неделя, 30 октомври 2016 г.

Сhesterfield old posters

От известно време се опитвам да си спомня вкуса на Честърфилд. Не ги внасят- не знам защо. А трябва. Вижте какъв аромат има само в старите им плакати! При това, както се вижда от първия още плакат, научно е доказана ползата от пушенето! NOW!














Пийте хладко кафе (за да не се опарите) и без цигара.
А сега това е за добро утро!

петък, 28 октомври 2016 г.

Младите лъвове

са отдавна отдавна на световната арена. Тука останаха младите автори. Защото се нуждаят от подкрепа. Така ли? Ако е така, то млад е лукава форма за омаловажаване, обидно и оскърбително за истинският художник.

Аз пробих на 24 на най-големия тогава скулптурен форум у нас- Триенале на българската скулптура и декоративна пластика на открито. На 26, БКП ми унищожи самостоятелната изложба. До 31 създадох тези творби, които сега учат като начало на съвременното изкуство в България. На 36 председателствах извънредните конгреси на СБХ, на които натирихме натрапеното ни ръководство и организация и създадохме новите устави на СБХ. На 42, в дома ми, беше учреден клуб ВарТна, който почисти терена в страната за свободно и концептуално грамотно творчество...

В клуба, най-младия член бе на 19, най-възрастния на 55. Не си лепяхме етикети по възраст, пол, произход, официално образование...имахме два само критерия- собствен творчески принос и ясно публично поведение. И всеки имаше право на вето. Никой никога не се наложи да го ползва. Три поредни години на националните изложби ВарТна и приятели събирахме на откриването по над 700 души ГРАМОТНА публика.

А и какво значи изява на млад автор? Тези които аз учих и подкрепих, пробиха на световните форуми, писаха за тях в Ню Йорк Таймс, влязоха в престижни университетски изследвания и спечелиха международната награда за иновации. Професионална информация за други артисти, които бих бил щастлив да познавам и лично, чета редовно- лидери в различни области на изкуствата. Те са младите лъвове. Вярвaм им.

Когато преди 7-8 години ме номинираха в САЩ за Академик и вице-президент на световно-известен институт, не приех номинациите, защото предпочетох дейността пред етикетите. А и защото счетох, че не съм узрял за това. Останах си Chair of the Art на една световна академия. Тази година пробих на най-елитния пазар в света. Умът е в главата, а не в годините.

А сега ще поздравя моята Муза с най-хубаво оркестрираното парче, което знам. 
Тя знае защо :)

А ето ги и като съвсем млади.




събота, 1 октомври 2016 г.

Бакалски сметки

Дружество скулптура в СБХ сме 180 души. От тях стават 30. Един скулптор може за направи не повече от две качествени работи за година. Аз лично доста по-малко. Значи таванът на годишната продукция, ставаща за международния пазар e 60 творби. Това е твърде обезсърчително, дори в европейски мащаб.
Защо съм оптимист ли?
Ами защото един само Аполон Белведерски беше достатъчен, за да тегне тежката му сянка над европейските академии цели 300 години.
Не е бакалска работата. Затова съм оптимист.

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Li Jinghu. Escape (My Family History)

Колко са 8500 евро за апартамент в Слънчев бряг? Купувате го и сте инвеститор, уважаван човек, създаващ работни места и сте с добра позиция за временно пребиваващ, а после и с българско гражданство, нормално преселил се в Европа човек. И най-важното- не сте бежанец. То и бежанецът ги дава тези пари, но по каналджии, така че ако ви харесват приключенията, пробвайте. Баща ми едно време пробва и си отнесе 12 години ефективно. Сега най-много да те върнат в Турция. Поне това са моите асоциации от творбата на Li Jinghu. Както разбрахте аз съм наследствено обременен.

Колегата Li Jinghu също има проблеми с родовата памет, но тя е от провиция Гуандун в Южен Китай. Роден е там през 1972 година и е завършил Департамента по изящни изкуства в Южен Китай Normal University, Гуанджоу. Ли в момента живее и работи в Dongguan, Китай.

Творбата му  Escape (My Family History) e поетично-заредена, а в минималистичния си  подход Li Jinghu е повлиян от личния си опит на живеещите и работещи в град Dongguan - област, която се превърна в основен производствен център в делтата на Перлената река. Колегата използва в творчеството си  материали "Произведено в Китай", за да отрази съвременната социално-политическа, икономическа и културна реалност в Китай.  Работата на Ли се характеризира със своята проста и сдържана концепция и представлява директен цитат от реалността, което в случая е с мощно емоционално въздействие и е със специфична социална дълбочина.

Тази скулптурна творба, представена от скулптурната фондация Кас, у нас няма да бъде прочетена като изкуство. С някои уговорки биха му дали пари за материали, нo по-скоро ще вземат за спонсор доставчика на мрежи и лампи за да мине без пари, а на спонсора ще уредят нещо пак без пари за компенсация, а и за да има схема. А Кос продават тази работа с недвусмислено въздействие и тя е несъмнен принос в пластичния и емоционален език на съвременната скулптура и изкуство.

