черджето на индустриалците, изкупиха марките на предприемачите и направиха глобалното село, на което да продават все по-усложнени от финансовото инженерство фикции. Възпитаха си политическо представителство, чиито професионални администратори преразпределиха активите на средната класа и предприемачите върху инертните но политизирани за целта тълпи. Ефектът за САЩ е, че държавната администрация сега управлява почти 50% от БВП, докато по времето на възникващата Хипи Култура- 1964, Държавната администрация е разпределяла едва 17%.

Тези практики, както си знаем, тръгват с това да вземат от този, който може и да дадат на този, който не. Практиките циклично и през контролирани кризи да се преразпределят активите не е български патент.

Тръмп обаче им дръпна черджето. Той яде попарата с инвестициите си съвпаднали с началото на глобалната политическа (благозвучно наречена банкова криза) и сега има да си връща. Неговия търговски партньор по продажбите на имоти Киосаки го е светнал, че истинският собственик на активите му (чрез политики и регулации) е всъщност правителството- не той. Е, няма как да ги кефи. Сега са на ход предприемачите. Това ми подсказва избора на Тръмп.

Кой знае? Ние участваме в избора. За нас той е правилния отговор на въпроса: какво аз и вие искаме- Европейски Германия и/или Русия, или Германска Европа и/или Русия.

Моят избор е много прост. Ето го

Личният свят на Тръмп. Няколко снимки от дома му.

За културната революция, която вдигна самолета на Тръмп, ще си говорим друг път. 

Но понеже  с ARTESTATE PROJECT съм в на пазара, на който се продава и неговата вила...

BYALA ARTESTATE.Истинската ни природа.

Проектът ARTESTATE е акт на съвременното изкуство. Името му е и термин. Посланието, истинско изкуство и истински дом, е най-краткото описание на концепцията. Аз успях, както да го осъществя, така и да направя световната му премиера на най-големия и престижен пазар за луксозни имоти в света, в началото на тази година. Каузата, която защитавах беше, че поради функционализма и материализма на 20 век, сме допуснали да пренебрегнем естествената и неотделима нужда от творчество и изкуство в дома, без която човек не е пълноценен. Мястото на изкуството е в дома, а не в галерията. Самият дом е израз на културата ни. Нашият стандарт за пълноценно жилище отрежда обособени пространства за всяка основна нужда- всекидневна, спалня, баня, килер, но рядко имаме библиотека и никога обособено галерийно пространство. Изкуството ползваме за украса на помещенията, без да подчертаем фундаменталното значение на творческия акт, който то носи в живота ни и затова приемаме изкуството по скоро като развлечение и отдих, а не всеки миг в живота като творчески акт и духовна практика.

Целта на проекта ми ARTESTATE е да възстановява това естественно състояние и необходимост. В Бяла открих подходящо жилище и фантастична гледка, разположено на самия бряг на морето. Дългият и просторен коридор напомня галерия и е подходящо място за излагане на качествено изкуство. Подбрах колекция от известни български художници, представени както в Националната ни, така и в градски галерии и частни колекции. Направих експозицията и изложих снимките на изкуството и дома в сайта на най-голямото и престижно издание за луксозни имоти в света- ЕДИН ЦЯЛОСТЕН ВИЗУАЛЕН ОБЕКТ. Нарекох този акт ARTESTATE.

Аз искам тази нова дума в английския да се ползва като термин. Ползвах го публично за пръв път в описанието. ARTESTATE съчетава както еждневното ни обитаване на дома, така и всички функции на галерията- търсене на творби и колекции, парти за новата изложба, споделяне със съмишленици и приятели, всичко което е изкуството, споделянето и обмена на ценности. ARTESTATE е не само вашият дом, но и вашето Open Studio.

Световната премиера на проекта стана в два етапа. Аз съм художник, а Who's Who in Luxury Real Estate, издание на Forbes и Luxury, както се вижда от заглавието, не пускат кой да е. Това е пазар на марката, стила и културата, а не на пазара на цената за квадратен метър. Български фирми за имоти там няма. Ние стигнахме с Charlotte Guigli, Senior Manager, Global Business Development, до общото убеждение че ценителите на изкуство и купувачите на луксозни имоти са едни и същи хора. Те формират ценностите на пазара и думата която тя употреби за общата ни работата е синергия. Аз имах нужда от подкрепа за развитието на проекта, предстояха ми преговори и John Brian Losh, Chairman/ Publisher на компанията и изданието, ми предложи partnership. Не мога да оценя с думи подкрепата.

ARTESTATE вече беше в орбита, но втория и то ключов момент, беше подкрепата на най-големите в пазара на изкуство. Произведението ми на този етап беше един линк. Линкът в Who's Who. Tози линк исках да представя в ARTEXPO New York.Той нямаше каквото и да е общо с представите за изкуство. Имаше обаче цена- 1 000 000 долара, а и беше в изданието на Forbes и Luxury. Пратих го. Никога в живота си не съм имал по-затрогваща кореспонденция с фантастични професионалисти, като менажерите на най-голямата медийна група в света на изкуството RMG, не съм и мислел, че някога ще се работя с тях. Аз ще представя BYALA ARTESTATE както в Who's Who in Luxury Real Estate така и в подходящо ArtExpo на RMG.Когато осъществя този етап в проекта, ще споделя. Краят в следващия брой, както се казва.