Предлагам да си вземем един художник бежанец от Азия и да върнем вместо него един наш чиновник с азиатско мислене, с леко нарушение на Дъблинските правила за емигрантите. Ще си платим на когото трябва

сряда, 7 септември 2016 г.

Британската скулптурна фондация CASS, представена от Christie's

В момента Кристис представя селекция от седемнадесет великолепни мащабни скулптури в партньорство с  Cass Sculpture Foundation. Кас е основана през 1992 г. от Уилфред и Жанет Cass, които са и сега активни основатели и попечители. Въпреки, че Cass действа като платформа за продажба, всички постъпления отиват директно за поддържка на артисти, експозиции и нови комисии.


През последните 23 години, фондация CASS е работила с някои от най-влиятелните скулптурни артисти в света. Включително: Anthony Caro, Thomas Heatherwick, Eduardo Paolozzi, Laure Prouvost, Mark Quinn, Eva Rothschild, и много други.

Във фондация CASS назнават периодично експертна комисия, която да следи постиженията на млади скулптори, с което се превръщат в катализатор и ключов момент в кариерата на тези творци.Така фондация CASS и създава възможност, и се ангажира с нововъзникващите творби на редица артисти, в най-вълнуващото време от тяхното развитие.


Всяка продажба която правят от фондацията, допринася за мисията на CASS: да подкрепи и даде възможност за творчество в областта на изкуството. Като организация с идеална цел, постъпленията от всички продажби се инвестират директно обратно в артисти и нови комисии.








Кураторския екип може да предложи експертни съвети относно подбора и експонирането на закупените скулптури.








понеделник, 5 септември 2016 г.

Топ 10 и вилата на Тръмп

The Top Ten contemporary sculptures & Donald Trump's Greenwich villa.

Maurizio Cattelan, (21 September 1960, Padua, Italy) с неговата творба Him, (2001) продадена от Кристи за $17 189 000 показа, че съвременен артист може да продава на цените на големите майстори от миналия век. Хрумката му представя Хитлер като коленичило и молещо се седем годишно момче и е кой знае защо наричана скулптура. Бях ви казал, че нещо за да е изкуство, трябва да е в галерия. Иначе си е като всичко останало, понякога умно и съществено за живота, а понякога просто хрумка. Когато обаче носи пари е проект. Кристи не си играят.


С тази цена Маурицио Кателан отвя доминиращия по обем на продажбите Джеф Кунс, който пък между лятото 2015 и сегашното- 2016, с продажбата на 116 творби превъртя повече от 58.5 милиона долара по търговете, което е повече от годишния оборот на съвременното изкуство във Франция.

Jeff Koons, the most expensive living artist in the world! От началото на статистиката на пазара на съвременното изкуство преди 10 години, само Джеф Кунс е успял да победи американската улична арт-легенда Жан-Мишел Баския в годишните класации на Съвременното изкуство. С едно изключение (продажбата на една картина Петър Доиг през 2009 г.), годишните съвременни статистики на изкуството (за художници, родени след 1945 г.) се държат от Кунс или Баския, година след година. А скулптура от Кунс дори бие най-добрата продажба Баския.



Другите в десятката по продажби са – четвърта в класацията е творбата Untitled (L.A.) (1991) на Felix GONZALEZ-TORRES с цена $7 669 000, следват няколко продажби пак на Джеф Кунс, осми е Richard PRINCE, с цена от $2 741 000, за Anyone Can Find Me, (1989-1990) и най-накрая десети Robert GOBER, с $2 285 000, за Untitled, всичките оттъргувани в Christie's New York.

Художник между тези артисти вън от съмнение е AI Weiwei, с два милиона петстотин и седемнадесет хиляди долара и затова е чак девети по постигната цена - но и тя разбира се е постигната в Кристи. (AI Weiwei $2517000 Map of China (2009) 2016-05-11 Christie's New York)


 А аз с моя Artestate си вися на един милион долара вече шести месец без клиент, ако да съм се качил по-високо от Кристи. Това е положението-не съм си довършил проекта. А за това, че се налага, можете лесно да видите като разгледате вилата на Тръмп. Вода, парк...няма изкуство обаче, освен тук там за декорация. Aко изключим малката театрална зала, не е Artestate домът, а и в случая явно не е до пари потребноста от изкуство като част от дома. Знам че звучи нахално. Няма лукс без култура.Културата формира ценностите, които искат да натрупат в сейфове.Но да не забравяме, че и на Хемингуей в бащината къща тоалетната е била на двора.





събота, 27 август 2016 г.

43 години скулптурни експозиции на Парк Авеню в Ню Йорк


Създадени през далечната 1972 година, временните експозиции на скулптура по Парк Авеню в Ню Йорк са уникална възможност за срещи с актуалните автори и произведения на изкуството. Изложенията са организирани и представени от две партниращи си организации- Скулптурния комитет на Фонда за Скулптура и Програмата на Паркове&Отдих на кметството на Ню Йорк. Изложенията са под егидата на двете организации, в сътрудничество с избраните артисти, техните галерии и/или други организации, свързани c изкуствата. Изложбите са обикновено с времетраене 2-4 месеца. Скулптурaтата може да бъде инсталирана в подходите на моловете или в двата края на всеки мол, а в зависимост от сезонните насаждения и конкретните произведения, поставянето на скулптура също може да бъде разрешено в рамките на цветни лехи, с одобрение от фонда за Park Avenue. Моля, имайте предвид, че зрителите не са насърчавани да ходят по моловете и скулптурите са виждат и разглеждат от улицата, от пешеходни пътеки и тротоари, така че художниците трябва да приемат тази гледна точка и да го имат предвид, когато планират поставянето на тяхното произведение. Инсталациите могат да бъдат предложени за моловете на север от Grand Central, от 46-ата улица до 96-та улица; обаче повечето проекти са организирани между 50-и 57-ата улици, тъй като тези места са търговски, а не жилищни и са в зелена паркова среда. Има бетонни саксии (които могат да бъдат преместени в някои случаи), както и живи плетове, декоративни дървета, сред които са вентилационните отвори на метрото.

Тези творби са сред големия поток от туристи и пазаруващи, и разбира се се продават. Цените варират според автора и галерията, която го предтсатавя, но за стотина хиляди долара можете да си купите прилична творба на известен артист. Обичайно експозициите са организирани от галерии и фондации, но и самостоятелни артисти биха могли да се представят, като кандидатстват за наградата от 10 000 долара на името на дългогодишния куратор на тази арт зона. През 2012 беше чествана четиридесет годишнината на тези изложения по Парк Авеню.

Нашият Кристо ползва тази добре смазана машина за да предствави творбата си в Централ Парк, което му даде повод да разходи кмета Руди Джулиани с Майбаха си.


В последните години бяха представени знаменити автори като-

2015 Santiago Calatrava.July - November 2015


2014 Ewerdt Hilgemann, Moments in a StreamAugust – early November, 2014


Alice Aycock, Park Avenue Paper ChaseMarch – July, 2014



2013 Albert Paley, July – November, 2013 .Alexandre Arrechea March – June, 2013




"С поглед нагоре", на Том Фридман е висока 33,3 фута. Тази създадена от неръждаема стомана скулптура може да се види на Парк Авеню (в 53-та улица) през средата на юли 2016 г. Изложбата е представена от галерия Лихтинг Августин, Ню Йорк и галерия Стивън Фридман, Лондон, заедно със Скулптурния Фонд за Парк Авеню в синергия с Консултативния комитет за Програмата за Изкуство на Ню Йоркските паркове.


Night Presence IV на Louise Nevelson е единствената постоянно монтирана творба на Парк Авеню (в 93-та улица). По Програмата за опазване на Общоградските Паметници, наскоро реставрираха тази емблематична фигура.

Комитетът по Скулптура (Sculpture Advisory Comittee) е ръководен от Чарлз Бергман,(Ескуайър), а сред членовете му са емблематични имена като Линда Блумбърг, Самуел Сакс II, Ричард Олдънбърг, Роналд Спенсър, (Ескуайър).

Park Avenue не винаги е бил най-престижния адрес, който е днес. В действителност, влакове са фучали нагоре-надолу по булеварда на нивото на улицата преди 1900 г. Преминаването от парно на електрическо задвижване, е направило възможно скърцането и свиренето на релсите да бъде преместено под земята и широките медиани в центъра (сега наричани моловете) да са създадени над тях. С течение на годините, ширината на моловете е намалена, за да поместят повече ленти за градското движение.


Ранните фотографии показват трева и прости насаждения. През 1950 г. г-жа Алберт D. Ласкер, ранен привърженик на градското разкрасяване, у нас помпозно му викат естетизация на градската среда, започнала засаждането на бегонии, лалета и цъфтящи дървета в някои от моловете, за да докаже на града, че растенията могат да оцелеят сред целия трафик и замърсяването. Тя по-късно е успяла да убеди департамента на Ню Йоркските паркове, да поемe отговорност за тяхното текущо засаждане и поддръжка.

През 1970 г. отдел паркове наема ландшафт архитекта Клара Кофи за редизайн на моловете. Тя отстранява оградите и високи живи плетове, допълва съществуващите дървета и със затревени и залесени зони в края на всеки мол.

Към 1980 г., поддържащите моловете изпаднали в сериозни трудности. Градът вече не бил в състояние да продължи поддържането им без подкрепа от общността. Ronald D. Spencer, а след това и президента на Карнеги Хил са обмислили договореност за поддръжката между сградите на север от 86-а улица, при което те биха заедно допринaсяли с определена сума за Park Avenue, за да има кой да плати годишните разходи по засаждането и поддръжка на моловете.

Това е накратко историята.