Домът визуализира и придава форма на границите на нашата човешка природа. Личното ни пространство артикулира мястото ни в природната и социална среда, но не ни отделя от тях, дава им образ, приобщава ги и е органичен израз на взаимодействието ни с и в тях. BYALA ARTESTATE е обособен във фантастична природна среда и е неотделим и като възприятия и обитаване от нея. Кара дере е най-вълнуващата дива природна среда, гори и плажове в северното черноморие, а на уникалната геология на Белите скали, формирани в четири геологични периода, може да се любуваме разхождайки се, а и преживявайки ги като фантастично място за гмуркане в сапфирено чисти води. Запалете си огън където поискате. После почистете всичко. Тук трябва да е истинско и след 2000 години. Вие сте тук 2000 след първите жители на Град Бяла. Вижте- красиво, чисто и истинско е. Носете си смартфона. Сред дивата природа, на крачка от дома ви, имате първокласни комуникации. И те са в вече в природата ни.

Правете нови изложби събирайте нови колекции споделете с приятели и в мрежата новите си търсения и настроения. Изкуството в първия проект от февруари тази година, беше колекция живописни творби, характерни за втората половина на миналия век в България. В сeгашния проект, аз искам да приобщя по-широк ареал от ценностно пространство и подготвям представяне на парижката школа майстори на литографията – Салвадор Дали, Марк Шагал, Фернан Леже, Пабло Пикасо... искам изкуството в BYALA ARTESTATE да е интегрална част от естествените процеси в цивилизацията ни.

Истинско изкуство. Истински дом. 

ARTESTATE.

Истинската ни природа.

Първата ми литография на Салвадор Дали. 

Беше велик момент когато си я получих. 

Светът стана достъпен за мен. А значи и за вас!

Who's Who in Luxury Real Estate

Тази година за втори път ще бъда в изданието на Forbes и Luxury Real Estate. Световната премиера на проекта ми ARTESTATE ще бъде отново там. Работя още. Ще ви го покажа като е готов. Не само за мен, за изкуството и България мисля, че е чест поканата която получих отново от CHARLOTTE GUIGLI, Senior Manager, Global Business Development.

Искам да ви поздравя!

Grande Amore

„В голямата любов безплатна е само луната,“ казва прочута филмова актриса. Сигурно.Тя има доста повече опит от мен. И в проектите за скулптурни паркове е същото. Затова и не писах известно време. Аз финансирам сам и с подкрепата на няколко приятели проекта и трябва да изкарам пари за членствата и изложбите.

Колкото до Община Варна, ще ви издам една тайна - годишният бюджет на общината за скулптура е 15 000 лева. Бюджетът на фондация Скулптурен Парк Варна за професионални членства по света, е подобна цифра, но в долари. Утре плащам първото. Страхотна възможност е. Въпрос е на приоритети.

Как са кандидатствали общинските власти за Европейска Столица на Културата направо не знам. Има един вид смелост, която е просто неосведоменост.

А и да си спомним смисъла на думите, които ползваме. Оценка, оценен художник оценена творба, идея... 15 000 лева годишно бюджет за сулптура е оценка. Оценка за нас...за потребността ни от изкуство. За професионалнния ни хоризонт.

Професионалната реализация в изкуството е възможна само в рамките на този регламентиран обмен на ценности и идеи, който наричаме популярно Пазар за Изкуство. При свободния професионален обмен, се осъществява оценяването- Художникът е оценен, Творбата е оценена, Идеите са оценени. Обменът се осъществява на тази явно или негласно регламентирана база от споделени базови ценности. Базата за това оценяване, което формира възможността за съществуване и чрез което става професионалната реализация, съдържа три основни компонента:

-грамотна публика;

-професионална критика;

-организационна платформа с ясен публичен регламент;

Тази организационна форма, при която се налагат от външни на професионалната общност институти, регламенти и критерии, игнорира двата базови компонента- ценителите и критиката като оценяващи идеите, качеството и вида на обмена. Целта може да бъде просвещение или пропаганда, в зависимост от ориентацията, качеството и методите на регулиращия. Това обаче вече не е обмен и пазар.

Професионален пазар за изкуство и скулптура в България няма. На много места по света няма. Бях ви писал, че годишния обем на пазара за съвременно изкуство на Франция, за миналата година, е по-малък от оборота, който един само артист направи на пазара в НюЙорк. Значи и артистът във Франция вече живее в розови облаци.

Професионален пазар не може да бъде породен от външни и непрофесионални институции без спазването на професионалните ценности на творците. Може и трябва да съдейства, обаче. Изначалната роля на професионалната администрация е, да осигури възпроизводство и устойчивост във времето, на успешните модели на съобщност.

Така че, нашият въпрос сега е не какво може да ни дадат общината и държавата, а каква държава и общини искаме да си създадем. А сега, понеже още е неделя, да ви зарадвам с

А трябваше да завърша с Grande Amore...спокойно, мачът не е свършил:)